Решение № 14502 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 306/2011 г.

Решение № 14502 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 306/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "БРИТАНИЯ БОАДИСЕА" ООД, притежаващо ЕИК ********, с адрес за кореспонденция гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III - Обединител", № 54, подадена чрез адв. Кичуков против решение № 1379/22. октомври 2010 г. на Административен съд - Пловдив, 11 състав, постановено по адм. д. № 1158 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1601000018/16.03.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 347/19.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в обжалваната част по отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 73 201,20 лева и съответните лихви в размер на 1025,05 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 934,53 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че административният съд не се е произнесъл по оплакването за противоречиви констатации в РА, както и че административният акт е немотивиран. В касационната жалба се обсъждат констатациите от стр. 14 на РД, мотивите от стр. 3 на съдебното решение. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки на ю. к. Стоянова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Приходният орган е приел, че на основание чл. 68, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДДС ревизираното лице не може да приспадне правото на данъчен кредит в размер на 73 201,20 лв., изчислен върху данъчна основа от 366 005,98 лв., част от процесната фактура № 467/11.12.2008 г. Стойността на данъчната основа е получена като от документираната с фактурата стойност 392 704,25 лв. е приспадната стойността на допълнително извършените В и К работи в размер на 26 698,27 лв., за които е посочено, че е невъзможно през кой от предходните месеци са извършени. Разгледани са договора за строителство от 23.07.2007 г., сключен с "ГБС - Благоевград" АД и споразумението от 02.12.2008 г. С протокол от 29.12.09 г. са присъединени ИПДПОЗЛ и писмо от 12.05.2009 г. Съдът е изложил мотиви, свързани с приложението на чл. 25 ЗДДС. Посочил е, че за изпълнените СМР не са издадени фактури, като СМР са фактурирани едва през м. 12.08 г. Датата на данъчното събитие в случая е 24.06.08 г., което налага издаването на фактура до 29.06.08 г., респективно законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит за СМР. Съдебното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. В касационната жалба не се оспорват конкретни факти, а се твърди, че административният акт е немотивиран и, че съдът е направил погрешни изводи. Правилно е обаче възражението на представителя на прокуратурата, че двете стойности на извършените В и К работи - 3 205,55 лв. и 26 698,27 лв. касаят дейности, извършени в различни периоди. Първата стойност е относима към дейности, осъществени през времето от 29.08.07 г. - 24.06.08 г. Втората сума е за дейности, представляващи изграждане на площадкови В и К мрежи, чието изпълнение е преди 02.12.08 г. В този смисъл обосновано е прието на стр. 6 от съдебното решение, че те са посочени незаконосъобразно след съставяне на споразумението от 02.12.08 г. във ДФ № 467/11.12.08 г. Касационната инстанция споделя становището на представителя на ВАП, че с оглед данните за размера на ДДС, определен в евро, случая е допусната техническа грешка, която не може сама по себе си да промени резултата по делото. Съдът не присъжда разноски на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за производството пред ВАС, Осмо отделение, тъй като страната не е била защитавана и представлявана в тази инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение