Решение № 12149 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 -2020 г. (ОПИК) и главен директор на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност (ГД ЕФК) при Министерството на икономиката срещу Решение 199 от 10.03.2021 г. по адм. д. 1437/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено негово Решение от 16.09.2020 г. в частта по т. 24, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение BG16RFOP002-2.073-14275 на Барклис Мебел ЕООД. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа са изложени съображения, че съдът неправилно е ценил коригиращата ГДД на кандидата, която е подадена след постановяване на процесния отказ. Иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Барклис Мебел ЕООД, представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение от 16.09.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. и главен директор на ГД ЕФК при Министерството на икономиката в частта по т. 24, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение BG16RFOP002-2.073-14275 на Барклис Мебел ЕООД по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.073 Подкрепа за микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Отказът е мотивиран, че кандидатът не отговаря на изискването за допустимост по т. 9 Минимален и максимален размер на безвъзмездна финансова помощ за конкретен проект от Условията за кандидатстване. Съгласно тази точка безвъзмездната финансова помощ, предоставяна по процедурата, може да бъде в максимален размер до 10 % от нетните приходи за продажби, декларирани при лица, които се облагат с корпоративен данък, в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. (част V, шифър 0110 нетни приходи от продажби) и допустими по процедурата са единствено кандидати с отчетени поне 30 000 лв. нетни приходи от продажби в годишната данъчна декларация за 2019 г. В настоящия случай съгласно предоставената от НАП информация дружеството е декларирало нетни приходи от продажби за 2019 г. в размер на 0,00 лева, поради което не отговаря на горното изискване за допустимост. За да отмени отказа, съдът е приел, че същият е постановен при неизяснена фактическа обстановка, без да бъде обсъден размерът на нетните приходи, посочен в декларацията към проектното предложение 135 693,28 лв. На основание чл. 142, ал. 2 АПК съдът допълнително е извел аргументи от факта, че след постановяване на отказа кандидатът е подал коригираща ГДД, в която е посочил същата сума, т.е. налице е нов факт от значение за делото. По горните съображения съдът е отменил административния акт и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и чл. 20, ал. 1, т. 3 от Постановление 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 2020 г. В т. 21.2 от Условията за кандидатстване в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 2 от посочения закон е предвидено отпускане безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, т.е. без извършване на техническа и финансова оценка. По делото не се спори, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството-жалбоподател е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. В т. 9 от Условията за кандидатстване изрично е посочено, че към датата на подаване на проектното предложение следва кандидатите вече да са подали ГДД за 2019 г. пред НАП съобразно разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ. Пак в същата точка е предвидено, че УО извършва корекция в бюджета на основание предоставените данни по служебен път от НАП, когато кандидатът е посочил по-голям от допустимия размер от 10 % от нетните приходи за продажби съгласно ГДД за 2019 г. Следователно при разглеждане на документите на кандидатите определящо значение има резултатът, деклариран пред НАП. Ръководителят на УО няма качеството на орган по приходите и не разполага с правомощие да извършва проверка на данните, декларирани пред НАП. По същите съображения административният орган не е бил длъжен да дава указания на кандидата за подаване на допълнителни документи с цел отстраняване на несъответствието между данните, декларирани пред НАП и данните, декларирани в производството по отпускане на финансовата помощ. В случая е релевантна ГДД, въз основа на която е подадено проектното предложение и впоследствие е извършена справката от административния орган, а не подадената по-късно (след издаване на процесния отказ) коригираща ГДД. При предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по опростени правила водещо значение има принципът на бързина. С оглед спецификата на процедурата и съобразно заложените критерии за допустимост при подаване на проектното си предложение кандидатът следва да декларира пред УО нетни приходи в същия размер, в който преди това са били декларирани от него с ГДД пред НАП. Облекченият ред за кандидатстване и разглеждане на проектните предложения (по опростени правила, с редуцирани критерии и етапи за разглеждане на документите) по процедура BG16RFOP002-2.073 Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемия COVID-19 по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 е предвиден с оглед своевременно подпомагане на засегнатите предприятия и постигане на водещата цел на процедурата - преодоляване на последиците от пандемията. Соченото от административния орган фактическо основание за отказа се подкрепя от събраните по делото доказателства, а правното основание съответства на приложимия материален закон. Административният акт е законосъобразен, а постановеното съдебно решение за неговата отмяна е неправилно поради нарушение на материалния закон. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК в полза на Министерството на икономиката следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение