Решение № 8360 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2014 г.

Решение № 8360 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Доника" ЕООД, представлявано от управителя Добринка Сашева Влахова, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Хан Аспарух" № 26, срещу решение № 37 от 07.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3033/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата му против Решение № 1723 от 31.05.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" с център гр. Пловдив. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" с център гр. Пловдив (БДУВИБР - Пловдив), чрез процесуален представител юрк. Р. Петрова, с писмени бележки и в съдено заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е установил, че "Доника" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, подало на 22.10.2012 г. до Директора на БДУВИБР - Пловдив заявление с вх. № РЯ - 01 - 53 с искане за продължаване срока на действие на разрешително № 300435/28.06.2004 г., изменено на 21.09.2006 г., изменено на 18.10.2007 г., последно изменено с решение № РР-840/21.12.2009 г., за водовземане от повърхностен воден обект - р. Юговска, с разрешена цел "производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Юговско ханче", в землището на с. Югово, община Лъки, област Пловдив. Искането е както за изменение на разрешителното на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 57, т. 2 от Наредба за ползване на повърхностни води, приета с ПМС № 200/13.08.2011 г., така и за продължаване срока на действие на разрешителното на основание чл. 78, ал. 1 от ЗВ и чл. 54 от Наредбата за ползване на повърхностни води. С Решение № 1723 от 31.05.2013 г. Директора на БДУВИБР - Пловдив е отказал да измени и продължи срока на действие на разрешително № 300435/28.06.2004 г., изменено на 21.09.2006 г., на 18.10.2007 г., последно изменено с решение № РР-840/21.12.2009 г., за водовземане от повърхностен воден обект - р. Юговска, с разрешена цел "производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Юговско ханче", в землището на с. Югово, община Лъки, област Пловдив. За да мотивира отказа си административният орган е посочил, че липсват нови обстоятелства, ведно с доказателства, които да обуславят поредното изменение на срока за завършване на строителството, както и че при преценка на искането с оглед съвместимост с Плана за управление на речните басейни в източнобеломорски район, утвърден със Заповед № РД-292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, е установено, че инвестиционното намерение (изграждане на МВЕЦ за производство на електроенергия на р. Юговска, десен приток на р. Чепеларска, с изграждане на яз на реката в ПИ № 082046, м. Плешивец с височина на подпорната стена 7 м. и изграждане на екологичен отвор и рибен проход) попада в повърхностно водно тяло BG 3MA500R105 - "р. Юговска от р. Белишка до устие, хвостохранилище Горубсо-Лъки". За водното тяло в Приложение № 7 - 3 към раздел 7 от том I от ПУБР-ИБР - "Програма от мерки за повърхностните водни тела в басейна на р. Марица", е определена мярка с код BG3HM11 - Забрана за изграждане на МВЕЦ. Прието е, че инвестиционното намерение попада в обхвата на забраната по чл. 118ж, т. 5 от ЗВ - не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени ограничения и Забрани в Плана за управление на речните басейни, свързани с постигане целите по чл. 156а от ЗВ. Като следващо основание за отказа е посочено, че място на водовземане, попада в обхвата на защитена зона - чл. 118ж, т. 4 от ЗВ - не се разрешава водовземане от повърхностни води, когато тази част от реката попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, като Зоните за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ е посочено, че са изброени в Приложения № № 3-1, 3-2, 3-3 към раздел 3, том I на Плана за управление на речните басейни - Изторнобеломорски район. Прието е, че инвестиционното намерение попада в защитена зона BG0001031 - "Родопи-Средни", под № 36 в Приложение № 3-1 от ПУБР-ИБР - "Списък на зоните за защита на водите в Изторнобеломорски район, които са защитени зони по Директивата за хабитатите (директива на Съвета 92/43/ЕОИ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна от 21.05.1992 г.). От правна страна съдът е приел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 68 и чл. 71 от Закона за водите, при спазване на процедурните правила. Посочено е, че отказът на административния орган съответства и на материалния закон, с оглед наложените ограничения за ползване на водния обект и водовземане, с които целта на искането е несъвместима. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба срещу административния акт. При постановяването на решението не е допуснато противоречие с материалния закон. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ, тогава когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от ЗВ. В случая отказа е от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, директорът на БДУВИБР - Пловдив, по подадена молба в законоустановения срок, но е прието че се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания и обществени интереси, предпоставки по чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ. Неоснователно е твърдяното в жалбата за неприложимостта на Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район към конкретно отправеното до административния орган искане, тъй като разрешението за водовземане, чието продължаване се желае попада в Приложение № 7 към плана, а това приложение е отменено с влязло в сила решение на съд. С оглед съдържанието на диспозитива на решение № 11154/29.07.2013 г. постановено от ВАС по адм. д. № 511/13 г. допълнено с решение № 17388/20.12.2013 г., настоящият съдебен състав преценява като правилен изводът на първоинстанционния съд, че отменената част от плана за управление не касае територията, в която попада инвестиционното намерение на "Доника" ЕООД. В обжалваното пред административния съд решение на басейновата дирекция е прието, че инвестиционното намерение на жалбоподателя попада в повърхностно водно тяло BG3MA500R105, което е различно водните тела с посочените техни идентификатори, които касаят жалбите във връзка с които частично е отменена заповедта за одобрение на ПУРБ за територията на БДУВИБР, издадена през 2010 г. Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район е утвърден със заповед № РД 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. С решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. по описа на Върховния административен съд тази заповед е отменена в частта й, с която Плана за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата жалбоподатели, сред които не е настоящият касационен жалбоподател, а именно: забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ - Приложение № M7-15- Забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5. от Закона за водите - от Приложения раздел 7 от плана. С решение № 17388/20.12.2013 г. по същото дело е допълнено решението от 29.07.2013 г., като е прието след думите "а именно" да се запише "Забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и Приложенията към него от План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район"- Програма от мерки". Установено е по делото и не се оспорва, че инвестиционното предложение на жалбоподателя попада в Приложение № 7-3 към раздел 7 от том I от ПУРБ - ИБР, като същия счита, че с допълването на първоначалното решение на съда, е отпаднала и забраната по отношение на него, тъй като са отменени забраните в целия раздел 7. Правилно е прието в обжалваното решение, че от съдържанието на посочените съдебни решения не следва този извод. Инвестиционното предложение на "Доника" ЕООД гр. Асеновград попада в повърхностно водно тяло BG3MA500R105 - "р. Юговска от р. Белишка до устие, хвостохранилище Горубсо - Лъки", за което водно тяло не са налице инвестиционни намерения на жалбоподателите по адм. д. № 511/2014 г. по описа на ВАС. Изрично в диспозитива на решението по делото, на което се основава жалбата е записано, че заповед № РД 292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден Плана за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" се отменя в частта, с която плана въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата, тези по чиито жалби е образувано производството по делото, с оглед наличието на правен интерес от оспорването. Следователно отмяната не се разпростира за водния обект, в който попада инвестиционното намерение на жалбоподателя, като противен извод не следва и от решението за допълване, тъй като, както правилно е приел административиня съд, допълването е след думите "а именно" и не касае останалата част от диспозитива на първоначалното решение. При това положение правилно е прието в обжалваното решение, че са налице предпоставките на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, въвеждаща забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с целите по чл. 156а от ЗВ, като мерките и сроковете за постигане на целите се определят именно с плановете за управление на речните басейни - чл. 156а, ал. 2 от ЗВ. Не могат да бъдат споделени и доводите в жалбата, че не е налице възприетата от административния орган и първоинстанционния съд изрична забрана за водовземане от повърхностни води по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а именно "когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове". Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. В жалбата се оспорва извода на административния съд, че инвестиционното намерение на "Доника" ЕООД противоречи на горепосочените норми поради факта, че в настоящия случай се иска продължаване срока на действие на разрешително за водовземане, а не издаването на ново такова, което да е в разрез с изискванията на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Инвестиционното намерение на "Доника" ЕООД попада в защитена зона BG0001031 - "Родопи-Средни", под № 36 в Приложение № 3-1 от ПУБР-ИБР - "Списък на зоните за защита на водите в ИБР, които са защитени зони по Директивата за хабитатите" (директива на Съвета 92/43/ЕОИ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна от 21.05.1992 г.). Защитена зона "Родопи - Средни", с код BG0001031, е включена в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (т. 22 от приложението), приет с Решение на МС № 661 от 16.10.2007 г. (ДВ. бр. 85/2007 г.) съгласно Приложение към т. 1 от решението на МС. В точка 2 от Решение на МС № 661 от 16.10.2007 г. е посочено, че списъкът по т. 1 е допълнение към приложение № 2 от Решение № 122 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (ДВ, бр. 21 от 2007 г.). Списъкът на защитените зони, одобрен от Министерски съвет се основава на постъпилата документация по чл. 8, ал. 1 от ЗБР, която, според разпоредбата на т. 5 от чл. 8, ал. 1 включва и картен материал и координатен регистър на защитената зона. Съгласно т. 5 на Решение № 122/2007 г. на МС със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР се определя окончателната площ, включваща и опис на имотите в нея при въведено задължение за включване на цели имоти в защитената зона. Тук е редно да се посочи, че дори и да няма неиздадена заповед относно териториалния обхват на защитената зона, то територията на зоната е тази, определена в решението на МС. Следователно в случая е налице забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ за продължаване срока на издаденото разрешение за водоползване от повърхностен обект. Несъстоятелно е позоваването в жалбата за нарушение на разпоредбата на чл. 59а от Наредбата за ползването на повърхностните води, съгласно която за изменение и/или продължаване на разрешително за използване на повърхностни води и водни обекти не се извършва писмена преценка по чл. 62 от ЗВ. В случая задължението на административния орган за цялостна преценка произтича от разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 61/2010 г.), съгласно която всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване, което задължение е изпълнено от него. Следва да се има предвид и това, че съгласно чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ се изисква и преценка за ненарушаване на обществения интерес. Изрично в разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ е прието, че обществените интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване на условията на плановете за управление на речните басейни. Уважаване на направеното искане от касатора, като противоречащо на условията на утвърден план за управление на речен басейн, чрез въздействие върху обема на воден обект включен в него, сочи на нарушаване на обществения интерес. Не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" с център гр. Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което на основание на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300 (триста) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд