Решение № 6 от 8.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 3048/2011 г.

Решение № 6 от 8.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 3048/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Частният тъжител А. М. чрез своя повереник е подал по реда на чл. 346, т. 4 НПК касационна жалба (която освен това нарекъл "частна") срещу второинстанционно (въззивно) определение на Старозагорския окръжен съд. Определението е отразено в протокола на съдебното заседание от 23 ноември 2011 г. по внчхд № 1324 от 2011 г. и с него е отменена присъда № 44 от 24 април 2011 г. на Елховския районен съд (след промяна по съответния ред на второинстанционната подсъдност) по нчхд № 64 от 2009 г., а производството по делото-прекратено както в наказателната, така и в гражданската му част. Присъдата на районния съд е оправдателна и е по обвинението на частния тъжител М. срещу подсъдимия Д. Г., че през месец юни 2008 г. е наклеветил тъжителя, като му приписал извършването на престъпления и разпространил спрямо него неверни и позорящи обстоятелства - по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 НК (още заради по-тежко наказуемия начин на оклеветяването). С присъдата е отхвърлен като неоснователен и гражданският иск срещу подсъдимия за причинените на тъжителя неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. С обжалваното по касационен ред определение СОС е приел, че не дължи произнасяне по основателността на въззивната жалба на тъжителя, тъй като междувременно след нейното подаване е изтекла давността за наказателното преследване на подсъдимия и той не е пожелал продължаване на наказателното производство (чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 НПК); съдът е приел също така, че отмяната на присъдата и прекратяването на производството трябва да засегне и неговата гражданска част (чл. 88, ал. 3 НПК). Този изход на делото във въззивната инстанция е оспорен в касационната жалба във всички насоки, макар акцентът да е поставен върху необходимостта от произнасяне на СОС по гражданската отговорност на подсъдимия; поискано е ново разглеждане на делото след отмяна на оспореното определение. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а другата страна е изразила писмено становище за отхвърлянето й?; такова е становището и на прокурора от Върховната касационна прокуратура. Върховният касационен съд намери, че трябва да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за ново разглеждане в предходната инстанция. Оспореният съдебен акт е посветен на проблематиката, която е предмет и на приетото на Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2013 г. по тълкувателно дело № 2/2012 г. на Общото събрание на наказателната колегия. Очевидно е, че при това положение обжалваното определение не е могло да бъде съобразено със задължителните указания на ВКС, а то им противоречи изрично най-малкото с оглед на т. 2 от диспозитива на тълкувателното решение по отношение на необходимостта от произнасяне по гражданския иск. На новия състав на въззивния съд, който трябва да се произнесе при новото разглеждане на делото, трябва обаче да бъде дадена и възможно най-пълната процесуална възможност да го приключи според дадените от ОСНК указания, поради което ВКС-I наказателно отделение