Решение № 4140 от 3.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Тети - 90" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Ч. Пенчев, против Решение 1114/02.11.2021 г., постановено по административно дело 423/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед ДК-02-Сф-8/31.03.2021 г. на Началника на РДНСК Софийска област, нареждаща премахване на незаконен строеж Стоманобетонов фундамент за трафопост в поземлен имот 57921.14.32 по КККР на [населено място], община Елин Пелин, част от строеж на търговски крайпътен обект Бензиностанция, тир паркинг и обслужващи сгради. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Основните доводи са свързани с твърдението за неправилна квалификация на процесния обект като строеж по смисъла на закона, както и за допуснати съществени нарушения в административното производство по неговото установяване. Ответната страна, Началникът на РДНСК Софийска област, редовно призован, не се представлява и не взема становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед, с която е разпоредено да се премахне строеж Стоманобетонов фундамент за трафопост, представляващ част от строеж на търговски крайпътен обект Бензиностанция, тир паркинг и обслужващи сгради, с възложител Тети 90 ЕООД. Строежът е квалифициран като такъв от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. г ЗУТ, във връзка с т. 144 /бензиностанции, нафтораздавателни пунктове, газостанции и пунктове за пълнене с газ/ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 4 и 10 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, и като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ изграден без строителни книжа. Според констатациите на контролните органи, строежът представлява стоманобетонов фундамент с размери в план 3,05 м./2,75 м. и височина 0,5 м., като предназначението му за трафопост се извежда от изпълнената пред фундамента електро-разпределителна шахта, тип 2 , с размери 1,85 м./0,95 м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след подробен анализ на събраните доказателства, извършени правилни фактически установявания и възприети правни изводи, които са обосновани и съответни на закона. Правилни са съжденията му относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила при издаване на административния акт. Обосновано съдът е отхвърлил възраженията на оспорващия, свързани с процедурата по съставяне на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, тъй като този акт е съставен по предвидения в закона ред и условия, съдържа подробно описание и идентификация на строежа, сведен е до знанието на законния представител на дружеството, който от своя страна е упражнил правото си на възражение срещу него. Първостепенният съд е възприел дадената от административния орган квалификация на обекта, като строеж по смисъла на закона от първа категория. Процесният обект, предвид установеното му предназначение, вид и характеристики, както и с оглед на функционалната му свързаност и единство с целия строеж на търговски крайпътен обект Бензиностанция, тир паркинг и обслужващи сгради, правилно е определен като част от него. Приложими са разпоредбите на чл. 137, ал. 4 ЗУТ и чл. 13, ал. 1 от Наредба 1, съгласно които конкретният строеж като част от по-голям строеж, попада в категорията на последния, която е първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. г ЗУТ. Този извод от своя страна автоматично изключва определянето на обекта като преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. На следващо място, административният съд е дал обоснован и правилен отговор и на другото основно възражение на оспорващия, което се поддържа и в касационната жалба, а именно, че за предметния строеж са налице изискуемите се строителни книжа. Представеното по делото разрешение за строеж 16/02.03.2020 г. е за друг вид строеж Допълващо застрояване навес за паркоместа, поради което правилно не е съобразено от органа и от решаващия съд. Действително е започнала процедура по изменение на Подробния устройствен план за целите на процесното строителство, но тази процедура не е завършила с издаването на разрешение за строеж за изграждането на стоманобетонов фундамент за трафопост, като част от строежа на търговския обект. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,