Решение № 868 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2013 г.

Решение № 868 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ), против Решение № 1394/28.02.2013 г., постановено по а. д. № 10905/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен отказ на директора на АМ, съдържащ се в Писмо рег. инд. 94ПП/84 от 17.10.2012 г. да бъде удължен разрешения неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 от ЗДСл на Петър Димитров Алексиев, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по Заявление рег. № 94ПП/84 от 16.10.2012 г. на служителя при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Отменена е и Заповед № 8414/16.10.2012 г. на същия директор, с която е прекратено служебното правоотношение на Алексиев в АМ на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Недоволен от решението, директорът на АМ го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита решението за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Алексиев. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Петър Алексиев, чрез подадения отговор и представени писмени бележки на процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Фактически, с касационната жалба се оспорват правните изводи на АССГ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението касае фактическия извод на АССГ, че Заявление рег. № 94ПП/84 от 16.10.2012 г. в частта му, съдържаща искане за прекратяване на служебното правоотношение на Алексиев на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е опорочено и формирано при условията на принуда. Той, според касатора, противоречи на изявената воля от страна на Алексиев в Заявлението му с рег. № 94ПП/16.10.2012 г. Доводът е неоснователен. Видно от съдържанието на посоченото заявление, Алексиев действително е отправил до директора на АМ две алтернативни искания: да му бъде удължен разрешения неплатен отпуск за срока на правоотношението му с EULEX KOSOVO, но не повече от 1 г. В случай, че това удължаване не бъде разрешено, за да изпълни той поетите задължения към Европейския съюз и по принуда от обстоятелствата, е поискал прекратяване на служебното му правоотношение в АМ. При така съществуващите факти, изводът на АССГ за липса на свободно проявена воля от страна на Алексиев в частта от заявлението му, с която иска прекратяване на правоотношението му с АМ по взаимно съгласие, се явява обоснован и законосъобразен. Очевидно е, че основната воля на служителя е била за удължаване на разрешения неплатен отпуск на основание чл. 64, ал. 2 от ЗДСл. При неразрешаване на това искане и липса на друга обективна възможност, той е формулирал и второто си такива - да се прекрати служебното му правоотношение по взаимно съгласие. Т. е. в това второ искане, изразената воля не е свободна такава, а е поради липса на друга обективна възможност за него, следователно и по принуда. Вярно е твърдението на касатора, че служителят сам е подал заявлението си на 16.10.2012 г., но посочените по-горе обстоятелства водят до извода за липса на свободно проявена воля, т. е. до наличие на принуда. Като служител с основна месторабота в АМ, на когото е разрешен неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 от ЗДСл за определен срок и допълнителна такава - в EULEX KOSOVO, където изпълнява задълженията си през този срок, с възможност и предложение от ръководството на мисията за продължение на трудовото му правоотношение, Алексиев действително е бил поставен в положение, в което волята му е била изразена чрез искането за продължаване на разрешения неплатен отпуск до размера, посочен в цитираната норма на закона. В подкрепа на изложените съображения на АССГ, е и допуснатото от административния орган нарушение на задължителната поредност на действията от процедурата, предвидена в закона за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие. Липсва несъответствие на материалния закон и на изводите на съда за незаконосъобразност на отказа на директора на АМ да продължи вече разрешения неплатен отпуск на служителя до размер, посочен и разпореден в чл. 64, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно нормата, органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз (ЕС). Безспорно е също, че Алексиев до този момент не е искал и ползвал неплатен отпуск на посоченото основание, както и това, че със Заповед № 0-1857/05.09.2012 г. (л. 56) директорът на АМ му е разрешил именно такъв неплатен отпуск за 26 дни, за периода 10.09.2012 - 14.10.2012 г. Спорният въпрос, за разрешаването на който липсва изрична законова норма, е дали продължаването на вече разрешен неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 ЗДСл до 1 г. съставлява ново, второ разрешаване на такъв отпуск или е продължение и част от първото такова. ВАС споделя изводите на АССГ за налично продължение на първото такова, което не съставлява нов отпуск. До този извод се стига на основа на текстовото, семантично тълкуване на нормата. ВАС споделя и довода на служителя за приложимост на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. При съществуващата непълнота на ЗДСл в частта му за продължаване на разрешен неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 ЗДСл, следва отношенията да се уредят съобразно основните начала на правото в Република България. Съгласно цитираното от АССГ Решение 2012/291/ОВППС на Съвета от 05.06.2012 г., срокът на действие на Мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX KOSOVO) е продължена до 14.06.2013 г., а мандатът на ръководителя на Мисията е до 14.06.2014 г. В същото време, съгласно чл. 28, чл. 42, § 4 и чл. 43, § 2 от Договора за ЕС България, като страна-членка, е задължена да сътрудничи в провеждането на съвместните операции. Съобразявайки и основният принцип за съразмерност - чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК, директорът на АМ е бил длъжен да разреши продължаването на вече разрешения неплатен отпуск на Алексиев с продължителност до 1 г., считано от 10.09.2012 г. Отказвайки да стори това, той е постановил незаконосъобразен административен акт. При служебната проверка на решението, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане за присъждане на направени разноски пред касационната инстанция от страна на ответника Алексиев. По изложените по-горе съображения то се явява основателно. В същото време, искането е недоказано. Представеният частен документ "Списък на разноските", е съставен от процесуалния представител на Алексиев и съдържа негова декларация, че уговорения адвокатски хонорар в размер на 200,00 лева бил заплатен в пълен размер по банков път. Документът обаче не може да докаже действително направени от Алексиев разноски, което може да стане само чрез представянето на банков документ за твърдяното изплащане. По посочените съображения искането следва да се отхвърли като недоказано. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС