Решение № 7036 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2013 г.

Решение № 7036 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Атанасов Иванов от гр. София срещу решение № 6758 от 10.12.2012 г. по адм. дело № 7201 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, 11-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. С решение № 6758 от 10.12.2012 г. по адм. дело № 7201 от 2012 г. Административният съд - София-град, първо отделение, 11-и състав, е отхвърлил жалбата на Иван Атанасов Иванов от гр. София против решение № РО-491 от 12.07.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № ОП 55-08 от 18.05.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО. Решението е неправилно в частта му относно непризнаването на осигурителния стаж на Иванов за периода от 17.03.2008 до 22.05.2008 г. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на 17.03.2008 г. жалбоподателят е бил задържан под стража във връзка с образувано досъдебно производство № Х-СП-5/2008 г. по описа на Военно-окръжната прокуратура - гр. София. На същата дата лицето е отстранено от длъжност. На 22.05.2008 г. е издадена заповед рег. № К-3133 на министъра на вътрешните работи, с която на Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. В цитираната заповед изрично е посочено, че наказанието се налага и за това, че Иванов е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени тежки умишлени престъпления с взета постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража". С постановление от 15.03.2010 г. по досъдебно производство № III-04/2008 г. Военно-окръжната прокуратура - гр. София, е прекратила досъдебното производство срещу Иванов, като е приела, че не е доказано участието на обвиняемия в престъплението. С определение № 103 от 31.03.2010 г. по н. дело № 103 от 2010 г. Софийският военен съд е отменил постановлението от 15.03.2010 г. само в частта му относно отказа да се върне веществено доказателство. С определение № 0-16 от 5.05.2010 г. на Военно-апелативния съд наказателното производство е приключило окончателно. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това и наказателното производство е било прекратено. В конкретния случай Иванов е останал без работа, тъй като е задържан от органите на властта, отстранен е от работа и по-късно е уволнен. По отношение на него наказателното производство е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо следва да бъде прието, че за периода от 17.03.2008 до 22.05.2008 г. е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО и за цитирания период на лицето трябва да бъде зачетен осигурителен стаж. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 КСО държавните служители по Закона за МВР придобиват право на пенсия, когато имат двадесет и пет години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители. Административният орган е приел, че Иванов отговаря на изискването за наличие на 25 години осигурителен стаж, но второто изискване - поне две трети от този стаж да е положен като държавен служител, не е изпълнено. Приел е също така, че до датата на уволнението - 22.05.2008 г., той има 15 години и 19 дни осигурителен стаж от първа категория като държавен служител от МВР. Към този осигурителен стаж се добавят 9 месеца и 14 дни по чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО и се получава осигурителен стаж от първа категория в размер на 15 години, 10 месеца и 3 дни. При това положение, ако бъде зачетен и осигурителният стаж за периода от 17.03.2008 до 22.05.2008 г. (2 месеца и пет дни), общият осигурителен стаж става 16 години и 8 дни, а разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 3 КСО изисква минимален осигурителен стаж от 16 години и осем месеца. Следователно Иванов не отговаря на това изискване и след признаването на процесния осигурителен стаж. Що се касае до периода от 9.03.2009 до 5.05.2010 г., правилно жалбата не е уважена, тъй като на първата дата лицето е започнало работа и не отговаря на изискването чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО. По изложените в тези мотиви съображения се приема, че решението на Административния съд - София-град, с което жалбата е отхвърлена, е правилно като краен резултат и се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,