Решение № 5452 от 7.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба, подадена от Е. Петрова чрез адв. Я. Мадина против Решение 1090/28.10.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 631/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1012-22-122#1 от 08.06.2021 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София област (ТП на НОИ - София област), потвърждаващо Разпореждане 69/29.03.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - София област. Касаторът поддържа доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска да се отмени изцяло, както и оспорения административен акт. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София област не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи на Е. Петрова, счита касационната жалба срещу Решение 1090/28.10.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 631/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1012-22-122#1 от 08.06.2021 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София област, потвърждаващо Разпореждане 69/29.03.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - София област, в частта, в която на Е. Петрова се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.12.2020 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението в тази му част по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за валиден и допустим. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка, релевантна за правния спор по делото. Жалбоподателката Е. Петрова е подала на 15.12.2020 г. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане 69/23.03.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ София област й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал.1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с § 22ц, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО. Пенсията е отпусната пожизнено, считано от 08.12.2020 година. С разпореждането е разяснено, и че се изплаща пенсията в по-благоприятния размер, а именно тази за осигурителен стаж и възраст. Недоволна от така издаденото разпореждане Петрова го е оспорила изцяло пред по-горестоящия административен орган, който в административното производство по чл. 117, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 3 КСО е отхвърлил жалбата. За да се произнесе по жалбата, с която е бил сезиран, директорът на ТП на НОИ София област е постановил обжалваното Решение 1012-22-122#1 от 08.06.2021 г., потвърждаващо Разпореждане 69/29.03.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - София област, в частта, в която на Е. Петрова се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.12.2020 година. Съдът е отхвърлил първоинстанционната жалба, след като е приел, че решението на органа в тази част е законосъобразен административен акт. Решението на Административен съд София област, с което жалбата против решение на директора на ТП на НОИ София област е отхвърлена, в посочената част, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон - чл. 101, ал. 3а КСО и чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО. Няма спор, че на Е. Петрова е изчислена и определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е получавала до 08.12.2020 година. Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Действително според материалноправната норма на чл. 101, ал. 3а (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) КСО при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Но тази привилегия касае хипотезите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, а в настоящия случай за жалбоподателката важи императивната забрана на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО. Нормата на чл. 74, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) КСО също императивно повелява, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно посочените разпоредби е налице забрана за едновременното получаване на двата вида лични пенсии и текстовете на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО и чл. 74, ал. 4 КСО не противоречат на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, в какъвто смисъл са касационните доводи на Петрова. С упомената правна уредба всъщност по един справедлив начин се разпределят средствата на ДОО, спрямо лицата които не могат да се издържат от своите доходи и имущество. Нормата на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО не е дискриминационна, защото лицата с физически и психически увреждания получават закрила в хипотезата на чл. 101, ал. 3а КСО. Касационната жалба на Е. Петрова чрез адв. Я. Мадина против Решение 1090/28.10.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 631/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1012-22-122#1 от 08.06.2021 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София област, потвърждаващо Разпореждане 69/29.03.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - София област, в частта, в която на лицето е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО личната пенсия за инвалидност поради общо основание в размер на 376,15 лева, е недопустима, предвид разпоредбата на чл. 119 КСО. Последно упоменатата норма е с процесуалноправен характер, има действие занапред и гласи, че решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". Нормата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. ж КСО в относимата редакция посочва съответната категория актове, към които се препраща в чл. 119 КСО, а именно актове за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите. По този начин касационният съдебен контрол върху процесното решение на първоинстанционния съд в посочената част, касаещо административен акт, издаден на основание чл. 95, чл. 1, т. 4 КСО, е изключен с изричния текст на чл. 119 КСО и то е от категорията съдебни актове, неподлежащи на оспорване. При наличие на основанието по чл. 215, т. 4 АПК, жалбата на Петрова против Решение 1090/28.10.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 631/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1012-22-122#1 от 08.06.2021 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София област, потвърждаващо Разпореждане 69/29.03.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - София област, в частта, в която на лицето е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО личната пенсия за инвалидност поради общо основание в размер на 376,15 лева, ще следва се остави без разглеждане, защото е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване и производството да се прекрати. В останалата част решението на административния съд е правилно, поради липса на заявените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение