Решение № 6282 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2021 г.
ВАСII отделение26.05.2021 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 146 от 18.12.2020 г. по адм. д. № 171/2020 г. на Административен съд – гр. Силистра. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Силистра. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6282 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за "Национален строителен контрол" – гр. Силистра (РДНСК - Силистра), чрез процесуалния му предсавител юрк. К., срещу Решение № 146 от 18.12.2020 г. на Административен съд – гр. Силистра по адм. дело № 171/2020 г., с което, по жалба на "АА - Фарма" ЕООД със седалище с. Шуменци, общ. Тутракан, обл. Силистра е отменена Заповед № ДК – 11 – СС – 1 от 20.07.2020 г. на Началника на РДНСК - Силистра, с която на основание чл. 156 ал 1 и 3, чл. 142, ал. 5, т. 3 и 7, чл. 169, ал. 1, т. 2, чл. 143, ал. 1, т. 2 и чл. 152, ал. 2 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 24 от 1.07.2020 г. на Главния архитект на община Тутракан за строеж "Производствена сграда – завод за биотор чрез компостиране", находящ се в ПИ идентификатор № 83524.50.36 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на с. Шуменци, м. "Айвалък", Стопански двор в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан. С решението ДНСК е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, поради неправилно приложение на закона и неправилен извод, че спорният строеж правилно е категоризиран в РС като такъв от пета категория. Твърди, че от приложимите разпоредби на Закона за управление на отпадъците и регламент № 1069/2009 г. на Европейския парламент и Съвета от 21.10.2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002, следва извод, че строежът по оспореното разрешение за строеж е от втора категория по чл. 137, ал. 2, б. "б" ЗУТ, като в тази връзка при издаване на РС не са изпълнени всички изисквания на закона. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е произнесъл по всички наведени в заповедта основания за незаконосъобразност на отмененото РС. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответникът "АА - Фарма" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът Главния архитект на община Тутракан не изразя становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. силистра е приел, че оспорената пред него заповед на началника на РДНСК – Силистра е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 156, ал. 3 ЗУТ и представена по делото заповед за оправомощаване, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Посочил е, че спорният по делото въпрос е досежно определяне на категорията на разрешение строеж, а именно да е пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ, както е прието в издаденото РС № 24 от 1.07.2020 г. или такъв от втора категория по чл. 137, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗУТ, както е прито в оспорената заповед на началника на РДНСК – Силистра, с която е отменено РС. Съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта на началника на РДНСК – Силистра, тъй като е приел, че спорният строеж "производствена сграда – завод за биотор чрез компостиране" е такъв от пета категория, тъй като е приел, че отговора на този въпрос се обуславя от установяването на факта представляват ли притичите екскременти, от които ще се произвежда биотор чрез компостиране, отпадък и попадат ли в приложното поле на регулацията по ЗУО, нормативните актове за неговото прилагане и регламент № 1069/2009 г. За да достигне до извод, че производството на биотор чрез компостиране не представлява отпадък съдът се позовава на приетата по делото СТЕ, като приема в тази връзка, че производството не попада в рамките на приложното поле на чл. 2, ал. 2, т. 7, б. "б" от ЗУО. Приема, че тази разпоредба не се прилага за "странични животински продукти", попадащи в приложното поле на регламент № 1069/2009. Приел е, че предвиденото изключение в тази разпоредба, касаещо "животински продукти, предназначени за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост" не се отнася за "страничните животински продукти". Приел е, че е налице разлика в понятията "странични животински продукти" и "животински продукти", вложени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 7, б. "б" ЗУТ, като се е позовал на легалното понятие "продукт от животински произход" по т. 8. 1 от приложение № I на регламент № 853/2004 на ЕП и на Съвета относно определяне на специфичните хигиенни правила за храните от животински произход. Въз основа на тълкуването на разпоредбите е приел, че процесната по делото субстанция, приета от страните като "страничен животински продукт" не попада в изключението по чл. 2, ал. 2, т. 7, б. "б" ЗУТ, не представлява "отпадък", съответно няма как да се обоснове, че спорният строеж е такъв от втора категория по чл. 137, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗУТ, както е приел административният орган. По тези съображения е приел оспорената заповед за материално незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следващите съображения. С отмененото по реда на служебния контрол по чл. 156 ЗУТ РС № 24 от 01.07.2020 г. е разрешеното строителството на основание чл. 148, ал. 1, 2 и 4 и чл. 152, ал. 2 ЗУТ на строеж от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" на "Производствена сграда – завод за биотор чрез компостиране". От представения по делото доклад за оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежите (стр. 38 – 45 от делото на АС – гр. Силистра) се установява, че по част архитектурна на проекта се касае за разрешаване на строителството на новопроектирана сграда с посочени габарити и размери, както и местоположение с метална носеща конструкция, стени от термопанели и метална покривна конструкция. В доклада е посочено, че в сградата се разполага инсталация за компостиране, която стъпва на релси върху стоманобетонни стени с H=110 см. и отстояние 605 см. една от друга без да са посочени други параметри за инсталацията. Т. е. в доклада за съответствие е дадена оценка за съответствие само на обект производствена сграда. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗУТ строежи от втора категория са: "съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци и закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно запечатване с горен изолиращ екран". Видно от цитираното разпоредбата касае само и единствено съоръжения и инсталации с определени характеристики и предназначение. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ строеж пета категория са: "производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях", т. е. тази разпоредба касае производствени сгради с капацитет до 50 работни места. За да бъде определена категорията на разрешение строеж обаче следва да бъде беспорно установено какво строителство е разрешено със съответното разрешение за строеж. А това може да стане след запознаване и оценка на одобрените инвестиционни проекти във всички техни части, въз основа на които е издадено разрешението за строеж. В настоящия случай при постановяване на оспореното решение съдът не е изяснил и не е събрал доказателства относно основния по делото въпрос – какво е разрешено за построяване с отмененото от РДНСК – Силистра РС – дали построяването само на производствена сграда с капацитет до 50 работни места или самото съоръжение или инсталация за производство на биотор чрез компостиране. Не е изяснил и не се е произнесъл и по това дали РС с посочено правно основание за издаването му чл. 152, ал. 2 ЗУТ касае само първи етап от строежа – производствената сграда или касае и евентуално изграждане и на инсталацията вътре или нейното изграждане ще бъде втори етап, за който следва да се издаде отделно РС. Такова основание за отмяна на РС се съдържа и в оспорената заповед на началника на РДНСК – Силистра като по това основание и материалната законосъобразност на приетото от административния орган нарушение на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, съдът не се е произнесъл. Така очертаните пропуски при постановяване на оспореното съдебно решение представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила като съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК като не се е произнесъл по част от приетите в оспорената заповед основания за незаконосъобразност на РС. При постановяване на решението съдът не е събрал и всички относими към спора доказателства, а именно не е събрал доказателства, включително с използването на специални знания, какво е разрешено за построяване с отмененото с оспорената заповед РС, като не е събрал административната преписка в цялост – липсват одобрените инвестиционни проекти по всички част. По делото е наличен само един чертеж, който касае инсталация за компостиране и евентуалното й разположение в проектираната сграда, от който чертеж обаче не става ясно за коя част от проекта се отнася. Едва след като безспорно бъде установено какво е разрешено за построяване с РС въз основа на одобрените проекти, по които е издадено, включително с използването на специални знания от вещо лице със съответна компетентност, може да бъде направен обоснован извод от коя категория е строежа. Само в случай, че се установи, че с РС е разрешен строеж инсталация или съоръжение, би бил относим въпроса дали тя се отнася за преработка на отпадъци с оглед определяне на това дали строежът е от втора категория. Липсата на административната преписка в цялост и съответно неустановяване на относимите към спора факти и обстоятелства, представлява нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, които препятстват и настоящата инстанция да се произнесе о същество. По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Силистра. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере административната преписка в цялост, включително одобрените инвестиционни проекти във всички части, въз основа на които е издадена РС № 24 от 1.07.2020 г. на главния архитект на община Тутракан. При използване на специални знания въз основа на така събраните доказателства следва да установи какво е разрешено за построяване с посоченото РС, след което да направи извод за вида на строежа и съответно категорията по чл. 137 ЗУТ на която отговора, включително за това дали се касае за етапно строителство при приложението на чл. 152, ал. 2 ЗУТ. При този изход на спора по претенциите на страните за присъждане на разноски, включително за настоящата инстанция, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 156 ЗУТ
- чл. 169, ал. 1 ЗУТ
- чл. 142, ал. 5
- чл. 143, ал. 1