Решение № 3494 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 74/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Х. Манолов, от Фондация "Хестия", със седалище гр. София, чрез процесуалния й представител адвокат Р. Йотова, и от "Прометрикс" ООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат Я. Ставрева, срещу решение 1244/24.10.2023 г., постановено по адм. дело 246/2023 г. по описа на Административен съд-София област /АССО/, осми състав, в частта, с която по жалба на "Джунти Психометрикс България" ЕООД /по данни от търговския регистър - преобразувано в ООД, считано от 08.11.2022 г./, е отменено решение 193/25.02.2021 г. на КЗК, постановено по преписка КЗК-479/2020 г., в частта, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК и наместо това е установено, че е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК от "Прометрикс" ООД и нарушение на чл. 29 ЗЗК от Фондация "Хестия", като преписката е върната на Комисията за определяне на имуществени санкции. В касационните жалби са релевирани подробни съображения за неправилността на атакувания съдебен акт в оспорената му част, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му в тази част и постановяване на нов акт по съществото на спора, за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В открито съдебно заседание и в депозирани от втория касатор - Фондация "Хестия", писмени бележки по съществото на спора, се поддържат изтъкнатите в касационните жалби доводи. Касаторите - КЗК и "Прометрикс" ООД претендират присъждането на разноски. Ответникът - "Джунти Психометрикс България" ООД /с предишно фирмено наименование до 17.05.2018 г. - "ОС България" ООД /, със седалище гр. София, чрез процесуалните му представители адвокат И. Дахлянова и адвокат Х. Райчев, в постъпила на 24.11.2023 г. молба, в писмени отговори и открито съдебно заседание по делото, изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност, на касационната жалба на "Прометрикс" ООД, респективно - за неоснователност на касационните жалби, подадени от КЗК и Фондация "Хестия". Претендира оставяне в сила на оспореното решение в атакуваната му част, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, при проверката за допустимост и преценката за основателност на касационните жалби, които ще разгледа заедно предвид сходството на изтъкнатите в тях доводи, за да се произнесе съобрази следното: С оглед данните по делото за връчването по реда на чл. 137, ал. 3 АПК на атакуваното решение на "Прометрикс" ООД, /чрез изпращането му на посочения от този касатор имейл адрес на 25.10.2023 г. - л. 229 от делото/ и същевременно, датата на предаване /16.11.2023 г./ на касационната жалба от процесуалния му представител адвокат Я. Ставрева на куриерска фирма /обозначена в разписката като Express one, л. 66 от делото/, ведно с изричното отбелязване върху жалбата, че е получена в АССО на 22.11.2023 г. "чрез куриер express one", неоснователно, по аргумент от чл. 62, ал. 2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 АПК, е възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба на "Прометрикс" ООД поради просрочие. Поради това, настоящият състав приема, че трите касационни жалби са допустими, като подадени от легитимирани лица срещу неблагоприятен за тях съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, тези жалби са неоснователни, по следните съображения: Производството пред АССО, по което е постановено оспореното пред настоящия съдебен състав решение, е образувано след връщане на делото за ново разглеждане с влязло в сила съдебно решение 1927/21.02.2023 г., постановено по адм. дело 9635/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по касационната жалба на "Джунти Психометрикс България" ООД е отменено решение 825/03.08.2022 г. по адм. дело 280/2021 г. по описа на АССО, с което първоначално е била отхвърлена жалбата на дружеството, настоящ ответник, срещу решение 193/25.02.2021 г. по преписка 479/2020 г. на КЗК и делото е върнато със задължителни указания за определяне на точния спорен предмет, на конкретния период на нарушенията и относимите към този период доказателства, за преглед, обсъждане и допускане по установения ред, на всички писмени доказателства, в това число съдебна експертиза с конкретно описани задачи, относими към определените спорни фактически въпроси, както и респективно за извеждането на конкретни фактически изводи предвид събраните доказателства и установяване от съдебния състав дали същите могат да бъдат подведени първо към правните основания по специалните състави от ЗЗК, а впоследствие - към тези по общия текст на чл. 29 ЗЗК. Най-общо, съобразно мотивите на предходното касационно решение, отмененото с него решение на АССО по адм. дело 280/2021 г., е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до необосноваността му и за отстраняване на които делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. След връщане му за ново разглеждане, с атакуваното в настоящото производство решение 1244/24.10.2023 г., постановено по адм. дело 246/2023 г. по описа на АССО, осми състав, в оспорената му част, е отменено решение 193/25.01.2021 г. по преписка КЗК-479/2020 г. на КЗК, в частта, с която е установено, че не е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК и наместо това е установено извършено от "Прометрикс" ООД нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК и извършено от Фондация "Хестия" нарушение на чл. 29 ЗЗК, като преписката е върната на КЗК за определяне на имуществени санкции и Комисията е осъдена да заплати на "Джунти Психометрикс България" ООД разноски по делото в размер на 7 050лв. В изпълнение на дадените с предходно постановеното касационно решение указания, в образуваното пред АССО ново производство за повторно разглеждане на делото, е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт на Комисията, в т.ч. договор за сътрудничество от 05.02.2016 г. между "ОС България" ООД и Фондация "Хестия", извадка от регистъра на трудовите договори, поддържан от Националния осигурителен институт /НОИ, л. 214 и сл. от делото/, писма вх. КЗК-479/02.11.2020 г. от "Аурубис България" ООД, КЗК-479/30.10.2020 г. от "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, КЗК-479/30.10.2020 г. от "Геотрейдинг" АД, КЗК-479/30.10.2020 г. от "Каменица" АД и др., назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ и по искане на "Прометрикс" ООД и Фондация "Хестия" са изслушани двама свидетели. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените по делото доказателства, в това число след открито в съдебно заседание от 06.04.2023 г. производство по оспорване съдържанието и датата на част от представените по делото писмени доказателства /между които договор за сътрудничество, сключен между "ОС България" ООД и Фондация "Хестия" на 05.02.2016 г./, обосновано от АССО е приета за установена релевантната, възприета и от касационната инстанция, фактическа обстановка, за която в решението са изложени изключително обстойни и съответни на събрания доказателствен материал мотиви, които предвид липсата на спор по тях между страните, е безпредметно да бъдат възпроизвеждани изцяло в настоящото решение. Достатъчно е да се акцентира, че производството по преписка КЗК-479/2020 г. на Комисията е образувано по искането на "Джунти Психометрикс България" ООД, предявено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, за установяване на извършени спрямо него нарушения от Фондация "Хестия" и "Прометрикс" ООД на забраните, предвидени в чл. 35, ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК. Според конкретно наведените пред КЗК от дружеството искател обобщени твърдения /впоследствие установени от данните от приобщените доказателства в хода на административното и съдебното производство/ през м. февруари 2014 г. управителят на "Джунти Психометрикс България" ООД - С. Занев /по данни от търговския регистър - управител на това дружество от 24.06.2008 г. до 17.12.2018 г./ заедно с други двама негови служители - Т. Бриклер /по данни от регистъра на НОИ за трудовите договори на "Джунти Психометрикс България" ООД - служител за времето от 06.10.2008 г. до 03.09.2018 г./ и Н. Николов /служител за времето от 03.01.2007 г. до 04.08.2018 г./ учредяват "Прометрикс" ООД. През същата 2014 г. тези физически лица /учредители на "Прометрикс" ООД/ и още един служител на "Джунти Психометрикс България" ООД - Д. Друмева /служител в периода от 01.04.2011 г. до 03.09.2018 г./, учредяват и Фондация "Хестия". След създаването им, чрез конкретно описани в искането действия на горепосочените четири физически лица и действията на други трима служители на "Джунти Психометрикс България" ООД - Т. Гешева /служител в периода от 19.05.2014 г. до 03.09.2018 г./, В. Евлогиева /служител в периода от 3.11.2016 г. 23.05.2017 г./ и Д. Боянова /служител от 01.02.2017 г. до 03.09.2018 г./, новосъздадените две юридически лица, постепенно, без знанието и съгласието на "Джунти Психометрикс България" ООД, започват да осъществяват паралелна, конкурентна на неговата дейност, като създават у дългогодишните му клиенти /сред които "Аурубис България" ООД, "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, "Геотрейдинг" АД, "Каменица" АД, "Геотехмин" ООД и др./ впечатлението, че са единствените оторизирани от "Джунти Психометрикс България" ООД юридически лица да предлагат и продават инструментите и методиките за психологическа оценка, за които единствено искателят притежава ексклузивни лицензионни права по силата на подписани с производителите им договори /приобщени към доказателствата по делото/, да ги превежда, адаптира и разпространява на територията на Република България /като скала за интелигентност на Уекслер WISC-ІV, рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3rd Edition, рейтингова скала за оценка на детския аутизъм CARS 2, рейтингова скала за оценка на детското развитие DP-3, Минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2 и MMPI-А/ и проективна методика, предназначена за изследване на деца TEMAS/, както и да извършват обучения за тяхното използване. По този начин, изцяло възползвайки се от достъпа до информация, знания и опит в работата си като служители /и управител/ на "Джунти Психометрикс България" ООД /в т.ч. до метрични файлове, позволяващи възпроизвеждането и отпечатването на инструментите и методиките с предоставена единствено на искателя лицензия, пренасочване от ползвания до тогава от него домейн директно към интернет страницата на "Прометрикс" ООД и Фондация "Хестия", и др./, ведно с неизменно установените с дългогодишните му клиенти отношения на доверие, чрез техните учредители "Прометрикс" ООД и Фондация "Хестия" постепенно и в противоречие с добросъвестната търговска практика, започват да отклоняват клиентите на "Джунти Психометрикс България" ООД, пренасочвайки ги към себе си, като по този начин дружеството искател /настоящ ответник/ претърпява през 2018 г. почти пълна загуба на своите клиенти и напускане на голяма част от служителите си /назначени в "Прометрикс" ООД и Фондация "Хестия"/, а оттам и временно преустановяване на дейността си. С оспореното пред първата инстанция, решение 193/25.02.2021 г., постановено по преписка КЗК-479/2020 г., в частта му отменена с атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, Комисията приема за недоказани и неоснователни всички наведени в искането на "Джунти Психометрикс България" ООД твърдения. След като обосновано приема, че подателят на искането и ответните му страни представляват предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителната разпоредба /ДР/ на ЗЗК и правилно определя съответния продуктов и географски пазар /за издаване, включващо адаптиране, стандартизиране и предлагане, и разпространяване на тестове за психологическа оценка/, Комисията необосновано изтъква, че отговорността на "Прометрикс" ООД за извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК не може да бъде ангажирана, независимо, че то е осъществило контакти с клиентите на "Джунти Психометрикс България" ООД и действително е привлякло някои от тях, тъй като това не било съпътствано от извършени от него нелоялни действия спрямо искателя. До аналогичен извод за липсата на извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, КЗК достига и по отношение на Фондация "Хестия", след като необосновано, въз основа единствено на данните от оспорения като антидатиран и изготвен изцяло за целите на производството пред КЗК, договор за сътрудничество от 05.02.2016 г. между "ОС България" ООД и Фондация "Хестия", Комисията приема за действително установени между тези две юридически лица отношения на сътрудничество. По посочени в процесния акт обобщени мотиви, че в хода на проучването по преписката не са представени релевантни доказателства за недобросъвестно поведение от страна на "Прометрикс" ООД и Фондация "Хестия", Комисията формира извод и за отсъствието на предпоставките за ангажиране отговорността им за извършено нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. В такъв смисъл е постановено съответно и атакуваното пред първата инстанция решение. В развилото се по реда на чл. 226 АПК първоинстанционно производство по настоящото дело, обосновано от данните от приобщения по делото даказателствен материал, анализиран от съдебния състав в неговата съвкупност и взаимовръзка, за да отмени акта на КЗК в частите му, в които е установено, че не е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, административният съд изтъква, че формираните от Комисията правни изводи са необосновани, поради неправилно възприетото от КЗК успешно сътрудничество между искателя и Фондация "Хестия" въз основа на приложения по преписката, договор за сътрудничество между тях от 05.02.2016 г. Според мотивите на съда "Прометрикс" ООД, служейки си с търговска информация на "Джунти Психометрикс България" ООД, комуникира с неговите клиенти, като им представя невярна информация и ги въвежда в заблуждение, че са партньори и продължители на дейността на "Джунти Психометрикс България" ООД, които действия са довели до прекратяване на договори от клиенти на искателя и съответно - до сключване на договори при същите условия с учреденото през 2014 г. дружество и обуславят извод за поведение, осъществяващо хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. За установени по делото по отношение на Фондация "Хестия" АССО приема и трите елемента от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция, предвидена в чл. 29 ЗЗК, като в тази връзка изтъква изтласкването от пазара на "Джунти Психометрикс България" ООД от страна на Фондация "Хестия" и "Прометрикс" ООД, създадени именно от служители на първото дружество, осъществяващи паралелна дейност, което поведение според административния съд не може да се приеме за нормална последица от естествената конкурентна среда и не се помества в понятието добросъвестна търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗЗК. В резултат, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което след като отменя частично процесния акт на Комисията, решава делото по същество, при което установява извършени нарушения по чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК съответно от "Прометрикс" ООД и Фондация "Хестия", и изпраща преписката на КЗК за осъществяване на правомощието й по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, за налагане на имуществени санкции. Обжалваното решение, в оспорената му част, е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложените в него, обосновани и законосъобразни мотиви на първата инстанция, които споделени от касационния съдебен състав, е ненужно да бъдат преповтаряни в настоящото решение, с оглед предвидената за това възможност съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените от касаторите пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на въведените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена фактическа обстановка, въз основа съвкупната преценка на приобщения по делото доказателствен материал, и същевременно - стриктното съобразяване с дадените в предходното касационно решение указания, АССО е достигнал до правилни изводи за наличието на предпоставките по чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, обосноваващи установяването на извършените по тези фактически състави, респективно от "Прометрикс" ООД и Фондация "Хестия", нарушения. Безспорната фактическата установеност по делото, в това число за паралелно осъществявана дейност на съответния, индивидуализиран от КЗК, пазар от самото създаване през 2014 г. на "Прометрикс" ООД и на Фондация "Хестия" от управителя и още трима служители на "Джунти Психометрикс България" ООД, несъмнено довела като резултат, по данни от представените от "Аурубис България" ООД, "Райфайзенбанк /България/" ЕАД и "Геотрейдинг" АД писма, до отлив на дългогодишни клиенти и сключването на договори с новосъздадените юридически лица при същите условия като тези с ответника, при липсата на представени по делото доказателства за дадено от "Джунти Психометрикс България" ООД съгласие за предлагане, продаване и разпространяване на инструментите и методиките, за които само то притежава лицензия от производителите, се налага именно формираният от административния съд извод за извършено от "Прометрикс" ООД нарушение на забраната за нелоялно привличане на клиенти по чл. 36, ал. 1 ЗЗК и за извършено от Фондация "Хестия" нарушение на субсидиарно приложимата, обща забрана за нелоялна конкуренция, предвидена в чл. 29 ЗЗК. Неоснователни са пространните оплаквания на първия касатор - КЗК, че АССО не е имал правомощие да установи нарушение на забраните по чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, а е следвало да върне делото на Комисията като преписка за произнасяне от нейна страна. ЗЗК не предвижда изключение от общо приложимата, включително и в производството по чл. 64, ал. 1 ЗЗК, разпоредба на чл. 173, ал. 1 АПК, според която когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. В производството по установяване на нарушения по глава седма ЗЗК, КЗК действа при условията на обвързана компетентност и когато констатира наличието на предвидените в съответния фактически състав на нарушението, материалноправни предпоставки, дължи установяване на извършеното нарушение. Поради това правилно, по аргумент от чл. 173, ал. 1 АПК, предвид изяснеността на делото от фактическа страна и характера на констатираните от съда пороци на отменения акт на Комисията, след отмяната му като незаконосъобразен, при несъмнено установеното от данните от доказателствения материал по делото, наличие на елементите от фактическите състави по чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, административният съд е решил делото по същество, като в диспозитива си е установил извършени от "Прометрикс" ООД и съответно Фондация "Хестия" нарушения, вместо да върне делото като преписка на Комисията за произнасяне. Неоснователни в тази връзка са застъпените в касационната жалба на Комисията доводи, че чрез установяване на нарушението за първи път в първоинстанционното производство от административния съд, а не от КЗК след изпращане на делото по реда на чл. 173, ал. 2 АПК, заинтересованите страни са лишени от възможността да се защитят чрез представянето на всички относими и допустими за тази цел доказателства. Посоченото би било вярно в хипотезата на извършена от съда за първи път в производството пред него преквалификация на нарушението чрез подвеждането на установените факти под нова, различна от анализираната в производството пред Комисията, забрана. Случаят обаче не е такъв. Освен това в производството пред КЗК и пред съда, в това число в производството по първоначално образуваното адм. дело 280/2021 г. по описа на АССО, настоящите касатори са имали гарантираната им от процесуалния закон възможност да сочат, представят и искат събирането на всички, считани от тях за необходими и относими в случая, доказателства, във връзка с наведените в искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, твърдения за извършени нарушения по чл. 35, ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК. Неоснователни са изтъкнатите в касационните жалби на КЗК и "Прометрикс" ООД конкретни възражения за необоснованост и неправилност на формирания от АССО извод за осъществено от това дружество - касатор нарушение на специалния състав на забраната, предвиден в чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Посочената разпоредба забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуретни. За да се обоснове отговорността на "Прометрикс" ООД по този текст следва да бъде доказано кумулативното наличие на всички обективни елементи от визирания в тази хипотеза, сложен фактически състав, а именно: неправомерно действие, намиращо се в пряка връзка с несключването на договор от конкурент, което в случая е сторено. Предвид събраните доказателства и данните, че поне три от дружествата, дългогодишни партньори на ответника /"Аурубис България" АД, "Райфайзенбанк /България/" ЕАД и "Геотрейдинг" АД/ са прекратили договорите си с него, с погрешното, но за сметка на това - преднамерено и целенасочено създадено от учредителите на "Прометрикс" ООД у тях впечатление, че последното дружество е последовател на дейността на "Джунти Психометрикс България" ООД и негов оторизиран представител, на когото то е прехвърлило част от дейността си, обуславят в разглеждания случая да се приеме, че елементите от фактическия състав на забраната по чл. 36, ал. 1 ЗЗК са налице, а оттам и че формираните в същия смисъл изводи на пръовинстанционния съд са правилни. Фактическата установеност по делото, включително по данни от разменената между бившите служители на ответника и дългогодишните му клиенти кореспонденция, съдържаща подвеждаща клиентите информация, представените от тези клиенти писма в производството пред КЗК, справките за сключените трудови договори от регистъра на НОИ и заключението на приетата като неоспорена по делото СИЕ, изключват възможността да бъде възприета тезата, застъпена в касационната жалба на "Прометрикс" ООД, последователно поддържана и в хода на цялото развило се /административно и съдебно/ производство, че процесът на преминаване на горепосочените дружества - клиенти на ответника към учреденото от неговите служители и управителя му през 2014 г. дружество е израз на нормалната конкуренция между предприятия на съответния пазар и не може да бъде определено като нелоялно привличане на клиенти. Още повече, като се отчете, че от създаването на "Прометрикс" ООД през 2014 г. до есента на 2018 г., неговите учредители продължават да бъдат служители на ответника. Не намира основание и възражението на "Прометрикс" ООД в касационната му жалба, релевирано и пред КЗК и АССО, че в периода 2017-2018 г., видно и от заключението на СИЕ, ответникът е изпаднал в тежък финансов колапс, при който е изгубил персонала си и за определен период от време е преустановил дейността си, но не поради нелоялна конкуренция, а поради неправилни и недалновидни решения, свързани с грешна политика по отношение на водещи световни издатели, които са били негови доставчици. В тази връзка следва да се отбележи безспорно установеното по делото обстоятелство, че по данни от търговския регистър, един от учредителите на "Прометрикс" ООД - С. Занев, до 14.05.2019 г. е бил съдружник в "Джунти Психометрикс България" ООД и негов управител до 17.12.2018 г., като в това си качество, по аргумент от чл. 137 и чл. 141 от Търговския закон, е участвал във вземането на решения от компетентността на Общото събрание на съдружниците, осъществявал е оперативното ръководство на дружеството и е бил негов законен представител. Следователно, основателно се явява изтъкнатото от ответника съображение, че настъпилите в "Джунти Психометрикс България" ООД "сътресения", включително смяната на екипа и спада в дейността му са възникнали като последица от нелоялните действия на учредителите и представителите на "Прометрикс" ООД и могат да бъдат квалифицирани като причина за отдръпване на клиентите му. Неоснователни са оплакванията на КЗК и Фондация "Хестия" за неправилност на изводите на АССО относно липсата на приети по делото доказателства, обосноваващи извод за установено между тази фондация и "Джунти Психометрикс България" ООД сътрудничество, а оттам - че чрез действията на своите учредители Фондация "Хестия" е нарушила общия състав на забраната за нелоялна конкуренция, предвиден в чл. 29 ЗЗК. Представеният по делото, договор за сътрудничество от 05.02.2016 г. между "ОС България" ООД и Фондация "Хестия" не променя този извод, като без правно значение в тази насока, предвид конкретно подписалите го физически лица, е резултатът от откритото в съдебно заседание производство по оспорване на съдържанието и датата му. Предвид характера му на частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК визираният от касаторите договор за сътрудничество не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато би имал само по отношение на направени от страната, която желае да се ползва от него /тоест - от Фондация "Хестия"/, неблагоприятни за самата нея, обстоятелства. Случаят очевидно не е такъв, поради което съвкупният анализ на данните от всички приобщени по делото доказателства /в това число приемо-предавателен протокол от 17.11.2018 г., съдържащ списък от документи, принадлежащи на ответника, рекламни материали, изпратени на клиентите на ответника, в които Фондация "Хестия" е представена като единствената организация, оторизирана от "ОС България" АД, да предлага инструментите на компанията и да организира обучения за работа с тях, и заключението от СИЕ, сочещо постепенно намаляващите през годините приходи на ответника ведно с реципрочното увеличаване на приходите на фондацията/ налага именно приетото от АССО - че не само липсват отношения на сътрудничество между "Джунти Психометрикс България" ООД и Фондация "Хестия", а в противоречие с правилата на добросъвестната търговска практика, още от създаването си през 2014 г. фондацията е започнала да осъществява паралелна, конкурентна на осъществяваната от дружеството с ограничена отговорност, дейност на съответния пазар, като без неговото знание и съгласие е използвала търговската му информация, установените с клиентите му контакти и инструментите и методиките, които само то е имало правото, по силата на сключени с производителите лицензионни договори, да адаптира, издава и разпространява в България. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1/ наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2/ въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3/ да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Фактическата установеност по делото несъмнено обуславя формирания от АССО, споделен от касационния състав, извод, за наличие в случая и на трите цитирани предпоставки от разпоредбата на чл. 29 ЗЗК, налагащи ангажирането на отговорността на Фондация "Хестия" за извършено от нея нарушение на тази забрана. Не намира основание и релевираното в касационната жалба на Фондация "Хестия" оплакване, че без наведено от жалбоподателя "Джунти Психометрикс България" ООД възражение в тази насока, административният съд е приел различен процесен период за изследване на извършените нарушения от този, посочен в акта на КЗК. При изрично даденото с предходното касационно решение указание, при новото разглеждане на делото съдът да определи конкретния период на нарушенията, няма как АССО да бъде упрекнат, че като е приел различен период на нарушенията, въз основа на извършен обстоен анализ на данните от събраните по делото доказателства, всъщност е изпълнил даденото му от Върховния административен съд указание. В тази връзка следва да се посочи, че предвид продължителния, последователен и повтарящ се характер на съвкупността от извършените /чрез управителя и служителите на ответника/ действия и бездействия за привличане на клиентите му, правилно квалифицирани от съда като противоречащи на добросъвестната търговска практика, чрез които е осъществен съставът на нарушенията, респективно по чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, в случая действително се касае за продължавани нарушения, давността за които е започнала да тече от преустановяването им, а оттам и че периодът на нарушенията е правилно определен от първоинстанционния съд, като обхващащ времето от създаването на юридическите лица през 2014 г. до датата на постановяване на съдебното решение. По изложените съображения и мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият съдебен състав намира за удачно да препрати, обжалваното решение в атакуваната му част е правилно и при липсата на установени други негови пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото исканията на процесуалните представител на първия и третия касатор за присъждане на разноски са неоснователни, а своевременно заявената от процесуалния представител на ответника претенция в същия смисъл основателна. Независимо от това, съдът приема, че доколкото в представения списък на разноските се претендира присъждане само на адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1 800лв, с представени доказателства за изплащането му към адвокатско съдружие, без данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат, /какъвто единствено е дължим по аргумент от чл. 143, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 228 АПК/ искането като недоказано следва да бъде оставено без уважение. Поради това съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,