Решение № 1340 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2017 г.

Решение № 1340 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Асеновград, чрез председателя му д-р С. Ш., срещу Решение № 1289 от 17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2477/2016 г. по описа на Административен съд П.. Изложени са съображения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс", гр. П. чрез адв. Йорданов в отговор по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и за допустимост, правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс", гр. П. против разпоредбата на чл. 66 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Община Асеновград, приета с Решение № 491, взето с протокол № 27 от 23.02.2005 г. на Общински съвет – Асеновград, която разпоредба предвижда да се наказват с глоба от 50 до 100 лв. физически лица, които извършват или разпоредят да бъдат извършени определени дейности в обхвата на пътя, разписани в нея. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената разпоредба. За да постанови този резултат е приел, че в случая е налице нарушение на регламентираните в Закона за нормативните актове императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове, както и че противоречи на материалноправни норми от по-висок ранг, а именно чл. 52 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение за недопустимо. Видно от съдържанието на представеното по делото удостоверение от Окръжен съд - П. по ф. д. № 108/2016 е, че предметът на дейност на "Български правозащитен алианс", по чиято жалба е образувано производството пред административния съд, е извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите му са повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Република България. Да се приеме, че така посочените цели и предмет на дейност на сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще се стигне до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за сдружението, в противоречие с изискванията на чл. 186, ал. 1 АПК. Във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че даден подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че сдружението има интерес от оспорването им. Преценката - има ли сдружението правен интерес от оспорването или не, произтича не от буквално определения предмет на дейност, а от сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати лични права или законни интереси на сдружението или на неговите членове. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от акта. Именно от засягането или от възможността за такова произтича и правото на жалба. Липсата на правен интерес не може да бъде преодоляна с предмета на дейност и целите на сдружението и посочените средства за постигането им, като не освобождава съда от преценката му за наличието на тази задължителна процесуална предпоставка за образуване на всяко едно съдебно производство. В настоящия случай, сдружението не твърди, а още по-малко сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорената разпоредба на чл. 66 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Община Асеновград. При липсата на такива твърдения, неправилно административният съд е приел, че жалбоподателят е доказал пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на разпоредбите от конкретната наредба. Отделно от изложеното, настоящата инстанция следва да отбележи, че в случай на правоприлагане, всички държавни и общински органи, при наличие на противоречие между оспорената разпоредба от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Община Асеновград и цитираните разпоредби от по-висок ранг, съгласно императивната норма на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, са длъжни да приложат по-високия по степен нормативен акт – закона. На следващо място, съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като част от правомощията му, изброени в трите точки на посочената алинея са и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 186, ал. 2 АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт, в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен според преценката му подзаконов нормативен акт, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на сдружението чрез регистрираната му дейност е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК. Освен това, наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено чл. 120, ал. 2 КРБ и правен интерес за жалбоподателя всякога е необходим, за да е съобразено оспорването, като аспект на правото на защита на гражданите, с изискванията на закона и Конституцията в правовата държава. При липса на правен интерес за оспорващия, обжалването ще загуби функциите и целта, които чл. 120, ал. 2 КРБ му придава и ще се превърне от контрол за законосъобразност върху актовете на администрацията в надзор за законност от страна на гражданите (правомощието, предоставено с Конституцията единствено на прокуратурата). Касационната инстанция, споделя напълно наведения довод в касационната жалба на Общински съвет Асеновград, че по този въпрос е налице конституционна практика, а именно Решение № 5 от 17.04.2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г., съдия-докладчик Е. Т. (Обн., ДВ, бр. 35 от 27.04.2007 г.), с което е отхвърлено искането за установяване противоконституционността на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК, в мотивите на което е посочено, че: когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси, като при това заинтересуваността следва да е правомерна, лична и обоснована; легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична, законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от основния закон и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че за сдружението жалбоподател (ответник в настоящото производство) не е налице правен интерес от оспорване пред съд на разпоредбата на чл. 66 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Община Асеновград, което води до недопустимост на предявената жалба, съответно до недопустимост на постановеното от Административен съд П. съдебно решение. По горните съображения, решението на АС П. като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по дeлото прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,