Решение № 7200 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2015 г.

Решение № 7200 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1036 от 22.05.2015 г. по административно дело № 1254/2014 г. Административен съд - П. е: 1) отменил решение № РД-60/14.04.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. П., потвърждаващо разпореждане № 5808134405, протокол ПР-2166/27.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от М. И. М. заедно с лихвата по чл. 113 и вместо него е постановил, че оставя без разглеждане жалбата на М. И. М. от гр. П. против разпореждане № 5808134405, протокол ПР-2166/27.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., в частта, в която с него е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от М. И. М. заедно с лихвата по чл. 113; 2) отхвърлил жалбата на М. И. М. от гр. П. против решение № РД-60/14.04.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. П. (РУСО гр. П. или ТП на НОИ гр. П.) и потвърденото с него разпореждане № 5808134405, протокол ПР-2166/27.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., в останалата част, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено разпореждане № 549 от 20.12.1999 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П. да заплати на М. И. М. от гр. П. сумата от 300 лв., представляваща сторените от последния разноски по делото; 4) осъдил М. И. М. от гр. П. да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П., сумата от 350 лв., представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от М. И. М. от гр. П. в частите му, с които съдът е: 1) оставил без разглеждане жалбата на М. против разпореждане № 5808134405 /протокол ПР-2166/27.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., в частта, в която с него е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от М. И. М. заедно с лихвата по чл. 113; 2) отхвърлил жалбата на М. против решение № РД-60/14.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5808134405, протокол ПР-2166/27.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено разпореждане № 549 от 20.12.1999 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3) осъдил М. да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П., сумата от 350 лв., представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на Административен съд - П. в атакуваните му части, като е възведена и претенция за присъждане на разноските по делото. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - П., действащ чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в атакуваните му части, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение в подложените на касация негови части е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Съдебният акт в частта му, в която е оспорен, не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - П. в атакуваните му части е постановено при изяснена фактическа обстановка, спазване на дължимата процедура, правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата материалноправна уредба. Неоснователни са касаторовите възражения срещу постановения съдебен акт в частта му относно оставянето без разглеждане жалбата против разпореждането от 27.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П. досежно диспозитива на административния орган за възстановяване на основание чл. 114, ал. 1 от КСО на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изразът, с който завършва оспореното разпореждане, не е властническо волеизявление, а има смисъла на предложение до длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО да издаде разпореждане по ал. 1 на чл. 114 от КСО за възстановяване на сумите, които са били неоснователно изплатени на М. М. за недължимите му пенсии, поради което е направил обоснован извод, че жалбата до него в тази част е процесуално недопустима. Коментираният диспозитив на органа не води до възникване на каквито и да било задължения за лицето преди издаване на отделно нарочно разпореждане за събиране на недобросъвестно получени суми от пенсии с тяхната конкретизация по размер. Освен това, наличието или липсата на недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя са ирелевантни по отношение на преценката на пенсионния орган за съществуването на правото на ранно пенсиониране на М., а касаят задължението му за връщане на получени като пенсионни плащания суми ведно с дължимите лихви върху тях, което е предмет на друго произнасяне на компетентната администрация: става въпрос за решение № 13/14.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждане № 5808134405/РА-914 от 30.12.2013 г. за събиране на неоснователно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст, които актове са извън обсега на делото, защото законосъобразността им не се проверява по него. В частта относно отхвърлената от Административен съд - П. жалба против решението от 14.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - П., и потвърдено с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване касателно отмяната на разпореждането от 1999 г., с което е отпусната, считано от 1.01.1999 г., лична пенсия за изслужено време и старост на жалбоподателя по чл. 6 от отменения Закон за пенсиите, и всички последващи на пенсионния орган, като е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, касационната жалба също е неоснователна. Законодателят е предвидил отделно производство, в рамките на което е възможно да се измени или отмени разпореждането, издадено по реда на чл. 98, ал. 1 от КСО. Сред лимитивно изброените предпоставки е и неправилно отпусната пенсия (чл. 99, ал. 1, т. 5), каквато е настоящата хипотеза. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е установено несъответствие между календарната продължителност и зачетения осигурителен стаж с разпореждането, с което е отпусната пенсия на М.. Липсата на пенсионното досие на М. в ТП на НОИ гр. П. не променя установеното по безспорен начин съществено различие и драстично разминаване между действително положения от лицето стаж и зачетения му при отпускането на пенсията му през 1999 г. В хода на административното производство от страна на администрацията са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето. По повод преценката на отпуснатата с разпореждане № 549/20.12.1999 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст, от жалбоподателя е поискано да представи документи, удостоверяващи продължителността и местополагането на трудовия му стаж. Тъй като такива не са представени, на лицето е дадена възможност да декларира поне приблизително по периоди, осигурители и длъжност къде и кога е работило и е осигурявано, с оглед на това административния орган да провери декларираните данни, като изясни служебно стажа на лицето. Административният орган въз основа на тези данни е констатирал, че декларираният от М. стаж е потвърден, но не отговаря на този установен при първоначалното отпускане на пенсията му през 1999 г. Следва изрично да се отбележи в тази връзка, че в саморъчно попълнената от М. М. на 2.09.2013 г. декларация относно придобития (положения) от него трудов (осигурителен) стаж, от една страна той не е посочил, че е работил в чужбина и че е бил едноличен търговец (за това той си е спомнил през месец февруари 2015 г. - т. е след постановяването на процесните административни актове), а освен това даже не е посочил къде, кога и при кого е придобил признатия му с разпореждането за отпускане на пенсия осигурителен стаж от втора категория, а според настоящия съдебен състав, трудът от втора категория е трудно да бъде забравен. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до същия като на административния орган извод, че в случая се касае за неправилно отпусната пенсия през 1999 г. Решаващият съдебен състав, проследявайки действията на администрацията по повод установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето, обосновано е приел, че в хода на административното производство са предприети всички възможни и необходими действия. По категоричен начин с надлежни писмени документи по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е установено, че М. не притежава трудов стаж от първа, втора и трета категория в размерите, зачетени му с разпореждането от 20.12.1999 г. Установеният осигурителен стаж в рамките на развилото се административно производство по проверка правомерността на отпуснатата през 1999 г. и изплащана в годините след това на М. М. пенсия за ОСВ, положен при условията на чл. 6 от отменения Закон за пенсиите (ЗП) от първа категория е 13 години, 5 месеца и 6 дни, а общият му осигурителен стаж, редуциран към първа категория, възлиза на 15 години и 10 месеца - т. е. към датата, от която му е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, М. не е придобил право на посочената пенсия по условията на чл. 6 от ЗП (отм.), защото независимо че има две трети от стажа действително изслужени на кадрова военна служба, същият няма общ осигурителен стаж не по-малко от 20 години. Важно е да се отбележи, че в случая, дори и да бъдат зачетени за осигурителен стаж периодите 30.08.1981 г. - 30.09.1981 г. и 1.11.1995 г. - 31.12.1996 г., както претендира касаторът, същите няма да доведат до различен от този извод, защото общият му стаж до датата на уволнението му като военнослужещ (1.03.1995 г.) ще бъде 15 години, 6 месеца и 2 дни - т. е. отново под изискуемите 20 години по чл. 6, ал. 1 от отменения Закон за пенсиите. Останалият претендиран от М. стаж за периода след 1.03.1995 г. не може да бъде взет предвид при преценка на правото му на пенсия по чл. 6, ал. 1 от ЗП (отм.), тъй като е след датата на уволнение като военнослужещ. Настоящият състав констатира неоснователност на касационната жалба и в частта й, с която се оспорва присъждането на сумата от 350 лв. в полза на РУСО (сега ТП на НОИ) - П. за осъществената юрисконсултска защита. Изходът на спора по първоинстанционното производство е бил позитивен за ответника, а искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е било направено своевременно. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по дела по Кодекса за социално осигуряване, възнаграждението е в размер на 350 лева, които жалбоподателят правилно е бил осъден да заплати. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение в атакуваните му части, поради което същото трябва да бъде оставено в тези части в сила (в останалата си част то не е оспорено и вече е влязло в сила). За пълнота на изложението е необходимо да се уточни по отношение на цитираните от касатора съдебни актове, че те са постановени при различна от установената по настоящото дело фактическа обстановка. При този изход на спора искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - П., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 350 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. (изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване. Предвид негативния за касатора изход на спора, акцесорното касаторово искане за присъждане на сторените деловодни разноски се явява неоснователно и поради това няма как да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,