Решение № 5209 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2014 г.

Решение № 5209 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Таня Иванова Петрова, чрез адв. Найден Найденов, срещу Решение № 3013 от 8.05.2014 г., постановено по адм. дело № 9811 от 2013 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Петрова срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. (УП), с изх. № 02-150-6500/3721 от 31.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 400 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което съдът да уважи подадената жалба срещу оспорения административен акт. Претендира сторени разноски и в двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съда обосновано от приложените по делото писмени доказателства и заключението на приетата съдебно техническа експертиза е достигнал до извода за законосъобразност на обжалваното уведомително писмо (УП), с което е оторизирана по-ниска от заявената сума за финансово подпомагане за 2012 г. по СЕПП, поради наличие на наддеклариране за част от посочените за обработване парцели в общ размер на 6,47 ха, съставляващо 5,52%. Съдът е изложил подробно мотивирани съображения за наличните застъпвания по отношение на спорните парцели, явяващи се в резултат на разликата между използваемите площи по сключените наемни договори и декларираните за подпомагане, както и тези, за които оспорващата не е представила доказателства за съществуващо правно основание за обработването им в заявения размер. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, против съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Таня Иванова Петрова от гр. Тръстеник, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-150-6500/3721 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С процесното УП административният орган след извършени проверки и в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. е установил наддекларирани площи в заявлението, поради което е наложил санкция на земеделския производител и е оторизирал сума по-малка от поисканата, в размер на 27 568,26 лева. Съдът е приел депозираната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване, а разгледана по същество - неоснователна. За изясняване на фактите по делото е допусната съдебно-техническата експертиза, чието заключение е прието от съда и не е оспорено по законоустановения ред от страните. От анализа на писмените доказателства по делото и след обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че оспореното уведомително писмо е неправилно и незаконосъобразно. Счел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с материалния закон и е обоснован. Предвид подробно изложените мотивът съдът е отхвърлил жалбата на земеделския производител. Така постановеното решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно по делото е установено, че Таня Иванова Петрова, земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (с УРН 519602) е подала заявление за подпомагане от 20.04.2012 г., за кампания 2012 г., редактирано със заявление от 5.06.2012 г., с което е кандидатствала за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) като е заявила 53 парцела в землището на Горна Митрополия и Тръстеник. Данните в подаденото от жалбоподателя заявление са проверени чрез административни проверки, а резултатите са обективирани в Уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания и Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, неразделна част от писмото. В резултат от проверките е установено застъпване на някои от имотите, за които жалбоподателката е кандидатствала. Във връзка с това й е изпратено уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, за изясняване ползването на имотите. Представени са карти на установените застъпвания. В отговор на това писмо жалбоподателката е подписала декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин от 6.11.2012 г., в която е вписала отказ по отношение на 34 кадастрални имоти, за които е констатирано застъпване за площ и е потвърдила ползването на 8 от застъпените кадастрални имота, като е представила документи, удостоверяващи основанието за ползването им. С процесното УП изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансово подпомагане за 2011 г., за разликата от оторизираната сума в размер на 27568,26 лева до размера на поисканата сума - 32701,11 лева. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на оспорваното решение. Съдът е изложил подробно мотивирани съображения за наличните застъпвания на спорните парцели. По отношение на БЗС № 73359-116-8 с кад. № 075011 от 37,5 дка са представени Договор за доброволна делба от 11.05.2011 г., сключен с част от наследниците на Иван Илиев Мачев и договор за наем на земеделски земи от 25.04.2011 г. Приложено е и удостоверение от регистъра на Земеделски земи, гори и земи в ГФ (л. 136), от което е видно, че имот № 73359-075-038, който е част от заявеното от жалбоподателката БЗС № 73359-116-8 (кад. № 075011) е собственост на ЕТ "Хелга -Светла Стоянова", с. Горна Митрополия. Основанието за придобиване е представен по делото Нот. акт за продажба № 99 от 3.11.2011 г. 1, том IV, вх. рег № 2269, дело № 412/2011 г . По искане на жалбоподателката и по реда на чл. 192 от ГПК, в отговор от 31.03.2014 г. Светла Петрова Стоянова, в качеството на ЕТ "Хелга - Светла Стоянова" е заявила, че при закупуване на имот с кад. № 73359-075-038 не е била уведомена нито от продавача, нито от наемателя за сключения договор за наем. Не са били налични и вписвания в този смисъл. Поради това третото лице не може да представи уведомление за прекратяване на договор за наем. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. В тежест на земеделския производител е да докаже правото на собственост върху заявените от него БЗС, с което в настоящия случай жалбоподателката не се е справила. Съдът е формирал правилни изводи въз основа на подробен анализ на установената по делото фактическа обстановка и в съответствие с приложимия материален закон. Правилно и обосновано е приел, че обжалваното уведомително писмо, с което е оторизирана по-ниска от заявената сума за финансово подпомагане за 2012 г. по СЕПП е законосъобразно. За да постанови обжалвания резултат, съдът е кредитирал неоспореното по съответния ред заключение на съдебно-техническата експертиза, което е приел за компетентно, подробно обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Предвид изложеното, неоснователни са твърденията на касационната жалбоподателка за постановяване на решението, предмет на контрол, при наличието на релевираните основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав възприема, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила като валидно и допустимо. С оглед изхода на спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на сторени разноски и в двете инстанции е неоснователна. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнася по този въпрос. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,