Решение № 5276 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2011 г.

Решение № 5276 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гордан" ООД - гр. Пазарджик чрез процесуалния представител адв. Теодора Чочева-Василева срещу решение № 221/15.02.2011 г., постановено по адм. дело № 2098/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161001300/14.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 655/25.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в общ размер от 5 121,20 лв. и лихви в размер на 984,49 лв. за ревизиран период от 05.09.2008 г. до 31.03.2010 г. Релевират се оплаквания на всички визирани в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Твърди се от касатора, че съдът е допуснал необективно тълкуване на доказателствата, изопачаване на някои от тях и неправилно отразяване на определени факти, които са установени от ревизията. Според касатора съдът е повторил невярното твърдение на ревизиращите органи, че дружеството няма регистриран ЕКАФП. Голяма част от оплакванията са насочени към ревизионния акт, респ. решението на директора на ДОУИ, а не срещу съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и да се присъдят направените по делото разноски. По делото са депозирани и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение като правилно да се остави в сила, тъй като съдът подробно и обсъдил всички доказателства и правилно е приел, че не са били опровергани констатациите на ревизионния акт, че закупеният от дружеството актив е свързан с осъществяваната от дружеството дейност, поради което правилно на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е отказан данъчният кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Пловдивският административен съд е бил сезиран с жалба от "Гордан" ООД срещу РА № 161001300/14.07.2010 г. за непризнат данъчен кредит в общ размер от 5 121,20 лв. и лихви в размер на 984,49 лв. за ревизиран период от 05.09.2008 г. до 31.03.2010 г. По отношение на автомобил "Ланд Ровър Фриландер" с 6 + 1 места съдът е приел, че е налице договор за лизинг от 09.09.2008 г. и анекс към него от 23.12.2008 г. с лизингодател "Мото Пфое" ЕООД, както и приемателно-предавателен протокол от 15.01.2009 г. за предаване на автомобила. Съдът е възприел констатациите на ревизията, че не са представени от дружеството доказателства за експлоатацията на автомобила за осъществяване на икономическата му дейност. В тази връзка е прието в съдебното решение, че не са представени пътни листове и товарителници, записвания по счетоводни сметки, а относно твърденията на ревизирания субект, че автомобилът е използван за извършване на промоции на кафе и др. стоки, според съда не е подкрепено с доказателства, тъй като клиентите на ревизирания субект от датата на регистрацията му са само двама - ЕТ "Роза Фест" и "Лакрима" АД, които са свързани лица с проверявания субект и съдружници в него. Съдът е възприел доводите на проверяващите приходни органи, че с автомобил "Ланд Ровър" не могат да се превозват млечни продукти. Освен това е отразено в съдебното решение установеното от ревизията, че дружеството-жалбоподател осъществява продажба на кафе общо за ревизирания период 13 кг (по 1 кг месечно) на ЕТ "Роза Фест" и 3577,30 кг сирене на фирмата на сина му "Лакрима" АД, като е отбелязано, че за 2010 г. няма извършени такива продажби. Относно ползвания данъчен кредит от "Гордан" ООД за покупки на препарати, горива (евродизел и бензин), стоки, консумативи и други материали, необходими за осъществяване на основната търговска дейност, съдът е приел, че ползвания кредите от покупки от "Метро Кеш Енд Кери" ЕООД - мобилен компютър и принтер; от "Мото Пфое" ЕООД - лизингови вноски за автомобила; от "Билла България" ЕООД - покупки на стоки - кафе; от "Милк Груп" ЕООД - 3 557 кг краве сирене. Съдът е възприел констатациите на приходните органи, че незаконосъобразно е ползван данъчния кредит за посочените стоки на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно представените листове за движение съдът е счел, че с тях не се доказва извършването на превози и е налице позоваване в тази връзка на чл. 9 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Предвид, че процесните листове за движение са представени пред съда, а не по време на ревизията и като частни документи, съдът ги е преценил, че те не се ползват с материална доказателствена сила. Относно наличните по делото данни за АПВ за данъчни периоди, обхванати от ревизираните периоди, съдът е приел, че въз основа на тях не е налице нищожност на ревизионния акт предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Обжалваното решение е неправилно постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно валидността на ревизионния акт, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за обявяването му за нищожен. В ревизионния доклад е налице информация за 3 бр. АПВ с дати 23.02.2009 г., 04.06.2009 г. и 29.09.2009 г. и като се има предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК след изменението й в сила от 19.12.2007 г. По съществото на спора: Във връзка с договора за лизинг на автомобил "Ланд Ровър" неправилно първоинстанционният съд е обсъждал договор за лизинг от 09.09.2008 г. и анекс към него от 23.12.2008 г. с лизингодател "Мото Пфое" ЕООД, както и приемателно-предавателен протокол от 15.01.2009 г. за предаване на автомобила, тъй като те касаят отношенията между вносителя на процесния автомобил "Мото Пфое БГ" ЕООД - вносител и "Мото Пфое" ЕООД и дилър. Договорът за лизинг, по който лизингополучател на същия автомобил е "Гордан" ООД липсва по делото. При неналичие на договора за лизинг в доказателствения материал по делото първоинстанционният съд не е извършил преценка на отделните му клаузи относно това какъв е вида на лизинга - оперативен или финансов. Освен това съдът не е установил дали процесния автомобил е бил заприходен като актив в дружеството-жалбоподател. Във връзка с използването на автомобила за икономическата дейност на ревизирания субект констатациите на приходните органи са, че приспаднатия данъчен кредит е относно автомобила са за лизинговите вноски, за закупени гуми и за ремонт, което е възприето от първоинстанционният съд, че не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество. При липса на договора за лизинг, по който лизингополучател е "Гордан" ООД не може да се установи имало ли е клауза в договора за гаранционен срок, за да се извърши преценка ремонтите на автомобила в гаранционния срок ли са осъществени или не. Предвид изложеното в посочената част съдебното решение страда от пороците, визирани от касатора, тъй като съдът не е изследвал правнозначими факти и обстоятелства, които са от значение за правните му изводи. Освен това съдът е описал доказателства по делото, които не е събрал, което сочи на допуснати съществени от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Не става ясно как са преценени описаните доказателства, след като същите не се намират по делото. Съдът обсъжда и преценява в съдебния си акт само доказателства, които е приел по делото и съответно въз основа на тях е длъжен да извърши преценка за доказателствената им сила. При допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обжалваното решение подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът ще следва да установи какъв е вида на лизинговия договор, след като го събере като доказателство - финансов или оперативен лизинг, както и да установи в какво качество е придобит автомобила от дружеството-лизингополучател - заприходен ли е в активите на дружеството, ако се установи, че договорът за лизинг е финансов. В тази връзка обяснението на управителя на дружеството на стр. 212 от делото не е доказателство, че процесния автомобил е бил заприходен счетоводно като актив. При новото разглеждане и вследствие на допълнителното събраните доказателства, съдът следва да се съобрази и с решение по дело С-118/11 г. на СЕС в Люксембург, в което изрично се посочва, че е важно да се установи дали данъчнозадълженото лице е придобило автомобилът за целите на икономическата си дейност или не, или пък ако автомобилът се използва, както за икономическата дейност на лицето, така и за лични нужди ще следва в зависимост от доказателствата по делото да се установи с помощта на вещо лице за ревизирания период колко време автомобилът е използван за икономическата дейност, колко време за лични нужди и въз основа на това да се прецени, ако се дължи данъчен кредит - пълен по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС или частичен съгласно чл. 73 ЗДДС. В тази връзка съдът следва да установи дали управителят на дружеството и съдружниците, които са неговите син и съпруга притежават други превозни средства и какви. В този смисъл съдът ще следва да извърши преценка на доказателствата и да се произнесе относно дължимостта на претендирания данъчен кредит за лизинговите вноски за автомобила, ремонтните дейности, извършени на същия и покупката на климатика (поради липсата на приложени фактури няма данни по делото за автомобила ли е този климатик или не). Липсата на фактури за покупка на кафе и на 3557 кг сирене, както и на мобилен компютър с принтер, не дава възможност на настоящата инстанция да установи по какъв начин съдът е извършил преценка на доказателствата относно претенцията за данъчен кредит по фактурите на посочените стоки, включително на закупуването на авточасти, каквито данни има в ревизионния доклад и в съдебното решение (описание на всички фактури общо 17 на брой). Предвид гореизложеното решението на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение на дадените указания настоящето решение на касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,