Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г.

Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 490 от 3.12.2010 постановено от Благоевградски окръжен съд по гр. д. № 375/2010 г., с което е потвърдено решение № 1913 от 15.03.2010 г. на Благоевградски районен съд по гр. д. № 876/2008 г. за допускане на съдебна делба между С. Ч. Н., М. Ч. К., А. Ч. Х., Й. Ч. К. и А. С. А. на поземлен имот № * с административен адрес: [населено място], [улица] площ * кв. м., с трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване със стар идентификатор: парцел *, пл. № *, кв. *, при дялове на съделителите: за С. Ч. Н., М. Ч. К., А. Ч. Х., Й. Ч. К. по * ид. ч. и за А. С. А. - * ид. ч. В хода на въззивното производство е починал Й. К. като е заместен от наследниците си: П. А. К., Г. Й. К. и К. Й. К.. Починал е също А. С. А. и като негови наследници участват Ц. А. А. и Л. А. Б.. В. Г. А. е конституирана като съпруга на Ц. А. предвид сключена сделка за придобиване на част от имота чрез договор за издръжка и гледане. С определение № 391 от 14.04.2011 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението служебно поради съществуващо съмнение относно допустимостта му предвид произнасянето на въззивния съд по въззивна жалба, на която отчасти липсва предмет. Касационната жалба е подадена от Ц. и В. А. Те атакуват решението в отхвърлителната част, с която не е допусната делба на жилищната сграда, застроена в същия поземлен имот. Според тях наследодателят им е направил своевременно и в предписаната от закона форма искане за включване на сградата в делбената маса, което искане първоинстанционният съд не е разгледал. Считат, че липсата на отхвърлителен титул в диспозитива на решението на районния съд обуславя връщане на делото за допълване на решението, а не потвърждаването му с общи мотиви, че е правилно. Ответниците не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: С исковата молба е поискана делба на поземлен имот в [населено място], останал в наследство от Ч. С. К. Ответникът А. А. в отговора на исковата молба е признал, че е законен наследник на Ч. К., но е посочил, че освен дворното място е наследил и дял от жилищната сграда в имота, като се е разпоредил със своята 1/7 ид. част от двора и сградата в полза на сина си Ц. А. чрез договор за издръжка и гледане. Заявил е оспорване на нотариалния акт за суперфиция от 1961 г. по съображения, че наследодателят е започнал строежа на сградата и към 1961 г. тя е била в завършен вид. В първото съдебно заседание пълномощникът му е заявил, че поддържа писмения отговор и е поискал делото да се прекрати като образувано срещу лице, което вече не е съсобственик. Първоинстанционният съд в решението си е разгледал само искането за делба на дворното място и е допуснал делбата като е определил дяловете на съделителите съобразно наследственото правоприемство. Намерил е за неоснователно възражението на ответника А. А., че не е съсобственик на имота понастоящем, като се е мотивирал с недействителност на извършеното от него разпореждане по смисъла на чл. 76 ЗН. В. жалба е подадена от А. С. А. и е била насочена срещу недопускането до делба на жилищната сграда, както и срещу това, че не са конституирани приобретателите на прехвърлената от него част от имота, които се явяват съсобственици. В. съд е конституирал Ц. и В. А., а в решението си е развил съображения за това, че не е заявено надлежно искане за включване на сградата в делбената маса. Потвърдил е решението на районния съд, без да постанови диспозитив спрямо новоконституираните приобретатели. По основанието за допускане на касационно обжалване. В. съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба, с която е сезиран и върху предмета на първоинстанционното решение, т. е. той може да се произнася само по онези части от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба, съответно не може да разглежда доводи по искания, които не са разгледани от първата инстанция. В. съд разглежда служебно валидността на решението, допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен и дължи произнасяне само по наведените в жалбата доводи - чл. 269 ГПК. Когато в производство по допускане на съдебна делба пред втората инстанция са конституирани нови съделители, съдът следва да постанови изричен диспозитив за тяхното участие или неучастие в делбата. Съобразно изложеното и в рамките на правомощията си да извършва контрол върху допустимостта на решението, съдът счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 290, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК. Съображенията са следните: В. А. А. е обжалвал първоинстанционното решение като е развил два довода: първо, че неправилно е допусната делба с негово участие. Той е поддържал, че не следва да участва в делбата, тъй като се е разпоредил с дела си в полза на своя син и съпругата му, които са носители на правото на собственост върху съответната част от имота. На второ място е възразил срещу това, че не е допусната делба на жилищната сграда, чието включване в делбата е поискано от него. В. съд е конституирал лицата сочени като носители на правото на собственост върху идеална част от имота по прехвърлителна сделка, а именно Ц. и В. А., на които А. А. е прехвърлил * ид. ч. от двора и сградата срещу задължение за издръжка и гледане. В решението си обаче не е постановил диспозитив спрямо тези новоконституирани страни. Липсва произнасяне на въззивния съд и по втория довод в жалбата - за участието или неучастието в делбата на А. А., понастоящем на наследниците му, с оглед извършената от него разпоредителна сделка, която първоинстанционният съд е прогласил за недействителна по чл. 76 ЗН. Същевременно, след предявяване на въззивната жалба е починал въззивникът А. С. А. и производството е продължило спрямо наследниците му, от които синът Ц. А. вече е бил конституиран в процеса, а допълнително е конституирана дъщерята Л. Б. Също така по време на въззивното производство е починал и първоначалния ищец Й. Ч. К. В. съд е конституирал наследниците му П., Г. и К. К., но в диспозитива на решението не е отразил промяната в съделителите и съответно дяловете им. Изложените в решението мотиви касаят единствено доводите за нарушение на чл. 341, ал. 2 ГПК, изразяващо се в липса на произнасяне по делбата на жилищната сграда. В тази част обаче Благоевградски окръжен съд е разгледал жалба без предмет - няма съответен диспозитив на първата инстанция, който да бъде предмет на обжалване. Следвало е изложените в жалбата доводи да бъдат подведени в хипотезата на чл. 250 ГПК като искане за допълване на решението на първата инстанция. Ето защо, като е постановил потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт за допускане на делба, без да е изяснил кои са участниците в делбата, предвид настъпилата смърт на двама от съделителите и конституирането на нови съделители във въззивното производство /както като наследници, така и като съсобственици на самостоятелно основание/, то съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Недопустимост произтича и от излизането извън пределите на обжалвания акт, чрез произнасяне в мотивите върху част от решението, каквато липсва. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за постановяване на решение спрямо всички конституирани съделители евентуално след провеждане на производство по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение, ако наследниците на въззивника А. С. А. поддържат доводите в жалбата му, че съдът не се е произнесъл по делбата на сградата, поискана от него. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.