Решение № 7591 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. против решение 1091 от 10.11.2023 г. по адм. дело 204/ 2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3812/ 01.11.2022 г., издадена от заместник- кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено. Ответникът- заместник - кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Бургас е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена, съдържа фактически и правни основания за постановяването й, издадена е след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт В-24/ 20.12.2021 г., с който е установен строежът и нарушените при изграждането му разпоредби, като в съответствие с чл. 225а, ал. 2 ЗУТ на жалбоподателя е осигурена възможност да представи възражения. В съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед, с която на жалбоподателя Д. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ: надстройка на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.659.325.1.2 по КК на гр. Бургас, е издадена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. По делото е установено, че обектът, предмет на заповедта, представлява надстройка над североизточния близнак на жилищна сграда с идентификатор 07079.659.325.1 по КК на гр. Бургас. Строежът е с приблизителни размери 5,80 м.- 10.00м. и височина 2,30м. Изграден е върху стоманобеновата плоча на първия етаж, с външни фасадни тухлени стени с дебелина 25 см. и вътрешни разпределителни стени от тухли, като е свързан с първия етаж чрез стоманобетоново стълбище, преди осигурявало достъп до подпокривното пространство. Обособени са няколко жилищни помещения и санитарен възел и са оформени балкони. Над тухлените зидове е изпълнен каратаван, както и покрив от дървена конструкция с керемиди. В този смисъл са представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Строежът е извършен след 2017 г. без одобрен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалната дефиниция на чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Възражението на касатора, че описаният обект не представлява нов строеж, а извършени строително- монтажни работи в продължение на съществуващ от преди надзид в подпокривното пространство, е неоснователно. Описаната в заповедта за премахване надстройка по своите параметри, конструктивни характеристики, начин на изграждане и предназначение представлява изцяло нов строеж, който не може да се квалифицира като подпокривно пространство. Допълнително следва да се посочи, че дори да се определи като основен ремонт или реконструкция съгласно § 5 т. 42 и 44 от ПР на ЗУТ, то извършеното строителство също е незаконно, тъй като както за основния ремонт, така и за реконструкцията се изисква разрешение за строеж (чл. 148, ал. 13 ЗУТ във вр. §5, т. 38 от ПР на ЗУТ), а в случая такова не е издадено. Изводът на съдебния състав, че строежът не е търпим и подлежи на премахване е правилен, но по съображения, които не съвпадат с изложеното в мотивите на съдебния акт. Съвкупният анализ на представените по делото скици от СГКК Бургас, според които сградата с идентификатор 07079.659.325.1 по КК на гр. Бургас е на едно ниво, нот. акт 82 от 2021 г., обясненията на сестрата на жалбоподателя, заключението на вещото лице, както и липсата на доказателства в друг смисъл въпреки дадените на жалбоподателя конкретни указания да представи такива, налагат заключението, че строежът е извършен след 2017 г. Поради това същият не попада във времевия обхват на разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводите на жалбоподателя, че извършеното строителство не е в противоречие с предвижданията на ПУП и е допустимо по действащите разпоредби, поради което не подлежи на премахване, също са неоснователни. Съответствието на незаконните строежи с предвижданията на ПУП и с правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по действащите правила и нормативи, се преценява с оглед установяване на търпимостта на строежите. В случая тази преценка е ирелевантна, тъй като строежът не попада във времевия обхват на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Обратно на поддържаната от касационния жалбоподател теза, в случая съвкупният анализ на представените по делото доказателства не опровергава констатациите на административния орган относно времето на извършване на строежа. Освен това доказателства в друг смисъл не са ангажирани от жалбоподателя, въпреки изричните указания на съда в този смисъл (протокол от съдебно заседание на 27.09.2023г.) Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на съдебното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,