Решение № 2204 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2012 г.

Решение № 2204 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кънчо Николов Панайотов чрез пълномощника му - адвокат Катина Стоянова против решение без номер и дата, постановено по адм. дело № 538/2007 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважеНие, като неоснователна жалбата на Емил Славчев Вълчев, Станка Славчева Димитрова, Кънчо Николов Панайотов, Илия Николов Панайотов, Иванка Николова Веселинова, Георги Тодоров Арсов, Божидар Тодоров Арсов, Мария Константинова Янчова, Христо Георгиев Калайджиев, Мирчо Георгиев Калайджиев и Дафинка Георгиева Гогова против отказ на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-223 от 12.05.1999 г. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. След постановяване на решението, Емил Славчев Вълчев е починал и вместо него са конституирани наследниците му - Зорница Емилова Вълчева и Лиляна Александрова Вълчева, които поддържат жалбата. В хода на образуваното касационно производство - с писмена молба от 17.05.2012 г., е поискано от Божидар Тодоров Арсов, като касатори да се считат всички жалбоподатели в първоинстанционното производство. Доколкото молбата е подадена далеч след изтичане на 14-дневният срок по чл. 211, ал. 1 от АПК за подаване на касационна жалба, когато решението е влязло в сила за необжалвалите го страни, то искането е неоснователно. В настоящото производство Мирчо Георгиев Калайджиев, БожидАр Тодоров Арсов, Христо Георгиев Калайджиев и Лиляна Александрова Вълчева, лично и като пълномощник на Зорница Емилова Вълчева изразяват становище за основателност на жалбата. Ответната община не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че отчуждителното мероприятие отдавна е реализирано. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Образувано е по жалба от Кръстана Георгиева Калайджиева, Зорка Георгиева Вълчева, Кънчо Николов Панайотов, Илия Николов Панайотов, Иванка Николова Веселинова, Георги Тодоров Арсов, Божидар Тодоров Арсов и Мария Константинова Янчова против отказ на кмета на Столична община № РД-54-223 от 12.05.1999 г. да отмени отчуждаването на имот пл. № 516, кв. 68 по кадастралния план на район "Сердика" в град София, поради липса на условията на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Твърдяли са, че мероприятието не е реализирано и имотът, като свободен към датата на приемане на реституционния закон, подлежи на реституция. В хода на съдебното производство са допълнили, че посочената отчуждителна заповед е от друга дата и касае друг имот. Видно от приложената административна преписка, реституционното производство е образувано по искане на наследниците на Георги Митов Шопов за отмяна на отчуждаването върху процесния имот, отчужден за сгуроотвал за ТЕЦ "Сталин". От писмените доказателства по проиложената преписка, включително и тези, представени в първоинстанционното производство, се установява, че в разписния списък към кадастралния план на местността "Зеленчукова градина" от 1949 г., като собственик на имот пл. № 516 е записан Георги Митов Шопов. Имотът, заедно с много други съседни имоти е отчужден за нуждите на ТЕЦ, "Сталин" за сгуротабан със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството от 8.05.1954 г. В периода след издаването й до 1955 г. е протичала процедура по обезщетяване на отчуждените граждани. Налице са данни, че оценителният протокол с определената оценка по регулачна преписка № 6/1954 г., касаеща наследодателя на жалбоподателите, е обжалван от него по съдебен ред. Към момента на отчуждаването, имотът е бил незастроен с площ около 2970 кв. м. Съдебно-техническата експертиза установява, че мероприятието "Сгуроотвал" представлява терен-депо за извозване на шлаки и е било изпълнено. С плана от 1988 г., теренът, в които попада бившият имот е отреден за спорт и автописта. По сега действащия ПУП отреждането е за производствена и обслужваща дейност. Към настоящия момент, той попада в УПИ III-СО, ограден с бетонирана площадка, охраняем и използван от предприятие. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че имотът е зает от мероприятието, съгласно последното отреждане с плана от 1988 г., поради което не подлежи на възстановяване на наследниците на предишния собственик. Посочил е, че те са били обезщетени за имота, поради което не могат да претендират за ново обезщетяване. По тези съображения е счел отказът за законосъобразен и е оставил без уважение подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. За да се приложат разпоредбите на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, първото необходимо законово условие е отчуждаването да е извършено по реда на някой от изброените в чл. 1, ал. 1 от закона нормативни актове. При това е задължително отчуждителното производство да е действително и законно проведено и приключено с предоставяне на определеното обезщетение. Именно то подлежи на връщане от отчуждените собственици или техните наследници в случаите на отмяна на отчуждаването. В конкретния случай имотът е отчужден по реда на ЗПИНМ в редакцията му от 1949 г. - т. е. преди измененията, извършени през 1956 г. Разпоредбата на чл. 39 в тази му редакция изрично допуска имоти, отредени за мероприятия на държавни предприятия, да се считат отчуждени по силата на самата регулация. Поради това всички възражения на касатора за липса на заповедта за отчуждаване, която е цитирана в останалите документи по отчуждителната преписка, и дължаща се на тази липса противозаконност на отчуждаването, са напълно неоснователни. Съдът намира за неоснователни и доводите във връзка с неизплащане на определеното обезщетение. Административното производство е започнато по искане от 24.03.1998 г. на наследниците на бившия собственик за отмяна на отчуждаването, подадено до кмета на район "Подуяне". В самата молба е посочено, че той е отчужден за обществено мероприятие. Тази молба се предхожда от саморъчно изписана молба от Кънчо Николов Панайотов и Божидар Тодоров Арсов от 21.11.1997 г. до кмета на Столична община, в която обширно се описва процедурата по отчуждаване на имота и мероприятието, за което то е извършено. Цялостната позиция на наследниците на отчуждения собственик от 1997 г. и понастоящем е единна и безпротиворечивна и касае претенция за отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Това означава проведена и приключена отчуждителна процедура по реда на накои от фиксираните благоустройствени закони. Цялостното реституционно производство по този закон, не допуска неизплащане на обезщетение. Липсата на докрай проведено обезщетително производство би поставила случая в приложното поле на съвсем друг реституционен закон, какъвто е ЗВСВОНИ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от него урежда случаите на възстановяване на собствеността върху недвижими имоти, отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. Подобна претенция от наследниците на бившия собственик не е отправяна до областния управител или съответния министър. Поради това съдът намира за напълно неоснователни и неотносими към настоящото реституционно производство доводите за липса на изплатено обезщетение. Последната група касационни доводи касаят липса на реализирано мероприятие. Те също се опровергават от данните по делото. Писмените доказателства, в това число и заключението на вещото лице установяват, че насипването на сгур и шлака е било реализирано и то е засегнало имота. Последвалите го преотреждания за други планови и благоустройствени мероприятия е без значение за правоотношението, доколкото общината в качеството си на собственик на имота след отчуждаването му, го е използвала съобразно конкретните обществени нужди. Отчужденият имот, като незастроен, попада в приложното поле на чл. 2 от посочения реституционен закон. Нормата въвежда задължителна материална предпоставка за отмяна на отчуждаването - върху него да не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на закона в сила - т. е. към 1992 г. Всички данни по делото сочат, че отчуждителното мероприятие не само е започнало, но е и реализирано. Поради това законосъобразно кметът на общината е отказал отмяна на отчуждаването. Жалбата срещу отказа е неоснователна и като я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение