Решение № 11172 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH (ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ/ОГЛ) - Германия, VAT DE [номер] и данъчен номер в България BG [номер] със съдебен адрес: гр. София, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Горанов, против Решение 913/12.02.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 3737/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РТД 3000-585/18.03.2022 г./32-90441, издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница - Пловдив, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението на АССГ поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД Митница Пловдив оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Димитрова по съображения, изложени в хода на устните състезания и в писмени бележки. Иска от съда да я остави без уважение като неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 220, ал. 1 ЗМ, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение РТД 3000-585/18.03.2022 г./32-90441 на директора на ТД Митница - Пловдив, с което на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 (делегиран регламент) е отказано връщане на представеното от OGL в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) MRN 21ВG003010026939R2/08.05.2021 г. обезпечение в размер на 417.61 лв. и същото е задържано като плащане за вносно мито. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо и неоснователно. Обосновал е извод за материална законосъобразност на административния акт. Установените от първостепенният съд факти са следните: На 08.05.2021 г. в МБ Свиленград с МД MRN 21ВG003010026939R2/08.05.2021 г. са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление внесените от OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH стоки, в т. ч. пресни тиквички с произход от Турция (стока 2). За стока 2 с код по КН 0709931000 с нето тегло 1 800 кг. е декларирана митническа стойност в размер на 2 716.98 лв., преизчислена в евро на 100 кг. 77.18 евро/100 кг. Определената от Европейската комисия (ЕК) за дата 08.05.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за тиквички с произход erga omnes е 51.10 евро/100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност е с повече от 8% от определената СВС, на основание чл.75, пар. 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 вр. чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 вносителят е представил обезпечение в размер на 417.61 лв., представляващ размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. С писмо рег. 32-144213/08.05.2025 г. дружеството е уведомено, че на основание чл.75, пар. 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД, е длъжно да представи доказателства, че стока 3 е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи декларираната митническа стойност. На 14.05.2021 г. немското дружество чрез пълномощника си Ренус България ООД представя доказателства, че същата е продадена при цена 92.00 евро/100 кг. Митническите органи констатират, че продажната цена на цялото количество от тази партида е по-ниска от цената на придобиване на стоката (101.59 евро на 100 кг., изчислена на базата на всички декларирани разходи в МД), поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията за освобождаване и внесеният депозит следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл.75, пар. 5, ал.3 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. Вносителят е уведомен за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, но не е представил възражения в писмен вид. При така установените факти първостепенният съд приема, че продажбата на стоката на загуба е достатъчна, за да породи съмнения у митническите органи, и те да поискат представяне на доказателства (т. 3 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-770/21). Вносителят не е представил писмен договор или друг еквивалентен документ, с който да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, в т. ч. уговорката за цената. От решението на СЕС по посоченото дело според съда следва, че и при разлика в цената до 50 % е достатъчна продажбата на стоката на загуба, за да се породят съмнения у митническите органи. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от мотивите на оспорения административен акт декларираната от вносителя в МД митническа стойност на процесната стока, определена на базата на договорната стойност, не е приета за достоверна от митническия орган, тъй като е значително по-висока от определената от ЕК за дата 08.05.2021 г. СВС, тъй като не са представени документи, обосноваващи тази договорна стойност като сертификати за биологично произведена продукция, стоката е първо качество, а не екстра, същата е продадена в Румъния на търговска верига Лидл при цена 92.00 евро/100 кг. при себестойност 101.59 евро/100 кг. Безспорно внесените от жалбоподателя тиквички попадат в обхвата на чл.181, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки на мито в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, а зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална колкото по висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно. Съгласно разпоредбите на чл. 75, пар. 2 и пар. 5 от делегирания регламент, след като вносителят е декларирал митническа стойност, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, която е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията в момента на съставяне на декларацията, и не е определил митническата стойност, посочена в чл. 74, пар. 2, б. в) от същия регламент в срока по чл. 75, пар. 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, то в същия този срок трябва да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според чл. 75, пар. 5, ал. 4 на делегирания регламент, за да се докаже, че партидата е освободена съгласно условията, посочени в първа алинея, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата, а според ал. 3, предл. първо предоставената гаранция се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване (на внесената партида). Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция. Не е налице спор, че договорната стойност (действително платената или подлежащата на плащане цена за стоката) по смисъла на чл. 70 МКС 67.2 евро/100 кг. се установява от представената към МД фактура lHR2О21000000531/04.05.2021 г., издадена от Babacanlar Sebze Meykom, и от преводното нареждане от 21.05.2021 г., с която цената е заплатена. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото съдебно икономическа експертиза. На тази база е декларирана митническа стойност - 77.18 евро/100 кг. Митническите органи не обосновават съмненията си относно договорната цена с непредставянето на писмен договор, а и според Решението на СЕС от 21 септември 2023 г. по дело С-770/21, OGL - Food Trade, т. 86 когато документите, изброени в член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, които вносителят е представил, са достатъчни, за да убедят митническите органи, че цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, са определени правилно, от него не може да се изисква да представи и писмен договор, който го обвързва с износителя, или еквивалентен документ, в който се посочва цената, на която внесената партида е била закупена от него. Първият въпрос, поставен за разрешаване от съда във връзка с правния спор, е за това обосновава ли недостоверност на договорната стойност обстоятелството, че процесната стока е реализирана от вносителя на цена, която е по-ниска от нейната себестойност. Вторият въпрос е за това обосновава ли недостоверност на договорната стойност разликата между нея и определената от ЕК СВС. Отново според цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-770/21 продажбата на загуба е сериозна индикация за изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност (т. 87). Според т. 90 от решението от практиката на Съда следва, че разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, EU:C:2016:455, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. С оглед на това в т. 95 от решението си по дело С-770/21 СЕС приема, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Съюза. Прави впечатление, че при коментара относно разликата в цените СЕС говори за декларираната договорна стойност, а не за митническата стойност, определена по метода на договорната стойност. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 МКС базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Договорната стойност не включва елементите, посочени в чл. 71 от МКС, които се прибавят към нея, за да се определи митническата стойност. В случая договорната стойност е 67.20 евро/100 кг. и тя е с 31.5 % по-висока от СВР на ЕК. Съобразявайки постановените от Върховния административен съд решения при сходни факти (Решение 12050/06.12.2023 г. по дело 2586/2023; Решение 1438/07.02.2024 по дело 9380/2021 г. др.) настоящият съдебен състав намира, че тази договорна стойност не е значително по-висока в сравнение със СВС, определена от Комисията, поради което не са налице посочените от СЕС предпоставки за изключване на декларираната договорна стойност за целите на определянето на митническата стойност. По изложените съображения решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени актът на митническия орган. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., така както са посочени в списъка по чл. 80 ГПК. За първоинстанционното производство се дължат на страната разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице 750 лв., искането за които е заявено своевременно. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение