Решение № 767 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16103/2010 г.

Решение № 767 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16103/2010 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 251 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от "Медик Д-р Матиас Раф", Кейптаун, ЮАР, чрез процесуален представител, за тълкуване на решение № 4270/25.03.2011 г. по адм. дело № 16103/2010 г. на Върховен административен съд, пето отделение. Молителят иска тълкуване дали определението на СГС от закрито съдебно заседание от 5.08.2010 г. е с правно основание чл. 40, ал. 3 от ЗАП (отм.). Защо след като не подлежи на обжалване е било преразгледано от ВАС? Определението по чл. 40, ал. 3 от ЗАП (отм.) от кои участници в процеса може да се обжалва и от кои не може? В случай, че определението по чл. 40, ал. 3 от ЗАП (отм.) не може да се обжалва от всички страни по делото, защо ВАС приема за разглеждане една тяхна претенция? Ответниците по молбата - Патентно ведомство на РБългария и "Еуросток" ЕООД, гр. София, не взимат становище по молбата за тълкуване. ВАС, пето отделение, намира искането за допустимо, като подадено от надлежна страна и за тълкуване на решение, което не може да се счита за изпълнено по смисъла на чл. 251, ал. 2 от ГПК. Съдът, като извърши преценката по чл. 251, ал. 4 от ГПК счита, че не е необходимо изслушване на страните в открито съдебно заседание, поради което постанови акта си в закрито заседание. Разгледано по същество, искането за тълкуване е неоснователно. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежи единствено изявената вече воля в съдебното решение, но не и необсъдени в него факти и правни норми. В съдебното решение от 25.03.2011 г. не е обсъждано определение на Софийски градски съд от 5.08.2010 г. Обсъдено е определение от 5.08.2008 г., с което е оставено без уважение искането на "Еуросток" ЕООД за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата, тъй като искането е прието за неоснователно. В решение на ВАС няма мотиви, че посоченото определение е с правно основание чл. 40, ал. 3 от ЗАП (отм.), защото определението няма диспозитив за възстановяване на срока за обжалване, какъвто имат определенията по чл. 40, ал. 3 от ЗАП /отм./. Няма неяснота на волята на тричленния състав по този въпрос. Необжалваемостта на определението с частна жалба не означава, че касационната инстанция при надлежно сезиране с касационна жалба срещу решението, не може да провери правилността на извършеното процесуално действие. Когато това действие е довело до произнасяне по недопустима поради просрочие жалба и недопустимост на първоинстанционното решение, ВАС е длъжен и служебно да констатира този порок на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното изразената от съда воля в съдебно решение № 4270/25.03.2011 г. е ясна и искането за тълкуване е неоснователно, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 251, ал. 2 от АПК вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение