Решение № 891 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2018 г.

Решение № 891 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Петрич срещу решение № 1547 от 02.10.2018 г. по административно дело № 539/2018 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед № 5396 з-111/28.05.2018 г. на Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Петрич при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Г. Манолев в представено от процесуален представител представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, която писмено, но при допуснати нарушения по отношение на нейното съдържание при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Няма спор относно установената от съда фактическа обстановка, спорът е относно правилността на изводите относно липсата на минимално изискуеми реквизити и правилното приложение на материалния закон. От съдържанието на заповедта се установява, че на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание за неизпълнение дисциплинарнонаказващият орган е наказал държавният служител за нарушение служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - неизпълнение на служебни задължения, които са конкретизирани като такива по чл. 67, т. 6 от Инструкция № 8121 з-1244/14.10.2015 г. С цитираната разпоредба при изпълнение на възложените задачи на гранично полицейския наряд ГПН се забранява да извършва други задачи извън възложената дейност. При това обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съда, че както в оспорената заповед, така и в приложените към делото справка на нарочно назначената комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата и докладна записка липсват установявания Манолев да е извършвал някакви други задачи извън възложената дейност, като същата не е конкретизирана. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че изводът на съда за липсата на конкретизация в заповедта в точно се изразява допуснатото от ГПН, част от който е и Манолев нарушение. Липсват доказателства за извършено нарушение, което да съставлява неизпълнение на цитираната разпоредба от Инструкцията. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че наведеният довод, че съдът неправилно е тълкувал цитирания в заповедта текст на разпоредбата на чл. 67, ал. 6 от Инструкцията е неоснователен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в настоящето производство в размер на 430 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение