Решение № 2714 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2018 г.

Решение № 2714 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез председателя ? И. Иванов. Жалбата е срещу решение № 1286 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 7359/2017 г. на Административен съд София - град. С него по жалба на Н. Минчева е отменено решение №Ж-154/01.06.2017 г. на КЕВР и е върната преписката на административния орган за продължаване на административното производство и ново произнасяне по основателността на жалбата, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения КЕВР моли съдебното решение да се отмени и да се потвърди решение №Ж-154/01.06.2017 г. на КЕВР. Ответната страна по касация Н. Минчева, чрез процесуалния си представител адв. Н. Николов, с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна "Електроразпределение север" АД /с предишно наименование "Енерго-про мрежи" АД/ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд София - град е бил сезиран с жалба, подадена от Н. Минчева срещу решение №Ж-154/01.06.2017 г. на КЕВР. С него на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) е прекратено административното производство, образувано по жалба на Н. Минчева срещу "Енерго-про мрежи" АД. С обжалваното решение № 1286 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 7359/2017 г. Административен съд София – град е отменил решение №Ж-154/01.06.2017 г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за продължаване на административното производство и ново произнасяне по основателността на жалбата, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът не е споделил извода на КЕВР, че от извършената проверка и от приобщените по време на административното производство доказателства и документи се установявало, че "Енерго-про мрежи" АД е спазило законовите и нормативни изисквания. Съдът е приел, че "Енерго-про мрежи" АД не е доказало наличието на съгласие на собственика на имота, на фасадата му да бъде поставен и електромера на съседа, макар това да е било главното оплакване в жалба на Н. Минчева. Съдът е приел, че неправилно КЕВР е изместил спорния въпрос, като е приел за решаващ аргумент, че фасадата на имота на Н. Минчева, на която е монтирано електромерното табло (ЕТ), е единствената, на която може да се монтира ЕТ на граница на собственост с частния имот на Н. Минчева. В действителност спорният въпрос бил за възможност за преместване на електромера на съседския имот от електромерното табло на фасадата на имота на Н. Минчева. Този въпрос изобщо не е бил проучен в производството пред КЗК. Съдът е обсъдил цитираната от КЗК нормативна уредба чл. 67, ал. 3 от ЗЕ, чл. 26 от Общите условия на "Енерго-про мрежи" АД и чл. 28 (неправилно посочен чл. 29), ал. 5 и 7 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/. По всички тях съдът е приел, че нормативната уредба следва да се тълкува в смисъл, че операторите на преносни и разпределителни мрежи ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване само на ползваната от собствениците и ползвателите на тези имоти електрическа енергия, а не и за тези на собствениците на съдебни имоти. По изложените аргументи първоинстанционният съд е дал указания на КЕВР да проучи техническата възможност за премахване на съседския електромер от фасадата на къщата на Н. Минчева, след което да се произнесе по основателността на жалбата. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. От фактическа страна съдът правилно е установил, че спорният въпрос действително касае монтирания електромер на съседен имот в електромерното табло на фасадата от къщата на Н. Минчева. В жалбата на Н. Минчева до КЕВР това изрично е посочено /последното изречение от първия абзац на жалбата, като по-нататък оплакването е развито в жалбата/. Затова са неоснователни възраженията в касационната жалба в обратния смисъл. КЕВР е изместил предмета на жалбата, като е разгледал същата само относно монтирания електромер за собственика на сградата Н. Минчева на електромерното табло, поставено на нейната фасада. Първоинстанционният съд обосновано е приел също, че "Енерго Про Мрежи" АД /сега "Електроразпределение север" АД/ не е доказало наличие на съгласие от Н. Минчева на фасадата на нейната сграда да бъде монтиран електромерът на съседния имот. В откритото производство по чл. 193 от ГПК относно истинността на представеното на л. 28 от делото писмо на "Енерго Про Мрежи" АД административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, която е на "Енерго Про Мрежи" АД и на КЕВР. В проведеното производство по чл. 194 от ГПК за проверка истинността на посоченото обстоятелство "Енерго Про Мрежи" АД и КЕВР не са доказали истинността му. Разпитаният в тази връзка свидетел не е установил факти, относими към истинността на посоченото обстоятелство. Въз основа на изложеното обоснован е и крайния извод на административния съд, че по действителния спорен въпрос няма проведено проучване от КЕВР, както и формирани правни и фактически изводи. Съдът правилно е приложил и материалния закон, като е обсъдил приложимата нормативна уредба чл. 67, ал. 3 от ЗЕ, чл. 26 от Общите условия на "Енерго-про мрежи" АД /сега "Електроразпределение север" АД/ и чл. 28, ал. 5 и 7 от Наредба № 6 (отм.);. Направеното тълкуване се споделя и от настоящата инстанция, поради което е безпредметно приповтарянето му. Доводи за обратното не следват и от посочените в касационната жалба разпоредби на чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, чл. 73, ал. 1 от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6. В нито една от тези разпоредби не се съдържа правомощие операторът на електроразпределителната мрежа да ползва фасада от сграда, за да разполага на нея електромери на други потребители, различни от собствениците на сградата. По изложените съображения съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.