Решение № 16669 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2011 г.

Решение № 16669 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Ваньо Андонов Бужев от гр. Ямбол за отмяна на влязло в сила решение № 43 от 9.03.2011 г., постановено по адм. д. № 2/2011 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлен неговия иск против Областна дирекция на МВР гр. Ямбол за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от дирекцията, в общ размер на сумата 5036 лева и лихви, предявен на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, оставено в сила с Решение № 9651 от 29.06.2011 г. по адм. д. № 5336/2011 г. на трето отд. на Върховния административен съд. В молбата се излагат съображения, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за решаване на спора - текстът на чл. 49 от Инструкция Iз-417/10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на български документи за самоличност, публикувана в ДВ, № 22/19.03.2010 г., "който му станал ясен с публикуваната в ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г. промяна на инструкцията", поради което счита, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Иска отмяна на решението на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Ямбол. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР - Ямбол не изразява становище по молбата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Възможността за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. В настоящия случай молителят не представя нови доказателства и не установява нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата, на която основава искането си. Твърдението за по-късно узнаване на действителното съдържание на подзаконов нормативен акт, дори да е вярно, не обосновава извод за наличие на ново обстоятелство, още по-малко на ново доказателство по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК, което да е от съществено значение за делото и да обосновава отмяна на процесното съдебно решение. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. По искането на Ваньо Бужев не се установиха нито нови обстоятелства, нито нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а и молителят не твърди възникването на нови факти от действителността, имащи значение за спорното правоотношение. Всички факти, на които молителят основава своите доводи са съществували при постановяване на решението, поради което не е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, още по-малко на факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Останалите доводи нямат отношение към производство по отмяна на съдебен акт, постановен по реда на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,