Решение № 1225 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4036/2011 г.

Решение № 1225 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4036/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Царина Стефанова Печева от гр. Плевен против Решение № 41/22.02.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), по преписка № 128/2010 г. по описа на КЗД с което е прието за установено, че Димитър Якимов Митев като директор на СОУ "Иван Вазов" - гр. Плевен не е осъществил нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 и т. 7 от ДР на Зздискр. по отношение на учениците от VIа клас по признак "лично положение"и е оставена е без уважение жалбата на Царина Стефанова Печева - майка и законен представител на Стефан Станиславов Тасков срещу Димитър Якимов Митев - директор на СОУ "Ив. Вазов" гр. Плевен. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представя писмени бележки и претендира съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Димитър Якимов Митев - директор на СОУ "Иван Вазов" гр. Плевен, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-1899/7.06.2010 г. на Царина Стефанова Печева от гр. Плевен, с твърдения за по-неблагоприятно третиране и тормоз на учениците от VIа клас от училище СОУ "Иван Вазов" Плевен, по признак "убеждение на родител и законен представител на малолетно лице, че ученическата екскурзия трябва да е безопасна и качествена" от страна на директора на училището. Твърденията в жалбата до КЗД са за лишаване на децата от VIа клас от екскурзия, тъй като по повод предходна екскурзия, родителите са изразили недоволството си от използваните тогава автобуси, подали са сигнал на зеления телефон на МОН срещу туроператора. КЗД е преценила, че с оглед направените конкретни оплаквания в жалбата, се иска да бъде установено по отношение на директора на училището извършването на дискриминация по признак "лично положение" спрямо учениците от VIа клас и сина на жалбоподателката - Стефан Тасков, който също е ученик в VIа клас. КЗД е постановила оспореното решение, като е приела за установено, че липсват доказателства за извършено от страна на директора на училището нарушение на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като не са представени доказателства от страна на жалбоподателката, за осъществяване на всички елементи на фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и субективна страна. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съгласно чл. 5 от Зздискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В новелата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятното третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Печева, съдържащи се в жалбата й до КЗД. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. Дали представената наредба от директора на училището е била действаща или не към април 2010 г. не е от особено значение в конкретния случай. Дори и при липса на такава наредба (която има характер на вътрешно служебен акт), уреждаща организирането на ученическите екскурзии, все пак по преписката е установено каква е била практиката в училището при организиране на годишните екскурзии. От показанията на класния ръководител Павлина Митова се установява, че класните ръководители на съответните класове се събират, избират заедно с фирмата маршрута, обявяват го на учениците и ако има желаещи от страна на учениците, тази екскурзия се провежда, както и че въпросната 2010 г. тя не е подавала заявление до директора за провеждане на екскурзия. Но дори да се приеме, че екскурзията не се е състояла, с оглед изразената позиция на директора на училището на проведената родителска среща "че тъй като не може да задоволи претенциите на родителите, няма да има екскурзия" за учениците от VIа клас, то макар и да е налице по-неблагоприятно третиране, не са представени доказателства, че същото е в резултат на причина или на основата на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Липсват доказателства дали всички останали VI класове са провели екскурзия през 2010 г. Следва да се отбележи, че сигнал до зеления телефон на МОН, във връзка с оплакване от проведена екскурзия през 2009 г. е подаден не само от родители от VIа клас, но и от родител при VIб клас (л. 8 от преписката), т. е. подаденото оплакване и изразено недоволство от автобусите, наети от фирма "Вист" не може да бъде причината за по-неблагоприятното третиране на учениците от VIа клас, ако се приеме, че такова третиране е налице. От друга страна подаденото оплакване и изразеното убеждение от страна на част от родители на ученици от VIа клас, не може да се квалифицира като признак по чл. 4, ал. 1 от Закона, и по специално по признаците "лично положение" или "убеждение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона. Следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че за да се проведе екскурзия по чл. 8 от Наредба № 2 от 24.04.1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, освен изявено съгласие на родителите и желание на учениците е необходимо и съгласие и готовност от страна на съответния класен ръководител или на друг учител, да придружава децата по време на екскурзията. Това е така доколкото чл. 23 от Наредбата предвижда, че съответните учители, придружаващи децата, носят лична отговорност за опазване живота и здравето на децата и учениците от момента на поемането им в сборния пункт до връщането им при родителите или настойниците. В конкретния случай по силата на тази разпоредба се поема една допълнителна отговорност от страна на учителите, организиращи и провеждащи съответната екскурзия, така че е необходимо и тяхното съгласие. В настоящият случай липсват данни дали класната ръководителка е била съгласна да организира екскурзия. Установено е единствено, че тя не е подала заявление до директора за провеждане на екскурзия през 2010 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че КЗД е допуснала нарушение, като е образувала преписката по признак "лично положение", а не по признак "убеждение", както е заявено в жалбата. Комисията не е обвързана от посочения в жалбата признак, а определя признака по който следва да се образува преписката, с оглед изложените в жалбата фактически оплаквания и приложените към нея доказателства. Правилно КЗД е приела, че директорът на училището не е осъществил пряка дискриминация по отношение на учениците от VIа клас, по признак "лично положение". В допълнение следва да се отбележи, че не е налице и признака "убеждение". Не е налице и осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като директорът не е имал поведение на основата на признаци по чл. 4, ал. 1 от Закона, което да има за цел или резултат накърняване достойнството на учениците от VI-а клас и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Тъй като, както бе отбелязано по-горе, не се установи защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр. поведението на директора на училището не може да се квалифицира като тормоз, следователно и като дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона. Неоснователно е и твърдението, че КЗД не е спазила разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., напротив правилно КЗД е приела, че жалбоподателката не е представила доказателства относно осъществяването на всички признаци от обективна и субективна страна на осъществен състав на нарушение по ЗЗдискр. и че с оглед именно чл. 9 от Закона, нейна е била доказателствената тежест да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Неоснователно е и твърдението, изложено в писмените бележки, представени от процесуалния представител на жалбоподателката, че по делото е установено безспорно, че единствено VIа клас от общо 62 паралелки от училището, не е участвал в ученическа екскурзия през учебната 2009/2010 г., както и че такава екскурзия за тях е отказана или забранена от директора на училището. Събраните доказателства - свидетелски показания- не обосновават извод за извършена по отношение на учениците от VIа клас дискриминация по признак "лично положение" или "убеждение на родител". Твърдените факти за извършени нарушения на Закона за народната просвета или подзаконови нормативни актове по прилагането му, както и на Наредба № 2/97 г. са неотносими към конкретния спор, тъй като твърдяните нарушения на тези актове не са от компетентността на КЗД. КЗД е компетентна да установява нарушения единствено на ЗЗДискр. и по-конкретно на тези, визирани в глава пета, раздел II от Закона. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на КЗД 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,