Решение № 383 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2008 г.

Решение № 383 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Йотова, против Решение № 587 от 20.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1254/07 г., по описа на Административен съд (АС) гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 0200950 от 18.07.2007 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-434 от 19.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" Бургас в частта, в която е отказано признаване право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06.2005 г., м. 07.2005 г., м. 08.2005 г., м. 09.2005 г., м. 10.2005 г., м. 11.2005 г. м. 12.2005 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Подробни доводи излага във връзка със законосъобразността на обжалваното пред първоинстанционния съд решение. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Зеленика 03" ООД гр. Царево не взема становище по жалбата. Представено е възражение от адв. Найденова, което не е подписано, поради което не следва да бъде обсъждано. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 0200950 от 18.07.2007 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас в частта, в която е потвърден с решение № РД-10-434 от 19.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" Бургас. С обжалваното в настоящото производство решение, АС е отменил обжалвания ревизионен акт в частта, в която е отказано признаване право на данъчен кредит по фактури с №№ 515 от 26.06.2005 г., 518 от 30.06.2005 г., 534 от 27.07.2005 г., издадени от "Ниса трейдинг" ЕООД гр. София и по фактури №№ 32 от 25.08.2005 г., 35 от 31.08.2005 г., 37 от 10.09.2005 г., 40 от 15.09.2005 г., 42 от 29.09.2005 г., 48 от 26.10.2005 г., 53 от 28.11.2005 г. и 57 от 27.12.2005 г., издадени от "Дарлина" ЕООД гр. София, и е отхвърлил жалбата в останалата част. Поради липса на касационна жалба в частта, в която е отхвърлена жалбата пред първоинстанционния съд, предмет на настоящото касационно производство е само решението в частта, в която е отменен РА. За да постанови решението в обжалваната му част, съдът е приел, за безспорно установено, въз основа на извършени насрещни проверки, представителите или упълномощен представител на преките доставчици на жалбоподателя - "Ниса трейдинг" ЕООД гр. София и "Дарлина"ЕООД гр. София не са открити на декларираните от тях данъчни адреси. От приетото заключение на икономическата експертиза е установено, че проверка в счетоводството на доставчиците не е извършена и не можа да бъде установен факта на начисляване на данъка в счетоводството им. От представените и приети по делото доказателства от жалбоподателя вещото лице е установило, че данъчната основа по процесните фактури е платена в брой и данъка по подробно индивидуализирани фактури е внесен по ДДС сметка на доставчика. Досежно реалността на извършената доставка, съдът е приел, че от приетите като доказателства 28 броя договори за 2005 г., сключени между "3еленика 03" ООД и Държавни дивечовъдни стопанства Ропотамо, Граматиково и Кости, се установява, че жалбоподателят е поел задължение да извърши услугата "сеч и извоз на дървесина до временен склад" за общо 30 481 куб. пл. м. дървесина. За изпълнение на тези задължения, жалбоподателят е сключил договори с "Ниса трейдинг" ЕООД гр. София и "Дарлина" ЕООД гр. София като подизпълнители. Съдът е кредитирал посочените частни писмени доказателства, въпреки извършеното оспорване от ответната страна, като се е позовал на изслушаната лесотехническа експертиза и показанията на разпитаните по делото тринадесет броя свидетели. Подробни доводи съдът е изложил досежно заключението на лесотехническа експертиза и е възприел изложения от вещото лице механизъм, въз основа на който се извършва процесната дейност. Кредитира е и показанията на разпитаните свидетелите, досежно начина на извършената услуга сеч и превозване на дърва и издадените от тях опростени фактури на доставчиците на жалбоподателя. При така установено съдът е приел, че е установен механизма на извършената доставка, както и инструментите и машините, с които е изпълнена дейността от наетите подподизпълнители еднолични търговци. Всички дървета са маркирани, отразени в издадените технологични планове, вписани в издадените приемо-предавателни протоколи, одобрени от страните по сключените договори, поради което извършените доставки са реални. Въпреки липсата на предпоставките на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), съдът е приел, че са налице изискванията на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Решението е неправилно относно доставките на "Ниса трейдинг" ЕООД. В съдебно заседание на 18.12.2007 г., процесуалния представител на ответника Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП е оспорил представените с жалбата доказателства, между които и процесните фактури издадени от този доставчик и договор от 1.02.2005 г. за изработка сключен между ответника по касационната жалба и "Ниса трейдинг" ЕООД, поради което на основание чл. 154 от ГПК (отм.) е открито производство по оспорване истинността на договора, досежно положения подпис за представляващия "Ниса трейдинг" ЕООД. Във връзка с оспорването и заявеното от жалбоподателя, че ще се ползва от оспорения договор е допусната графологическа експертиза. В следващо съдебно заседание от 12.02.2002 г. пълномощника на жалбоподателя е заявил, че се отказва от допуснатата графологическа експертиза. Предвид оспорването на частния документ и липсата на ангажирани доказателства от ответника по касационната жалба се налага извода, че той не може да се противопостави на касатора. С процесния договор ответника по касационната жалба цели удостоверяване на изгодни за себе си факти, поради което не се ползва с доказателствена сила. В тази насока е представеното от ответника доказателство (макар и събрано по повод наказателно производство), експертна справка № 514 изпратена до ТД на НАП Бургас от районна прокуратура гр. Бургас от която се установява, че подписа положен за изпълнител по трите процесни фактури не е изпълнен от посоченото лице - Мара Тошкова. При така установеното се налага извода, че не е налице реалност на доставката, предмет на процесните три броя фактури, поради което и въпреки, че данъка е внесе по ДДС сметка на доставчика, то за получателя не са налице предпоставките на чл. 68 ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като за да бъде приложена последната разпоредба е необходимо да бъде установен факта на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Като е приел обратното съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата на "Зеленика3" ЕООД в частта относно доставките на "Ниса трейдинг" ЕООД. В останалата си част, досежно доставките на "Дарлина" ЕООД гр. София решението е правилно. Въз основа на правилно установена в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, която е споделя изцяло от настоящият състав, съдът е достигнал до законосъобразни прави изводи. Безспорно установено е обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките на чл. 64 ал. 1 т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като не е установено данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Както правилно е приел съдът, налице са останалите предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), поради което следва да намери приложно поле разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Упражняването на правото на приспадане на данъчния кредит съгласно чл. 67 от ЗДДС (отм.) възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода, което не се оспорва че е извършено от страна на ответника по касационната жалба и се установява от заключението на ССЕ. Правилно съдът е приел, че е налице и хипотезата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като в хода на съдебното обжалване от представените доказателства е установена реалността на процесната доставка. В тази насока доказателствата са подробно обсъдени в мотивите на съда и не следва да бъдат повтаряни. Фактическото извършване на сеч и извозване на процесното количество дървесина е установено от показанията на свидетели - собственици и представители на ЕТ "Петър Александров" и ЕТ "Ваня", ЕТ "Еделвайс", ЕТ "Свилен Петров", които са преки доставчици на "Дарлина" ЕООД. В съдебно заседание свидетелите са заявили, че са сключили договори с "Дарлина" ЕООД или без сключен договор, но са извършвали за дружеството сеч и извозване на дърва и дървен материал, за което са получавали възнаграждение и са издавали опростени фактури, които са приети по делото. Дейността се изразява в рязане с моторен трион на маркирани насаждения, товарене и пренасяне на нарязаната дървесина със собствен транспорт (каруца или трактор) до предварително определен временен склад. Със същите еднолични търговци за извършване на същата дейност през 2006 г. (след ревизирания период) ответника по касационната жалба е сключил договори за изработка, които са приети като доказателство по делото. Няма спор и се установява от доказателствата по делото, че ответника по касационната жалба притежава лицензия по реда на Наредба № 17 от 1998 г. за лицензиране на физически или юридически лица за упражняване на частна лесовъдна практика в РБългария. От заключението на лесотехническата експертиза е установено, че е бил спазен реда за добив на дървесина - насажденията са били предварително маркирани от лесовъди, като е било кубирано и сортирано количеството дървесина, което е трябвало да се добие от всяко насаждение поотделно. За всяко едно от насажденията е било издадено позволително за сеч, технологичен план, съставени са протоколи за приемане и предаване на отсечената и извозена до временен склад дървесина, подписани между представители на Държавното лесничейство и представител на фирма "3еленика 03" ООД. Установена е от заключението на икономическата експертиза съпоставимост между продадените количества по сеч и извоз и тези, които са закупени и впоследствие продадени от ответника по касационната жалба. В тази насока е неоснователен касационния довод в жалбата, свързан с ненамиране на доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси. Жалбоподателят разполага с правната възможност да обжалва РА, включващи и ангажиране на всички процесуално допустими доказателства и доказателствени средства. Именно реализирайки това свое право ответника по касационната жалба ангажирал в хода на съдебното обжалване писмени и гласни доказателства, при обсъждане на които изцяло и в тяхната съвкупност е достигнал до изложените в мотивите на съдебния акт фактически и правни изводи. Неоснователен е касационния довод за липса на доказана реалност на доставката между прекия доставчик и "Зеленика 03" ООД. В тази насока както е посочил и АС са представени договор за изработка и данъчни фактури, които съдържат всички изискуеми реквизити, включително стойностно и натурално изражение на стопанската операция, поради което не е необходимо ангажиране на допълнителни доказателства досежно реалното прехвърляне правото на собственост върху стоката. Неоснователни са останалите доводи във връзка с оспорване на представените извлечения на счетоводни справки и хронологии на счетоводни сметки, въз основа на които е изготвена ССЕ, тъй като в тази насока съдът е приел, че не е установен факта на начисляване на данъка като задължение към бюджета. Факта обаче на заплащане на данъка по ДДС сметка на доставчика не е бил спорен и е установен безспорно от заключението на вещото лице и той е релевантния факт за приложение разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.). С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на касатора, "Зеленика 03" ООД, гр. Царево следва да заплати на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК сумата в размер на 710 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален рамер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВН СЪД, I отделение