Решение № 1973 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2017 г.

Решение № 1973 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. В. В. от гр. Д. срещу Решение № 1489 от 18.08.2017 г., постановено по адм. дело № 642/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-03000816002255-091-001/02.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 527/20.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ревизията е проведена по общия ред, при който в тежест на органите по приходите е да установят наличието на подлежащ на облагане доход. Счита, че сумите, които дължи на дружеството са вземания на юридическото лице, но не и получени възнаграждения за полагане на личен труд. Намира, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, както и, че не е изяснил спора от фактическа и правна страна. Излага аргументи за противоречивост на мотивите на съда, като в подкрепа на тезите си навежда подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение, на РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - В. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-03000816002255-091-001/2.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 527/20.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Х. В. В. са определени задължения по ЗДДФЛ и КСО за периода м. 01.2010 г. - м. 12.2013 г. в общ размер на 19 118,66 лв. за ДДФЛ - 7 873,80 лв. и лихви за забава - 3 914,33 лв., за ДОО - 5 406,88 лв. и лихви за забава- 3 157,03 лв., за ДЗПО по КСО - 2 245,38 лева и лихви - 1 331,76 лева и за ЗОВ по ЗЗО - 3 592,60 и лихва - 1 772,68 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстаницонният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е установено, че през изследвания период по банковите сметки на Х. В. са внасяни суми в брой от различни физически лица с основания "захранване на сметки" в общ размер от 155 111.50 лева. Констатирано е, че ревизираният е едноличен собственик на капитала и представляващ "В." ЕООД и "В. 6909" ЕООД, като направените от него вноски в брой, осчетоводени по сметка 102 "Допълнителен капитал" на дружествата, са в размер на 55 100 лева. Отделно от това Х. В. е превел по банков път на "В." ЕООД сумата от 4750 лева. Отчитайки посочените суми, ревизиращите са приели, че оставащите средства в размер на 95 261.50 лева, постъпили по сметките на лицето, не са възстановени на дружеството. Счели са, че посочената сума представлява доход на ревизирания за положен от него труд в дейността на дружеството, с оглед на което и на основание чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ са определили дължимия върху него данък и ЗОВ. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Решаващият състав е обсъдил обяснения на лицата, извършили преводи по личните банкови сметки на Х. В. в ревизирания период, съобразно които превежданите суми представляват плащания за предоставена за продажба стока /кожени чехли и пантофи/, произведени от "В." ЕООД и реализирани чрез интернет сайт. Отчел е още, че при извършените насрещни проверки на част от физическите лица, извършвали преводите на сумите, е констатирано, че те са били посредници при извършването на онлайн търговия чрез интернет сайта на "В." ЕООД от негово име и за негова сметка. След анализ на събраните доказателства, решаващият състав е приел, че те подкрепят извода на органите по приходите, че сумата от 95 261.50 лева е получено от ревизирания възнаграждение от "В." ЕООД за положен от него личен труд, за което той дължи подоходен данък в установените размери и съответните ЗОВ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е отграничил спора между страните и не е изяснил същия от фактическа страна. Решаващият състав не е съобразил, че ревизията е проведена по общия ред, с оглед на което в тежест на органите по приходите е да установят, че превежданите на ревизирания по банковите му сметки суми са доход от трудови или приравнени на тях правоотношения по § 1, т. 26, б "и" от ДР на ЗДДФЛ. В тази връзка той не е анализирал събраните от ревизиращите доказателства, нито е изложил мотиви въз основа на кои релевантни факти и обстоятелства приема, че преведените по личните сметки на ревизирания суми са определени по основание и размер доходи от "В." ЕООД за положен от Х. В. личен труд. От една страна съдът е съобразил обясненията, дадени от лицата, превели сумите, но от друга страна напълно е игнорирал очертания от тях механизъм на продажби на стоки, произведени от "В." ЕООД. Аналогично, той е посочил, че кредитира заключението на експерта, но не е съобразил неговия отговор, че облагането на доходи от положен личен труд е авансово и месечно, като задълженото лице е платецът на дохода, който е задължен да удържа и внася данък и ЗОВ - арг. от чл. 42 ЗДДФЛ. Споделими са аргументите на касатора, че първоинстанционният съд не е посочил конкретни съображения досежно основните релевантни въпроси по спора - получените суми по сметки на ревизирания представляват ли негови доходи, какъв е техният размер, техният вид, облагаеми ли са и по какъв начин и кое е задълженото за данъка и ЗОВ лице. В резултат на това спорът е останал неизяснен от фактическа и правна страна и е поставено необосновано решение. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, обжалваният съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на гореизложените указания. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение