Решение № 6567 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2021 г.

Решение № 6567 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П., чрез процесуален представител срещу решение № 388 от 18.12.2020 г. постановено по административно дело № 207/2020 г. от Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за възстановяване на заемана длъжност, обективиран в писмо № 13-00-00-41/1/14.05.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от него отказ за възстановяване на заеманата длъжност бъде отменен. В представени писмени бележки излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, в който не били посочени правните основания за постановяването му. Претендира заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) чрез процесуален представител и в представен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Настоящият състав намира, че правилно АС Смолян приема, че жалбата е допустима и разглежда същата по същество, като намира, че в случая се касае до постановен отказ да бъде възстановен държавен служител на заемана от него длъжност, при отменена с влязло в сила решение заповед за прекратяване на изпълнението й. Неоснователни са наведените доводи от страна на касатора, че в случая се касае до отказ на органа да изпълни съдебно решение, а не до отказ на органа да възстанови служителя на заеманата от него длъжност. Това е така, тъй като възстановяването на заемана длъжност от държавен служител не следва от постановено решение, а от наличие и изпълнение на фактическите предпоставки по чл. 122 от Закона за държавния служител. С оглед съдържанието на оспореното пред него писмо правилно първоинстанционният съд приема, че в случая се касае до отказ на органа по назначението да възстанови П. на заеманата от него длъжност. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е установил фактическата обстановка, която не е спорна между страните, а именно, че П. до 20.11.2016 г. е заемал длъжността "държавен инспектор" в отдел "Контрол и статистика" в Главна дирекция "Автомобилна инспекция" в ИААА, като със заповед със заповед № 451/21.11.2016 г. на Изпълнителния директор на ИААА на основание чл. 82а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и изразено от него съгласие е временно преназначен в същата администрация на длъжност "главен директор" на посочената дирекция за срок от 4 години. Със заповед № 949 от 20.11.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на ИААА на основание чл. 82а, ал. 2 ЗДСл е прекратено действието на посочената по-горе заповед и П. отново заема длъжността "държавен инспектор" в посочената дирекция на ИААА. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 30.04.2020 г. съдебно решение. Междувременно със заповед ДН-00-19/10.10.2018 г. служебното правоотношение на П. за длъжността "държавен инспектор" в отдел "Контрол и статистика", в Главна дирекция "Автомобилна инспекция" при ИААА е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Същата е била обжалвана от служителя, но оспорването му е отхвърлено с влязло в сила на 07.05.2020 г. съдебно решение. Със заявление № 13-00-00-41/12.05.2020 г. П. заявява желанието си да бъде възстановен на длъжност "главен директор" на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" в ИААА във връзка с влязлото в сила на 30.04.2020 г. съдебно решение, с което заповедта за прекратяване на временното му преназначаване на тази длъжност е отменена като незаконосъобразна, но при наличие и на влязло в сила съдебно решение, с което е потвърдено прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в същата администрация - ИААА. С оспореното пред АС Смолян писмо № 13-00-00-41/14.05.2020 г. Изпълнителният директор на ИААА го уведомява, че отказва да го възстанови на посочената длъжност, тъй като не са налице законовите предпоставки за това – същият е заемал посочената длъжност "главен директор" на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" в ИААА по силата на заповед за временното му преназначаване на същата в качеството му на държавен служител, заемащ длъжност в същата администрация – "държавен инспектор" в същата дирекция на ИААА, а последното обстоятелство към момента на подаване на заявлението не е налице, тъй като служебното му правоотношение е прекратено, при което не са налице предпоставките по чл. 82а, ал. 1 ЗДСл. При правилно установена фактическа обстановка обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт, с който е постановен отказ П. да бъде възстановен на временно заеманата от него длъжност е законосъобразен, като постановен от компетентния орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с приложимата нормативна уредба. От съдържанието на същия, противно на твърденията в касационната жалба се установява, че органът е изложил фактическите и правни основания за постановяването му, а от установените по делото факти безспорно се установява, че към момента на подаване на заявлението за възстановяването му на заеманата от него временно длъжност същият не е бил служител в администрацията на ИААА, което е необходима предпоставка същият да бъде възстановен на длъжността, която е заемал на основание чл. 82а, ал. 1 ЗДСл. Противно на твърденията в касационната жалба в оспорения от П. акт не се съдържа основание за отказа да бъде възстановен на длъжността поради обективна невъзможност за това и съответно посочената хипотеза не е обсъждана в обжалваното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение