Решение № 5258 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2018 г.

Решение № 5258 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 32 от 09.02.2018 г., постановено по адм. д. № 824/2017 г. Административен съд – В. Т., седми състав, е отменил по жалба на Т. В., със съдебен адрес [населено място], [улица], ревизионен акт № Р – 06 – 1301732 – 091 – 01/08.10.2014 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден с решение № 231/29.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в частта му, в която са определени допълнителни вноски за 2009 г. за фонд "Пенсии" над размер на 332, 54 лв. и за 2011 г. осигурителна вноска над размер на 38, 29 лв., осигурителна вноска за фонд ДПЗО/УПФ над размер на 14, 96 лв. и осигурителна вноска за ЗО над размер на 23, 93 лв. и съответните на тези суми лихви, като е отхвърлил жалбата останалата й част. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. Търново разноски по делото в размер на 224, 74 лв.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от А. М. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съответно недопустимо – чл. 209, т. 2 АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Т. В. против посочената част на оспорения ревизионен акт, съответно да обезсили решението в отменителната част за данъчни периоди след м. 01. 2011 г. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Т. В. от [населено място] не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна.

С решението си Административен съд – В. Т. е отменил по жалба на Т. В., със съдебен адрес [населено място], [улица], ревизионен акт № Р – 06 – 1301732 – 091 – 01/08.10.2014 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден с решение № 231/29.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в частта му, в която са определени допълнителни вноски за 2009 г. за фонд "Пенсии" над размер на 332, 54 лв. и за 2011 г. осигурителна вноска над размер на 38, 29 лв., осигурителна вноска за фонд ДПЗО/УПФ над размер на 14, 96 лв. и осигурителна вноска за ЗО над размер на 23, 93 лв. и съответните на тези суми лихви, като е отхвърлил жалбата останалата й част. В отхвърлителната част решението е влязло в законна сила поради оставяне на касационната жалба на Т. В. без разглеждане с влязло в законна сила определение.

Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК, след отмяна с решение № 12545 от 19.10.2017 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 7591/2016 г. на първоначалното решение № 109 от 05.04.2016 г. на Административен съд В. Т., постановено по адм. д. № 428/2015 г. в частта, в която е бил отменен РА № Р – 06 – 1301732 – 091 – 01/08.10.2014 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден с решение № 231/29.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, в частта му, в която са определени задължения за осигурителни вноски за периодите от 01.01.2009 г. и съответните лихви и. и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд. Предвид указанията, дадени в отменителното решение на ВАС и с оглед на по чл. 160, ал. 5 ДОПК за принципа за забрана на влошаване на положението на жалбоподателя решаващият съд е приел, че задължителни осигурителни вноски следва да бъдат определени до размерите, посочени от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, с изключение на този да ДЗПО/УПФ за 2009 г. и 2010 г., където не са налице различия с ревизионния акт.

Решението на Административен съд – В. Т. е неправилно и незаконосъобразно.

В касационната жалба на директора на Д"ОДОП"-гр. В. Търново се правят оплаквания за неправилност и недопустимост на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3, съответно т. 2 АПК. Излагат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е съобразил в каква част ревизионния акт е бил отменен с влязло в закона сила решение при първоначалното разглеждане на делото, съответно е приложил неправилно материалния закон, като не е съобразил, че задълженията за осигурителни вноски за процесните периоди са били определени от органа по приходите съобразно правилата на материалните закони, а не при условията на чл. 124 а ДОПК.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Решението на административния съд е некоректно написано/мотиви и диспозитив/, като няма изложение относно това какви задължения за осигурителни вноски за трите процесни периода – 2009, 2010 и 2011 години са били определени на задълженото лице, не е изписване за каква част жалбата се отхвърля и прочие. Тъй като настоящата съдебна инстанция действа при условията на чл. 227 АПК, а и предвид оплакванията на касатора за недопустимост на съдебния акт в определени части, спорът следва да бъде разгледан по същество в настоящето изложение.

От данните на ревизионния акт, е видно, че на Т. В., в качеството му на ЕТ"Лъчезария – Т. В." са били определени задължения за задължителни осигурителни вноски както следва:

1. За осигурителен период 2009 г.:

• за фонд ДОО – 3 120, 00 лв. главница /при декларирани от лицето, но не внесени 847, ЗЗ лв. / и лихви за забава в размер на 2 266, 30 лв.;

• за ДЗПО/УПФ – 1200 лв. главница /при декларирани от лицето, но не внесени 483, 89 лв. / и лихви за забава в размер на 520, 17 лв.

• за ЗО – 1920, 00 лв. главница и лихви за забава 668, 10 лв.;

1. За осигурителен период 2010 г.

• за фонд ДОО – 554 лв. главница /при декларирани от лицето и внесени от лицето 60, 90 лв. / и лихви за забава в размер на 257, 44 лв.;

• за ДЗПО/УПФ – 252, 00 лв. главница /при декларирани и внесени от лицето 21 и лихви за забава в размер на 120, 53 лв.

• за ЗО – 403, 20 лв. главница и лихви за забава 130, 31 лв.;

1. За осигурителен период 2011 г.

• за фонд ДОО – 3072, 00 главница и лихви за забава в размер на 972, 23 лв.;

• за ДЗПО/УПФ – 1200 лв. главница и лихви за забава в размер на 379, 78 лв.

• за ЗО – 1920 лв. главница и лихви за забава 478, 03 лв.;

С първоинстанционното решение ревизионният акт е отменен от Административен съд – гр. В. Търново в частта му за определени задължения за осигурителни вноски за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.01.2011 г., като жалбата против ревизионния акт е отхвърлена в останалата й част.

С решението на ВАС № 12545 от 19.10.2017 г. по адм. д. № 7591/2016 г. първоинстанционното решение е отменено в отменителната му част и в тази част делото е върнато за ново разглеждане, а в останалата му част решението е влязло в законна сила.

С решението на административния съд при новото разглеждане на делото ревизионния акт в частта му, в която са определени допълнителни вноски за 2009 г. за фонд "Пенсии" над размер на 332, 54 лв. и за 2011 г. осигурителна вноска над размер на 38, 29 лв., осигурителна вноска за фонд ДПЗО/УПФ над размер на 14, 96 лв. и осигурителна вноска за ЗО над размер на 23, 93 лв. и съответните на тези суми лихви, като е отхвърлил жалбата останалата й част. Съдът е посочил изрично в мотивите, че предмет на разглеждане пред него е ревизионния акт в частта му за задължения за осигурителни вноски за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.01.2011 г.

Съпоставяйки изложеното и съобразявайки обстоятелството, че производството по касационната жалба на задълженото лице е прекратено, следва да бъде прието, че ревизионният акт е влязъл в законна сила в частта му за определените задължения за осигурителни вноски както следва:

1. за 2010 г. за целия размер на задълженията за осигурителните вноски;

1. За 2011 г. за всички задължения за осигурителни вноски за времето от 01.02.2011 г. до 31.12.2011. и за определените задължения за периода 01.01.2011 г. – 31.01.2011 г. в размер както следва: вноска за фонд ДОО - размер на 38, 29 лв., осигурителна вноска за фонд ДПЗО/УПФ в размер на 14, 96 лв. и осигурителна вноска за ЗО в размер на 23, 93 лв. и съответните на тези суми лихви;

1. За 2009 г. за определените задължения за - за ДЗПО/УПФ – 1200 лв. главница и лихви за забава в размер на 520, 17 лв.; за ЗО – 1920, 00 лв. главница и лихви за забава 668, 10 лв. и за определени задължения за фонд ДООЖ в размер на 332, 54 лв. и съответни лихви за забава.

Пак от изложеното следва извод, че предмет на оспорване пред настоящата съдебна инстанция е отменителната част от решението на първоинстанционния съд както следва:

• За 2009 г. за разликата между 332, 54 лв. и 3 120 лв. за задължения за ДОО и съответните лихви за забава;

• за м. 01/2011 г. за: вноска за фонд ДОО за разликата от 38, 29 лв. до 57, 60 лв. /определена по ревизионен акт/; за осигурителна вноска за фонд ДПЗО/УПФ за разликата от 14, 96 лв. до 22, 50 лв. определена по ревизионен акт и за осигурителна вноска за ЗО за разликата от 23, 93 лв. до 36 лв., определена по ревизионен акт, и съответните лихви върху тези суми.

Предвид изложеното от първоинстанционния съд, че спорът пред него касае отменената част за осигурителни вноски за времето от 01.01.2009 г. до 31.01.2011 г., настоящата съдебна инстанция намира, че направеното оплакване на касатора за недопустимост на решението на административния съд се явява неоснователно.

Направеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон по отношение на описаната по-горе част от отменителното решение на административния съд е основателно. От констатациите на ревизионния акт е видно, че задълженията на ревизираното лице за осигурителни вноски за посочените периоди не са определени при условията на чл. 124 а ДОПК, а на основание приложимите материални закони, съобразявайки обстоятелството, че задълженото лице е подавало декларации/за част от периодите, за друг не е декларирало, че преустановява дейност/. Тези констатации на ревизионния акт не са опровергани от събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице, което е определило задължения за довнасяне, а не авансовите осигурителни вноски, дължими от лицето по силата на материалния закон.

С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че отменяйки ревизионния акт в частта му за определени задължения за осигурително вноски както следва: - За 2009 г. за разликата между 332, 54 лв. и 3 120 лв. за задължения за ДОО и съответните лихви за забава; и за м. 01/2011 г. за: вноска за фонд ДОО за разликата от 38, 29 лв. до 57, 60 лв. /определена по ревизионен акт/; за осигурителна вноска за фонд ДПЗО/УПФ за разликата от 14, 96 лв. до 22, 50 лв. определена по ревизионен акт и за осигурителна вноска за ЗО за разликата от 23, 93 лв. до 36 лв., определена по ревизионен акт, и съответните лихви върху тези суми, Административен съд – гр. В. Търново е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Т. В. против тази част от ревизионния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 224, 74 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,