Решение № 3419 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. С. Ч., гражданин на Нигерия, чрез процесуалния му представител адвокат К. Стоянов, срещу решение 28281/27.12.2024 г., постановено по адм. дело 8579/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 35-ти състав. В касационната жалба и открито съдебно заседание по делото са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, оспорва касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. С. Ч., гражданин на Нигерия, срещу решение 7786/16.07.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число копия на издадена на чужденеца виза за краткосрочно пребиваване /от вид "С"/ в Република България /РБ/, валидна от 07.11.2023 г. до 28.11.2023 г., молба до председателя на ДАБ за предоставяне на международна закрила вх. ОК-13-2661/27.11.2023 г. по регистъра на РПЦ-София и протокол рег. УП 22978/20.03.2024 г. от проведено с лицето интервю, и са приобщени пет броя справки за Федерална република Нигерия /вх. ЦУ-997/28.03.2024 г., ЦУ-1508/19.06.2024 г., ЦУ-2113/14.10.2024 г., ЦУ-1794/13.08.2024 г. и ЦУ-1821/21.08.2024 г./. По данни от приетите доказателства производството пред административния орган е инициирано с молба за предоставяне на международна закрила от властите в РБ, подадена на 27.11.2023 г. В тази връзка, на 20.03.2024 г. с чужденеца е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е напуснал родината си легално на 08.11.2023 г. и на същата дата отново легално, с издадена от българските консулски власти виза вид "С", е влязъл на територията на РБ. Един ден преди изтичането на тази виза на 28.11.2023 г. чужденецът е подал молба за международна закрила пред българските власти. Твърди, че е част от [заличен текст], обявена за терористична от федералното правителство на Нигерия през 2017 г., от която бил вербуван преди пет години /през 2018 г./ в град Оуери, където живеел. Две години след като не по негово желание бил приобщен към групата, се преместил в град Легос, а преди три години се установил в гр. Уруба. Сочи, че през месец април 2023 г. се завърнал в гр. Оуери, за да участва във фестивал с маски и да си търси съпруга, но бил намерен от представител на IPOB, който го уведомил, че името му фигурира в списък с хора, които трябвало да охраняват петролна станция в район Изомбия. Твърди, че в родината си е продавал лекарства, като не е имал проблеми с властите или IPOB, от които заявява, че не е бил търсен, освен през м. април 2023 г. /във връзка със списъка с лица, които следва да охраняват петролната станция/. Отрича спрямо него в държавата му по произход да е оказвано насилие, да е участвал във военни действия, да е бил арестуван, да са му отправяни заплахи, да е бил търсен или преследван от IBOP или официалните власти. Страхува се за сигурността и живота си ако се завърне в родината си, тъй като от групата IBOP щели да го търсят, а правителството нямало да иска да го защити. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, като непоследователна, неправдоподобна и съчинена въз основа на общоизвестни за [заличен текст] факти единствено за целите на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При така установеното от фактическа страна, за да отхвърли предявената срещу административния акт жалба, първоинстанционният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него, възприети от настоящия съдебен състав, мотиви, които е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Противно на основното релевирано в касационната жалба оплакване на касатора, при постановяване на атакуваното решение съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Доказателствената тежест е правилно и своевременно разпределена между страните, видно от определение 15918/02.09.2024 г. постановено по делото. Освен това на жалбоподателя, след изрично направено от процесуалния му представител изявление в проведеното на 30.10.2024 г., първо съдебно заседание, че не възразява срещу разпределението на доказателствената тежест, е предоставена възможност, по данни от съставения протокол, за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията му за принадлежност към групата IBOP, каквито обаче не е представил. Така направеният извод не се разколебава от предоставените във второто съдебно заседание пред първата инстанция в превод на български език два частни документа - потвърждение от Е. А. и заповед за разпределение от 13.04.2023 г. /повторно представени пред касационната инстанция/, които несъмнено категорично не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и могат да бъдат ценени единствено като доказателства, че съдържащите се в тях изявления са направени от посочените като техни автори, лица. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт, при вярно установени от него въз основа на приобщените по делото доказателства, правнозначими факти и обстоятелства. Безспорно установените по делото данни /по протокола от проведеното с чужденеца интервю и множеството приобщени по делото справки относно Федерална република Нигерия, включително представената пред настоящата инстанция справка МД-02-56/27.01.2025 г./, налагат именно формирания от административния съд извод, че правилно на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, изцяло кореспондиращи с данните по делото са изводите на административния съд, че разказаната от чужденеца бежанска история е неправдоподобна, а дори и да бъде счетена за правдоподобна - то предпоставките за предоставяне на международна закрила не биха били налице, защото сами по себе си, заявените от чуждия гражданин факти и обстоятелства сочат по-скоро на наличието на престъпни /тоест наказателноправни/ отношения, а не на някое от изчерпателно предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ основания. Не намира фактическа и правна опора и последното възражение на касатора за липсата на осъществена в административното производство, а и от първоинстанционния съд, преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевска конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип е извършено въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната. При това, предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените общо пет броя справки за актуалната ситуация в Нигерия, председателят на ДАБ по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulement", който извод касационният съдебен състав напълно възприема. По изложените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Ответникът не претендира разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,