Решение № 9189 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16493/2011 г.

Решение № 9189 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16493/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 3 от Закона за комисията за финансов надзор (ЗКФН), във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Индустриална зона Орион", ул. "3020", № 34, представлявано от изпълнителния директор Валентин Терзийски, против решение № 704-ДСИЦ от 24.11.2011 г., постановено от Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН, във вр. с чл. 11, ал. 3, т. 2 и 5 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) е отказано издаването на лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имотни на "Български фонд за земеделска земя АДСИЦ (в процес на учредяване) и е отказано да бъде потвърден проспект за публично предлагане на 150 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, издадени от "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ в резултат на първоначално увеличение на капитала на дружеството. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неспазване на установената форма, противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона - пороци по смисъла на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Като порок във формата се твърди липсата на мотиви, в които да се съдържа посочване на конкретни фактически и правни съображения за издаване на акта, необсъждане на доказателствата, които са от съществено значение за решаване на искането. Сочи се, че мотивите не отговарят на действителната фактическа обстановка, същите са общи, неясни и неразбираеми, което е равносилно на липса на мотиви. Не става ясно защо КФН е приела липса на предпоставките по чл. 11, ал. 3, т. 2 и 5 от ЗДСИЦ. С посоченото се нарушава и правото на защита, поради лишаване от възможността страната да разбере защо й е отказано издаване на лиценз и потвърждаване на проспекта. По отношение противоречието с материалния закон се твърди липса на предпоставките по чл. 11, ал. 3, т. 2 и 5 от ЗДСИЦ. Не са налице обстоятелства, обосноваващи извода на КФН, че лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите с право на глас, могат да упражняват контрол над дружеството с дейността си при вземане на решение и могат да навредят на сигурността на инвестициите. В тази връзка е направен подробен анализ на понятието "значително влияние", за което не се съдържа легална дефиниция в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСПКИ), като се счита, че следва да намери приложение по аналогия дефиницията му в Международните счетоводни стандарти (МСС). Съгласно същата "значително влияние" се изразява в правомощието за участие в решения, свързани с финансовата и оперативната политика на предприятието, но не и в контрол върху тези политики. В случая, видно от предложения проспект, нито едно от Управляващите дружества (УД) - учредители на "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ, чрез съответните договорни фондове (ДФ), не упражнява значително влияние. Това е така, тъй като Съветът на директорите (СД) на "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ е независим от УД и от техните управляващи органи. Същите не могат да се намесват или да влияят при вземане на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на предприятието. Дейността и влиянието им са ограничени само до това на акционери. Не е налице и основанието по чл. 11, ал. 3, т. 5 от ЗДСИЦ - застрашаване на интересите на акционерите, тъй като предвиденото в Устава квалифицирано мнозинство при вземане на изрично изброените решения е въведено за защита на интересите на миноритарните акционери. Нарушението на административнопроизводствените правила се изразява в неспазване на срока по чл. 11, ал. 2 от ЗДСИЦ и изискване на допълнителни сведения и документи двукратно. Целта на закона не е спазена, тъй като е нарушен принципът на съразмерност, което е и самостоятелно основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението и преписката да бъде върната на КФН за ново произнасяне с указания за издаване на искания лиценз и потвърждаване на проспекта. Жалбата се поддържа в с. з. от пълномощника адв. Георгиева. Представена е и писмена защита, която е идентична по съдържание с жалбата. Ответната КФН, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Андонова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Доводи са развити в писмено становище. Заинтересованите страни - "Елана фонд Мениджмънт" АД, "Елана високодоходен фонд" АД и "Управляващо дружество Общинска банка Асет Мениджмънт" ЕАД не изразяват отделно становище по жалбата. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По делото липсва спор по фактите. Безспорно е, че настоящият жалбоподател е сезирал КФН със заявление вх. № РГ-05-1543-1 от 14.07.2011 г., с приложени документи по чл. 11, ал. 1, т. 1 до 5 от ЗДСИЦ и чл. 39 до 43 от Наредба № 11 от 3.12.2003 г. на КФН за лицензиите за извършване на дейност като регулиран пазар, за организиране на многостранна система за търговия, за извършване на дейност като инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и дружество (Наредба № 11). В заявлението се съдържа искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като акционерно дружество със специална инвестиционна цел и за потвърждаване на проспект за първоначално увеличение на капитала на дружеството. Не се спори, че заявлението е подадено в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗДСИЦ. От доказателствата, приложени в административната преписка се установява, че след преценка на представените към искането проспект и документи, на жалбоподателя е изпратено писмо от заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" - изх. № РГ-05 1563-1 от 18.08.2011 г., в което подробно са посочени констатираните в проспекта и документите към заявлението непълноти и несъответствия с изискванията на ЗППЦК, ЗДСИЦ и Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29.04.2004 г., относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на ЕП и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (Регламент № 809/2004). На дружеството е даден едномесечен срок за отстраняването им. В определения срок, с писмо от 16.09.2011 г., дружеството е представило корегиран проспект, устав и допълнителни документи. Видно от писмо изх. № РГ-05-1543-1 от 3.10.2011 г., КФН на свое заседание на 30.09.2011 г., отразено в протокол № 49 е разгледала заявлението и е взела решение, да се даде едномесечен срок за отстраняване на несъответствия и за представяне на допълнителни сведения и документи, които са указани на заявителя с писмо от 3.10.2011 г. С писмо от 9.11.2011 г., жалбоподателят е представил изисканите документи, а допълнително с ново писмо от 11.11.2011 г. е представил и допълнителни такива. Обсъждайки всички данни, КФН е установила, че учредителите на дружеството - заявител, са цитираните договорни фондове (ДФ), чрез действащи за тяхна сметка управляващи дружества (УД). В тази връзка е приела, че макар заявителят все още да няма статут на емитент, по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 9 от ДР на ЗППЦК, то за него следва да е налице спазване на изискванията на чл. 175, ал. 2 (отм.) от ЗППЦК, съответно чл. 49 от ЗДКИСДПКИ и визираните в тях ограничения - управляващо дружество да не придобива участие в акции с право на глас от емитента, с цел избягване упражняването на "значително влияние" върху него, чрез влияние върху оперативната и финансова политика на дружеството. Посочила е, че ограничението относно инвестирането от страна на управляващото дружество, следва да се разглежда от гледна точка на инвестиционната цел, с което се създават колективните инвестиционни схеми, каквито са и договорните фондове, като в случая относимото е предвидените в устава на заявителя прагове за вземане на решения. Учредителите, чрез управляващите дружества, участват реално в управлението на АДСИЦ, като по този начин пряко влияят и върху неговата стопанска дейност. Ето защо преценката за наличие на "значително влияние" следва да бъде правена за всеки конкретен случай. КФН е приела, че действително следва да бъдат съобразени и дефинициите на "значително влияние", дадени в МСС 24 и МСС 31, които ще бъдат приложими за дружеството, с оглед искането същото да придобие публичен статут, както е поискано от самия заявител и от УД "Елана Фонд Мениджмънт" АД и УД "Общинска банка Асет Мениджмънт" АД. Счела е, че дефинициите сочат, че "значително влияние" е правото на участие при вземане на решения, свързани с финансовата и оперативна политика на стопанската дейност, което може да се постигне и чрез дялово участие, устав или договор. Следователно и съгласно цитираните дефиниции се потвърждава извода, че в случая е налице възможност за упражняване на значително влияние. Отхвърлено е възражението, че договорните фондове - учредители не могат да упражняват значително влияние, доколкото СД на АДСИЦ няма връзка и е независим от управляващите дружества, като последните не могат да се намесват или да влияят при вземане на решения. КФН е посочила, че това не може да бъде споделено, тъй като решенията се вземат от Общото събрание на акционерите, а не от СД и в този смисъл УД, чрез ДФ като акционери могат да се намесват или да влияят при вземане на решенията, свързани с финансовата и оперативна политика. В тази връзка следва да се отчете предвиденото в Устава, че за вземане на решение за изменение и допълване на устава; за преобразуване и прекратяване на дружеството; за освобождаване от длъжност на действащи членове на СД; за промяна на мандатите на същите се изисква мнозинство от 4/5 от представените на събранието акции. За приемане на решения за извършване на сделки, в резултат на които дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение, независимо под каква форма, дълготрайни активи в предвидените в устава граници, аналогични на тези, посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, се изисква мнозинство от 3/4 от представените на събранието акции. Относно решенията за увеличаване или намаляване на капитала, както и други, свързани с дейността по увеличение на капитала, се изисква мнозинство от 2/3 от представените на събранието акции. Посочените мнозинства, при вземане на решения относно оперативната и финансова политика, допускат възможност един акционер да блокира вземането на решение, в случая когато на общото събрание на акционерите е представен 100% от капитала, което застрашава интересите на акционерите. В случай, че други акционери запишат всички предлагани 150 000 броя акции от първоначалното задължително увеличение на капитала, общото им участие ще възлезе на 23%, съответно предвид предвидените с устава мнозинства при вземане на решения, техните интереси също няма да могат да бъдат гарантирани, тъй като определени решения могат да бъдат взети без да е налице съгласие на всички присъстващи на събранието миноритарни акционери. КФН е отхвърлила и възражението, че ДФ, чрез съответните УД могат да намалят аксционерното си участие чрез продажба на притежаваните от тях акции, тъй като това е свързано с едно бъдещо несигурно събитие. На второ място, КФН е приела, че въпреки указанията, не са представени документи, удостоверяващи професионалната квалификация на служителите в двете, посочени като обслужващи дружества - "Българска Мениджмънт Компания" ООД - Марин Лазаров и Венцислав Панов, както и от представените не се доказва такава квалификация за Камелия Шушкова, служител на "Български Агро Мениджмънт" ЕАД, а и предвид неяснотата в съдържанието на трудовите договори, не може да се направи преценка, че обслужващите дружества притежават необходимите, съгласно чл. 18 от ЗДСИЦ, организация и ресурси за обезпечаване на изпълнението на възложените с договорите за обслужване задължения. По тези съображения, КФН е приела, че към момента на подаване на заявлението е налице "значително влияние" на акционерите - учредители, като не са взети мерки за предотвратяване на нарушението по чл. 175, ал. 2 (отм.) от ЗППЦК, възпроизведен в чл. 49 от ЗДКИСДПКИ, съответно не е спазено изискването на чл. 11, ал. 3, т. 2 от ЗДСИЦ лицата притежаващи пряко над 5% от акциите с право на глас, с дейността си или с влиянието си да не увредят сигурността на инвестициите, в това число и бъдещите такива. Посоченото е самостоятелно основание за отказ за издаване на лиценз. Допълнително е отчела, че не са представени документи за обслужващите дружества, установяващи необходимата организация и ресурс на същите, т. е. не са спазени изискванията и на чл. 11, ал. 3, т. 5, което също е самостоятелно основание за отказ, поради което е взела оспореното решение и е отказала издаване на лиценз и е отказала да потвърди проспекта за публично предлагане на 150 000 броя акции. Така постановеното решение не страда от сочените в жалбата пороци по чл. 146 от АПК, поради което същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. На първо място, не е налице твърдения порок във формата на акта, изразяващ се в липса на мотиви. КФН подробно е обсъдила релевантните за спора факти и доказателства, като изводите й от фактическа страна са напълно обосновани. Безспорно е, че в резултат на констатирани непълноти в документите към заявлението, както и несъответствия с подробно посочените изисквания на приложимите специални закони, Регламент № 809 и Наредба № 11, заявителят е корегирал приложените към заявлението устав, проспект, договори с обслужващите дружества и др., както и е представил допълнително сведения и доказателства. Независимо от това, част от указаните непълноти и несъответствия не са отстранени, което именно подробно е анализирано от КФН, за да се приеме неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 3, т. 2 и 5 от ЗДСИЦ. Много точно и конкретно в мотивите на акта е посочено, че се нарушава забраната за упражняване на значително влияние, което е намерило израз в посочените правила за вземане на решения от АДСИЦ и начина на управление. Точно е посочено, във връзка с кои лица, относно обслужващите дружества не може да се приеме установяване на ресурс и организация за пълноценно изпълнение на дейността им по договорите с АДСИЦ. Не намира опора в данните твърдението в жалбата, че мотивите са общи, неясни и неразбираеми, както и че съдържат теоретични разсъждения и аргументи. Неминуемо при тълкуване на правни норми се налага и очертаване на общотеоретичната рамка на разглежданите правни отношения. Не може да се приеме, че посоченото е порок, тъй като общият правен анализ е последван и от подвеждане на конкретните факти и правоотношение към приложимите норми на специалния закон. Всички елементи от фактическите състави на чл. 11, ал. 3, т. 2 и т. 5 от ЗДСИЦ са обсъдени. Поначало в нормата са употребени по общи правни понятия - "контрол", "влияние", "сигурност на инвестициите", "застрашаване на интересите на инвеститорите" за изясняване на които следва да бъдат съобразени и изискванията на другите цитирани специални норми, както и понятията да бъдат тълкувани. Подобно тълкуване дава пълнота на мотивите и не може да се приеме, че ги прави "неразбрани". Възражението за нарушение на чл. 146, т. 2 е неоснователно. Следва да бъде отхвърлено и възражението за неспазване на материалноправните разпоредби - неправилно приложение на чл. 11, ал. 3, т. 2 и 5 от ЗДСИЦ, като в жалбата се сочи, че не са налице основанията по цитираните текстове за отказ. На първо място некоректно е посоченото в жалбата, че административният орган неправилно е приел, че лицата, притежаващи пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от акциите с право на глас могат да упражнят контрол над дружеството с дейността си при вземането на решения, с което да навредят на сигурността на инвестициите. Административният орган не е допуснал подобно смешение на основанията, като никъде в решението не е посочено, че чрез упражняването на значително влияние над дружеството, се наврежда на сигурността на инвестициите. В решението е посочено, че възможността да се навреди на инвестициите се обосновава не със самия факт, че акционерите - договорни фондове имат значително влияние върху заявителя, а че с наличието на значително влияние се нарушава забраната на чл. 49 от ЗДКИСДПКИ. Това може да даде основание на надзорния орган да принуди учредителите да предприемат действия - например да се освободят от инвестицията, която е реализирана в резултат на упражняване на значително влияние, което именно би оказало влияние върху сигурността на инвестициите. В документите не са предвидени мерки, които да гарантират за в бъдеще спазването на чл. 49 от ЗДКИСДПКИ, поради което надзорният орган е приел, че след като не са предприети мерки за преодоляване на нарушението на нормата, то това налага извода, че е налице възможност понастоящем и за в бъдеще, да бъдат застрашени интересите на инвеститорите. По същество възражението за неспазване на материалния закон по чл. 11, ал. 3, т. 2 от ЗДСИЦ се обосновава със аргументи, относно неправилното тълкуване на чл. 175, ал. 2 (отм.) от ЗППЦК, съответно чл. 49 от ЗДКИСПКИ, като се сочи, че не е налице неспазване на изискванията на тези разпоредби, тъй като не е налице значително влияние на акционерите. Относно понятието "значително влияние" се сочи, че КФН е следвало да се съобрази с легалната му дефиниция съгласно МСС -24 и МСС-31, тъй като същото не е дефинирано в специалните закони. За наличие на значително влияние може да се говори само при участие при вземане на решения, но не и в случаите на участие в капитала. Твърди се, че в случая не е налице значително влияние чрез УД. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 175, ал. 2 (отм.) от ЗППЦК, в приложимата към момента на подаване на заявлението редакция от ДВ, бр. 86/2006 г., преди отмяната с ДВ, бр. 77/4.10.2011 г., инвестиционното дружество не може да придобива участие в акциите с право на глас на един емитент, което да позволи на инвестиционното дружество, на членовете на неговите управителни или контролни органи, на управляващото дружество или на членовете на неговите управителни или контролни органи заедно или поотделно да упражняват значително влияние върху емитента. След отмяната на текста с ДВ, бр. 77/2011 г., във връзка с приемането на ЗДКИСДПКИ, забраната е пренесена в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, съгласно която управляващо дружество, действащо за сметка на всички управлявани от него колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране, не може да придобива акции с право на глас, които биха му позволили да упражнява значително влияние върху управлението на емитент, като нормата е действаща към момента на издаване на оспорения акт и правилно е приета за приложена на основание § 2 от ЗДСИЦ. Правилно КФН е приела, че липсата на легална дефиниция на "значително влияние" не може да попречи на конкретната преценка, дължима от регулаторния орган, за наличие на забраненото влияние. В случая същото е преценено както към настоящия момент, така и относно възможността за нарушаване на законовата забраната и в бъдеще, поради липсата на предвидени съответни мерки и механизми за недопускане на нарушението. Освен това, КФН е обсъдила и наличието на значително влияние и от гледна точка на дефинициите на МСС - 24 - оповестяване на свързани лица и МСС - 31 - дялове в съвместни предприятия, като е съобразила изводите си с въведените в тези стандарти, в "определения". Двете дефиниции са сходни, като значителното влияние е определено като правомощието за участие в решения, свързани с финансовата и оперативна политика и политиката на предприятието, но не и контрол върху тези политики. Съответно е дефинирано и понятието контрол - правомощието да се направлява финансовата политика и политиката на предприятието, така че да се получи изгода от дейността му. В МСС - 24 е добавено, че значително влияние може да се постигне, чрез дялово участие, устав или договор. В тази връзка, КФН е приела, че и от гледна точка на тези дефиниции е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, тъй като е налице правомощие за вземане на посочените стратегически решения, т. е. такова акционерно участие в капитала на дружеството, което с оглед предвидените мнозинства при вземане на решения, може в някои случаи да окаже значимо влияние върху възможността подобни решения да бъдат гласувани. Посоченото несъмнено се обхваща от забраната, поради което възражението, че КФН не се е съобразила с цитираните легални дефиниции не отговаря на истината. В случая не става дума само за участието в капитала, както се твърди в жалбата, а за възможността от страна на колективните инвестиционни схеми, каквито са учредителите, да се окаже влияние върху емитента. Неоснователно е и възражението в жалбата, че не е налице нарушение, тъй като финансовата и оперативна политика се провежда изцяло и единствено от СД на "Български фонд за земеделска земя" АДСИЦ, който няма връзка и е напълно независим от УД или от техните управителни органи. В случая релевантно е влиянието, което УД - учредители, чрез съответните договорни фондове, могат да имат върху емитента като акционери, тъй като стратегическите решения се вземат от Общото събрание на акционерите, а не от СД. Именно в тази връзка КФН е изградила изводи си за възможност за намеси при вземане на решения, с оглед предвидените в устава мнозинства при вземането им, в зависимост от представения на общото събрание брой акции, които изводи са съобразени със закона. Изводите на КФН не са в противоречие с Мотивите към ЗДСИЦ, приложени към жалбата. В решението са обсъдени възможните хипотези за нарушаване на интересите на миноритарните акционери. Неоснователно е и възражението, за липса на основанията по чл. 11, ал. 3, т. 5 от ЗДСИЦ. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДСИЦ, дружеството със специална инвестиционна цел не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания. Поради това, съгласно ал. 2, дружеството възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и ресурси (обслужващо дружество) обслужването и поддържането на недвижимите имоти, извършването на строежи и подобрения, съответно обслужването на придобитите вземания, воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност и кореспонденция, както и извършването на други необходими дейности. Поради това следва да бъде установено наличието на организация и ресурси за обслужващите дружества, за извършване на посочения широк кръг дейности. В случая, както се установи по-горе, заявителят като обслужващи е посочил дружествата "Българска Мениджмънт Компания" ООД и "Български Агро Мениджмънт" ЕАД, съответно за същите, съгласно чл. 39, т. 10 от Наредба № 11, е следвало да представи доказателства за необходимите организация и ресурси на осъществяване на дейността по чл. 18, ал. 2 от ЗДСИЦ. Видно от удостоверенията за актуално състояние, предметът на дейност на двете дружества включва кръга от дейности по чл. 18, ал. 2. Съдружници в "Българска мениджмънт компания" ООД са Марин Иванов Лазаров и Александър Петров Личев, като първият е и управител на дружеството. Същото има три отдела - "Покупка и управление на земеделска земя", ръководен от Валентин Бранчевски, като е посочено, че в този отдел ще бъде привлечен като служител и Венцислав Панов, отдел "Административно-правен" ръководен от Валерия Миланова и отдел "Финансово-счетоводен", ръководен от Анелия Пашалийска. С посочените лица се изчерпва персоналния състав на служителите. Дружеството "Български Агро Менъджмънт" ЕАД е с едноличен собственик на капитала дружеството - заявител, като се управлява от Съвет на директорите, съставен от Марин Иванов Лазаров, Александър Петров Личев и Силвия Тенчева Габровска. В първоначално депозираните проспект, резюме и сведения по чл. 39, т. 10 от Наредба № 11 е посочено, че това дружество все още няма структура и единствените лица, които работят за него са посочените членове на СД. След указанията на КФН, дадени с писмото от 18.08.2011 г. за непълноти в заявлението, по т. 13 - 13.1 е 13.2 и VI, относими и за данните за двете дружества, заявителят е представил допълнителни сведения, от който става ясно, че в "Български Агро Менъджмънт" ЕАД са привлечени служители - Камелия Шушкова - трудов договор и Валентин Бранчевски - граждански договор - консултант. Относно така посочените лица, въпреки указанията на КФН за представяне на доказателства за квалификация и опит, са представени доказателства за образование само за Силвия Габровска - диплома от УНСС за висше образование, степен бакалавър, професионална квалификация - икономист, специалност - маркетинг, за Валентин Бранчевски - диплома за висше образование от Тракийски университет - Стара Загора - зооинженерство, за Валерия Миланова - диплом за завършено висше образование - специалност право от СУ "Св. Климент Охридски" и за Александър Личев - диплом за висше икономическо образование от ВИИ "К. Маркс", специалност - икономист по организация на промишленото производство. За останалите лица не са представени никакви доказателства за квалификация. От друга страна за Анелия Пашалийска и Камелия Шушкова не са представени доказателства за трудов стаж и опит - трудови книжки или други документи. Данни се съдържат само в автобиографичните справки за лицата, но правилно при липсата на годни доказателства за квалификация, както и наличие на доказателства за образование извън предмета на дейността, КФН е приела неустановяване на квалификация и опит, и с оглед останалите данни - липса на яснота в представените трудови договори, е приета липса на необходимата организация и ресурс за извършване на дейността по обслужване дейността на заявителя. Изводите са обосновани с оглед представените доказателства, както и са съобразени с чл. 11, ал. 3, т. 5 от ЗДСИЦ. Неоснователно е възражението в жалбата, че КФН не е посочила конкретно, кои точно други изисквания на закона са нарушени - основанието по чл. 11, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДСИЦ. Напротив, неизпълнението точно е квалифицирано като такова по чл. 18 ЗДСИЦ, както са цитирани и изискванията на Наредба № 11. Нарушението не е свързано с второто предложение в чл. 11, ал. 3, т. 5, в който смисъла възражението в жалбата е неточно. При постановяване на оспорения акт не е допуснато и твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗДСИЦ, изискващ спазване на разписаните в нормата срокове за произнасяне и само еднократно изискване на допълнителни сведения и отстраняване на непълноти и несъответствия в представените от заявителя документи. На първо място, както всички други срокове, разписани за дейността на администрацията и сроковете по чл. 11, ал. 2 от ЗДСИЦ са инструктивни. Неспазването им е нарушение, но същото не е от категорията на съществените нарушения, които се отразяват на съдържанието на акта и на неговата законосъобразност. При непроизнасяне в срок за страната, сезирала административния орган се поражда право да оспори формирания мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58 от АПК, което в случая не е спорено. Неспазването на срока не води до незаконосъобразност на постановения по-късно изричен отказ. Не е налице нарушение, което да се е отразило на правото на защита на страната. Що се касае до твърдяното нарушение, че двукратно са изисквани допълнителни сведения и отстраняване на нередовности, такова не е налице. Първите сведения, видно от изпратеното писмо, са изискани от съответния заместник - председател на КФН и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност", по чието предложение, съгласно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗКФН, Комисията се произнася по искането за издаване на лиценз. За втори път, отстраняване на непълноти и сведения е изискано след решение на колективния орган, което именно право е регламентирано в нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗДСИЦ. Двете правомощия са различни и осъществявайки ги органите не са допуснали нарушение. Освен това посочените действия са изцяло в интерес на заявителя, тъй като му е дадено право да изправи недостатъците на заявлението си и с това не са нарушени неговите права, поради което не би могло да се твърди съществено нарушение на процедурните правила. Не е налице и нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК. Както и в самата жалба е посочено, начинът да бъде осъществена целта на закона, посочена в чл. 2 е спазването на неговите изисквания. В случая са установени нарушение на тези изисквания, поради което издадения административен акт е изцяло съобразен със ЗДСИЦ. Постановеният индивидуален административен акт не страда от пороците, посочени в жалба, както и не се установиха други при служебната проверка, в това число и по компетентността на органа, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не се претендират от ответника по жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение