Решение № 8509 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2016 г.

Решение № 8509 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. Л. против решение № 3480 от 20.05.2016 г. по адм. дело № 8318/2015 г. на Административен съд - С.-град в частта, с която е отхвърлена жалбата му, с която се иска прогласяване на нищожност на решение № 11 - 7/2008 г. от 9.12.2008 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - С., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждането на МВЕЦ "Роса" на река Л. И., землището на с. М. Ц., община Самоков. В нея се излагат подробни доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Л. Л. Л. е подал и частна жалба срещу решението на Административен съд - С.-град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 11 - 7/2008 г. от 9.12.2008 г. на директора на Регионална инспекция по водите - С., с доводи за незаконосъобразност, поради просрочие и производството по делото е прекратено.

Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околна среда и водите, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

Ответникът "Х. Е. В." ЕООД, чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на същите и поддържа, че решението следва да се остави в сила като правилно и обосновано.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба и отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същите съображения е допустима и подадената частна жалба. За да се произнесе по съществото им, приема следното:

Административният съд е установил точно относимите за спора фактически обстоятелства, както следва:

Ж. Л. Л. Луков е оспорил решение № 11-7/2008 от 9.12.20018 г. на директора на РИОСВ - С. с доводи за нищожност и незаконосъобразност. Във връзка с претендираната нищожност на административния акт, оспорващият е посочил следните основания:

1. Решението е издадено в противоречие с императивни правни норми - инвестиционното предложение МВЕЦ "Роса" се одобрява на отстояние 450 м над водовземното съоръжение на питейния водопровод за гр. С., т. е. в първи санитарно-охранителен пояс на санитарно-охранителна зона според Наредба № 3/16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони на питейни водоизточници, като фактическото отстояние е още по-малко - 380 м. РИОСВ - С. е издала обжалваното решение в нарушение на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Закона за водите. РИОСВ - С. не е компетентна да одобрява ВЕЦ в първи и втори санитарно-охранителен пояс над питейното водовземане от кота 1215 м. МВЕЦ "Роса" попада в зони за защита на питейните води от повърхностни водни тела на територията на Басейнова дирекция Дунавски район, т. к. река Л. И. е включена в такава зона, от която се извършва водохващане за питейни нужди.

1. Решението е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 93, ал. 2, т. 2 ЗООС (цитира се ред., ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) министърът на околната среда и водите, а не директорът на РИОСВ - С. е компетентен да прецени необходимостта от извършване на ОВОС при всички случаи на предположения за значителни въздействия върху околната среда на територията на друга държава или държави.

С подадени следващи молби по делото жалбоподателят е релевирал и доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение:

1. Актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради това, че РИОСВ - С. е определила като засегнати общини само община Самоков и кметство с. М. Ц., но не и Столична община, която се водоснабдява от водоизточник, в чийто район попада МВЕЦ "Роса". Нарушен е чл. 95, ал. 1 и 3 ЗООС като не е проведено обществено обсъждане с цялата заинтересована общественост, което е довело до нарушения при следващите етапи от процедурата по извършване на ОВОС по чл. 97 и 99 ЗООС.

1. Решението е постановено при липса на фактически и правни основания за издаването му, в нарушение на основни принципи на Закона за опазване на околната среда и Административнопроцесуалния кодекс и в противоречие с целта на закона.

При същите фактически и правни съображения, изложени в касационната жалба, касационният жалбоподател пледира неправилност на съдебния акт и иска отмяната му.

По допустимостта на оспорването, с което е сезиран, съдът е приел следното:

Оспореното решение е съобщено на интернет-страницата на РИОСВ - С. в края на 2008 г. и доколкото не е установена точна дата, съдът е приел последната възможна такава - 31.12.2008 г.

Оспорването за нищожност не е обвързано със срок, а жалбоподателят има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 99, ал. 6 вр. § 1, т. 25 от Закона за опазване на околната среда, поради което съдът е разгледал същото по същество.

Административното производство пред РИОСВ - С. се е развило по искане вх. № 26-00-9072 от 5.01.2007 г. на "Е. Х. В." ООД за одобряване на инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ "Роса" на р. Л. И., предназначен за производство на електрическа енергия с използване на течаща вода от р. Л. И. между коти 1345 и 1245. В искането е посочено, че достъпът до терена, на който ще е разположено съоръжението се извършва по съществуващ път, който свързва с. М. Ц. с водохващането на "Софийска вода" АД, което се намира на 250 м от регулацията на селото, на 450 м от сградоцентралата и на 1300 м от водохващането на МВЕЦ. Местоположението на централата е определено в землището на с. М. Ц. на кота 1250 м. Направени са съответно обществени обсъждания с надлежни уведомявания.

Видно от приложение № 1.1 на регистър на зоните за защита на питейните води от повърхностни водни тела на територията на Басейнова дирекция Дунавски район, р. Л. И., с. М. църква, попада в зона за защита с код BG1DSWIS01, BG1DSW1S02, BG1DSWIS03 и BG1DSWIS04, и код на водното тяло, от което се извършва водохващане ВG11S900R003.

Съгласно приложена скица и легенда към нея, приложена по делото, сградата на МВЕЦ "Роса" е извън границите на санитарно охранителна зона на аварийно водохващане на "Софийска вода" АД. Според съда водохващането и сградата на МВЕЦ се намират под санитарно охранителната зона и аварийното водохващане на "Софийска вода" АД, като тук трябва да се отбележи, че не кореспондира с означенията на обектите на скицата - обратно, видно от същата е, че са разположени над съоръжението на "Софийска вода" АД.

Съдът е приел за неоснователно наведеното възражение за нищожност на решението на РИОСВ - С. поради некомпетентност на административния орган. Посочил е, че административният акт е издаден на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС от 2003 г. и съгласно чл. 94, ал. 2 ЗООС компетентна да се произнесе е Регионалната инспекция по околната среда и водите - С.. Изтъкнал е, че не е установена нито една предпоставка по чл. 94, ал. 1 ЗООС, която да обоснове компетентност на министъра на околната среда и водите. Независимо че р. Л. И. е зона на защита на питейни води от повърхностни водни тела, не се установяват и липсват доказателства да е засегната защитена територия по Закона за защитените територии, което би определило в компетентност на министъра на околната среда приемането на решение по ОВОС. П. това, съдът е достигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентния административен орган.

На следващо място, съдът е счел за неоснователни и недоказани възраженията за нищожност поради противоречие на оспореното решение с императивни правни разпоредби, т. к. водноелектрическата централа е предвидено да се разположи на отстояние 450м над водовземното съоръжение на питейния водопровод на С. в първи санитарно-охранителен пояс. С. е мотивирал този извод с отказа на жалбоподателя да се изслуша съдебна експертиза и с липсата на доказателства в административната преписка в подкрепа на това твърдение. В тази връзка е посочил, че според чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (... ) пояс I обхваща територията, чиято дължина включва частта от реката и крайбрежните заливаеми ивици на разстояние не по-малко от 500 м над водовземането и 50 м под него, като в проектирания пояс I се забраняват трайни инвестиции, промени на предназначението на земята или изключване от горски фонд - арг. чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата. Тези обстоятелства обаче се съблюдават при извършване на проектирането на МВЕЦ и това се потвърждава от разпореденото в оспореното решение в т. I "Фаза на проектирането". Директорът на РИОСВ не е компетентен да съблюдава спазването им, т. к. същите се задават вече на фазата на проектирането, която е последваща на одобряването от РИОСВ на инвестиционното предложение и контролът е възложен на други органи. С оглед тези съображения, е извел извод, че неспазването на законовите забрани относно изграждането на обекта в санитарно-охранителни зони са неотносими към спора и не е от компетентността на директорът на РИОСВ да съблюдава спазването им при издаване на обжалваното решение.

По отношение оспорването за унищожаемост, съдът е намерил, че е недопустимо поради просрочие на жалбата. Срокът за обжалване - 14-дневен, е започнал да тече считано от възприетата крайна дата на обявяване на акта и е изтекъл на далеч преди подаване на жалбата - 27.03.2015 г. Поради това съдът е оставил жалбата за отмяна поради унищожаемост на обжалваното решение без разглеждане и прекратил производството по делото в тази част.

При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че обжалваното решение е правилно, а подадените касационна и частна жалба - неоснователни, по следните съображения:

1. По касационната жалба.

В нормативната уредба не е дадена легална дефиниция за нищожен административен акт. В правната доктрина и съдебната практика трайно е възприето разбирането, че за да се обяви нищожност на административния акт следва същият да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. В юриспруденцията са дефинирани следните критерии за нищожност на административния акт - нищожен е актът, който е издаден от некомпетентен орган, постановен е при липса на форма или липса на валидно волеизявление. Противоречието с материалния закон води до нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание - акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В допълнение е необходимо да се посочи, че преценката за нищожност на административния акт следва да е основана на приложимите правни норми в редакцията им, действала към момента на издаването му - аргумент чл. 142, ал. 1 АПК.

С оглед и при прилагане на тези критерии, административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт - решение № 11 - 7/2008 г. от 9.12.2008 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - С. по оценка на въздействието върху околната среда не е нищожен административен акт.

С решение № 11 - 7/2008 г. от 9.12.2008 г. директорът на Регионална инспекция по околна среда и водите - С., на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 39, ал. 12 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), е одобрил осъществяването на инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ "Роса" на р. Л. И., землището на с. М. Ц., община Самоков.

Компетентността на административните органи да издават решение по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционни предложения, разширения или изменения по чл. 99, ал. 2 ЗООС, е регламентирана в чл. 94, ал. 1 и 2 във вр. чл. 92 и 93 ЗООС, в редакцията им, обнародвана в ДВ, бр. 52 от 6.06.2008 г.

Съгласно чл. 93, ал. 2 ЗООС, в приложимата редакция, необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се преценява от министъра на околната среда и водите за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение. Хипотезите по чл. 93, ал. 1, т. 3 - 5 обхващат следните случаи:

• т. 3: инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст;

• т. 4: всяко инвестиционно предложение за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти със срок на действие не повече от две години;

• т. 5: инвестиционни предложения за ново строителство, дейности и технологии в защитени територии съгласно приложение № 2 и за инвестиционни предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност в защитени територии.

Министърът на околната среда и водите е компетентен също и в случаите, когато инвестиционното предложение засяга защитена територия или територия, контролирана от две или повече РИОСВ - чл. 94, ал. 2 ЗООС.

Чл. 93, ал. 3 ЗООС предвижда, че необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение. Случаите по чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 са следните:

• т. 1: инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2;

• т. 2: инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност съгласно приложение № 2. Спорът относно компетентността на органа, издал решението по ОВОС, е свързан основно с обстоятелството дали инвестиционното предложение попада, съответно засяга защитена територия и спазени ли са специалните разпоредби на екологичното законодателство в тази връзка.

За опазване на околната среда, биологичното разнообразие и обекти на неживата природа и пейзажи законодателят е въвел територии със специален режим - защитени територии и защитени зони. Регламентацията на защитените територии е в Закона за защитените територии, а на защитените зони - в Закона за биологичното разнообразие. Законодателят е приел, че защитени територии могат да попадат в границите на защитените зони - чл. 14 ЗБР.

В екологичното законодателство са предвидени редица изисквания към възможността да се изпълняват инвестиционни предложения, по смисъла на § 1, т. 17 ЗООС, в защитени територии и защитени зони.

За тези инвестиционни предложения, които попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по оценка на въздействието на околната среда и специалните изисквания на Закона за биологичното разнообразие и на Наредбата за ОС (оценка за съвместимост) - чл. 31, ал. 4 ЗБР, в приложимата редакция обн. ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г.

Инвестиционното предложение, предмет на казуса, попада в приложение № 2, т. 3 Енергийно стопанство, б. "з" към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 ЗООС - водноелектрически централи. Съдът правилно е приел, че не намират опора в доказателствения материал по делото твърденията на жалбоподателя, че инвестиционното предложение засяга защитена територия. Както се посочи, защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление са уредени в Закона за защитените територии. От документите, приложени по административната преписка, е видно, че теренът, върху който е предвидено да се реализира инвестиционното предложение, не попада в границите на защитена територия - Национален парк "Р.", съгласно приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии. Дирекция НП "Р." е представила становище изх. № 94-ОС-13.69 от 2007 г. относно местоположението на МВЕЦ "Роса" спрямо границите на Национален парк "Р.", според което не е в границите на защитената територия. Инвестиционното предложение граничи с Национален парк "Р.", но не го засяга пряко, тъй като строителните дейности по изграждане на основните и допълнителни съоръжения, дейностите по транспортиране на материали, извозване на отпадъци, тези за електроснабдяване и водоснабдяване на обекта, както и всички останали дейности по изпълнение на инвестиционното предложение, е установено, че ще се осъществяват извън защитената територия, без да навлизат в чертите на парка. От представените писмени доказателства е видно, че същото засяга защитени зони, съгласно Закона за биологичното разнообразие, но няма данни да засяга, в смисъл - въздейства, върху защитени територии. Въздействията на дейностите по време на строителството и експлоатацията на обекта са оценени спрямо най-близко разположените защитени зони - "Р." с код BG0000495 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици и "Р." с код BG0000495 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.

В решението изрично е посочено, че инвестиционното предложение се одобрява на основание чл. 39, ал. 12 от Наредбата за ОС, според който компетентният орган одобрява инвестиционно предложение с решение по ОВОС по чл. 19, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, когато заключението от оценката по чл. 21 е, че предметът на опазване в съответната защитена зона няма да бъде значително увреден. Установените фактически обстоятелства по делото, субсумирани към приложимата нормативна уредба, показват, че инвестиционното предложение засяга защитени зони, но не и защитени територии, което обуславя извода, че в кръга на материалната компетентност на директора на РИОСВ - С. е правомощието да издаде оспореното решение по ОВОС. К. на министъра на околната среда и водите е само в случаите, когато инвестиционното предложение е в защитена територия или засяга такава, но не и в случаите, когато засягането е по отношение на защитените зони, както е в настоящия казус. П. това съдът правилно е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентния административен орган. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за липсата на обсъждане на въпроса за компетентността на органа в светлината на въздействието на инвестиционното предложение спрямо посочените по-горе защитени зони, т. к. това обстоятелство е ирелевантно към компетентността на издателя на акта.

Всички останали направени възражения за неблагоприятните последици върху защитените зони от реализиране на инвестиционното предложение са относими към преценката за законосъобразност, т. е. унищожаемост на обжалваното решение на директора на РИОСВ - С., поради което не следва да се обсъждат при преценката за нищожност на административния акт.

Неоснователни са също доводите, че попада в територия, която се контролира от две или повече регионални инспекции по околната среда и водите. Данни в тази насока, от които може да се направи такъв извод, не се съдържат в административната преписка - осъществяването на инвестиционното предложение е в район, който е в периметъра на кметство с. М. Ц., община Самоков, които са изцяло в териториалната компетентност на директора на РИОСВ - С..

Твърдението на касатора, че инвестиционното предложение може да има значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави, основано на обстоятелството, че в столицата живеят чужди граждани, в т. ч. дипломатически представители на други държави, не може да бъде споделено, т. к. соченото обстоятелство не се субсумира в дефиницията по § 1, т. 19 от ДР на ЗООС, съответно не попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 3 ЗООС, в приложимата редакция.

С оглед изложеното, съдът правилно е приел, че компетентен да приеме решение по оценка за въздействие върху околната среда на процесното инвестиционно предложение е директорът на РИОСВ - С..

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона форма, в който е обективирано волеизявлението на административния орган. Данните по административната преписка не обуславят извод за допуснато такова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на валидно волеизявление. Последователността, в която се извършва оценка на въздействието върху околната среда е посочена в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС и в случая е спазена:

Компетентният орган е уведомен от възложителя на инвестиционното предложение с писмо вх. № 26-00-9072/18.12.2006 г. Уведомено е и засегнатото население от община Самоков и кметство с. М. Ц.. В отговор са постъпили уведомления относно инвестиционното намерение, с които се изразява положително становище.

"Х. Е. В." ООД е внесъл искане вх. № 26-00-9072/20.02.2007 г. до директора на РИОСВ - С. за преценка за необходимост от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение.

Директорът на РИОСВ - С. с решение № СО-62-ПР/2007 г. е приел да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ "Роса", с мотиви, че същото попада частично в потенциално защитена зона "Р. - буфер" с код BG 0001188 по директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Отчетено е, че зоната се намира около Национален парк "Р." и е естествен буфер, който служи за намаляване на антропогенното влияние върху флората и фауната на парка и опазването им - срвн. решение № 46/29.05.2007 г. на министъра на околната среда и водите, прието в производство по чл. 81 и сл. АПК.

Извършени са консултации, определен е обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС.

Проведено е обществено обсъждане със заинтересованите лица от община Самоков и кметството с. М. църква.

Докладът за ОВОС е оценен от екологичния експертен съвет при РИОСВ - С., който е приел с решение по протокол № 7/12.11.2008 г. да предложи на директора на одобри проекторешение № 11-7/2008 г. Документите във връзка с провеждане на експертен екологичен съвет са приложени на л. 285 - 331, т. I по адм. дело № 8318/2015 г. на АССГ, поради което релевираните доводи от касатора за липсата им по административната преписка, свързани с изискванията по чл. 18, ал. 1, т. 5 Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, са неоснователни.

Изготвен е също доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитени зони "Р.", с посочен по-горе код, представляващ неразделна част от доклада по ОВОС, съобразно изискванията на Наредбата за ОС.

Организирано е обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

В резултат на преминатата административна процедура е издадено обжалваното решение № 11-7/2008 г. от 9.12.2008 г.

Следователно, решението по ОВОС, предмет на спора, е прието при проведено административно производство, следващо нормативно установените етапи, поради което правилно административният съд е приел, че не е налице такова опорочаване на административнопроизводствените правила, което да обосновава неговата нищожност. Въпросът дали при провеждане на производството са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и съществени ли са те, е относим към преценката за унищожаемост на оспорения административен акт, но не и към тази за нищожност на същия. Поставеният довод от жалбоподателя за това, че актът не е съобщен на Столична община и не е проведено обществено обсъждане със заинтересованата общественост на територията на Столична община, и особено на Р. П., не е основание, релевантно към нищожността на административния акт, а към неговата унищожаемост.

Възраженията, че административната процедура не е довършена поради това, че РИОСВ - С. е определила като засегнати общини само община Самоков и кметство с. М. Ц., но не и Столична община, която се водоснабдява от водоизточник, в чийто район попада МВЕЦ "Роса", актът не е съобщен на Столична община и не е проведено обществено обсъждане със заинтересованата общественост, също не могат да бъдат приети за меродавни при обсъждане действителността на акта. Производството по приемане на решение по ОВОС е приключило с издаването на оспорения административен акт и в този смисъл е финализирано, т. е. не налице недовършена процедура, респективно - липса на валидно волеизявление на компетентния административен орган по чл. 99, ал. 2 ЗООС. И. на решаващия съд в тази насока е правилен и съответен на данните по делото.

Правилно съдът е приел, че оспореното решение не страда от порока материална незаконосъобразност в степен, която обуславя неговата нищожност. Релевираните доводи от жалбоподателя изискват преценка на съответствие на акта с материалния закон при проверка за унищожаемост на акта, но не налагат проверка за нищожност. Както се посочи по-горе, критерий за нищожност поради нарушение на материално правни разпоредби е степента, тежестта на порока, от която е засегнат актът. Нищожността като последица може да е налице когато се констатира пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание - акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая, обжалваното решение е издадено в кръга на компетентност на органа, при формирано ясно волеизявление в съответствие с предоставените му правомощия въз основа на действащи правни норми и със съдържание, предвидено в приложимите законови правила, т. е. административният акт не страда от такова радикално материалноправно нарушение, което да влече неговата недействителност.

Правилно съдът е приел, че доводите на жалбоподателя за нарушение на забраната за изграждане на съоръжения в пояс I на санитарно-охранителната зона на водохващане на "Софийска вода" АД изискват преценка за съответствие с материално правни разпоредби, резултатът от която, при установено нарушение, би довел до унищожаемост на акта. В оспореното решение е прието, че съоръженията на МВЕЦ не попадат в пояс I от санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения към тях и се предвижда МВЕЦ "Роса" да се изгради на около 700м от аварийното водохващане на "Софийска вода" АД, извън границите на неговата СОЗ. Към административната преписка е приобщено становище изх. № СО-1334/21.06.2007 г. на "Софийска вода" АД, че според приложената ситуация в М1:5000, ситуирането на бъдещите съоръжения на МВЕЦ "Роса" е съобразено със съществуващите речни водохващания и съответните им първи пояси на санитарно-охранителната зона и по-конкретно с тази на аварийното речно водохващане, поради което концесионерът е съгласувал инвестиционното намерение, Този въпрос отново е обсъждан в процедурата по издаване на разрешително за водовземане и водоползване от река Л. И. при изграждане на МВЕЦ "Роса" - в преценка изх. № ПВ3-00036/1.08.2012 г. по чл. 62, ал. 1 от ЗВ, както и в становище изх. № 3119/25.04.2013 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П., в т. I. 3, в което се правят същите констатации - инвестиционното намерение попада в зони за защита на питейни води, но не засяга пояс I на санитарно-охранителна зона. Възраженията на касатора за некоректност на фактите относно разположението на съоръженията спрямо пояс I на СОЗ, послужили за приемане на положителното решение по ОВОС, не се потвърждават от данните по преписката, още повече това обстоятелство не води до нищожност на решението. Неотносими са доводите за нарушение на разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. чл. 119 и чл. 119а от Закона за водите. На първо място разпоредбата на чл. 118ж е приета и обнародвана в ДВ, бр. 61 от 2010 г., т. е. установените в нея забрани за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия: когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 и/или когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а ЗВ, не са съществували към момента на приемане на решението. На следващо място - цитираните правила от Закона за водите, насочени към опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, въвеждането на специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат за териториите и зоните за защита на водите по чл. 119а ЗВ, предвиждат и възлагат на компетентните на национално и басейново ниво органи приемането и изпълнението на плановете за управление на речните басейни и предвидените в тях мерки, организиране и провеждане на мониторинг на водите и на зоните за защита на водите, както и правомощие да се прекрати действието на разрешителните по чл. 50, ал. 1 ЗВ, при условията на чл. 50а, ал. 1 - 4 ЗВ. Аналогични са съображенията досежно възраженията, свързани с правата на собственост върху терена, на който се реализира инвестиционното предложение. Съгласно данните по административната преписка тези обстоятелства са обсъждани в разрешително за водовземане и ползване от повърхностен воден обект № 11140134/21.08.2012 г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П., решение № СО-27-ЕО/2013 г. директора на РИОСВ - С., с което е прието да не се извършва екологична оценка на подробен устройствен план - парцеларен план за посочените в същото поземлени имоти, за целите на разполагане на елементите на техническата инфраструктура на МВЕЦ "Роса" и издаденото от зам. началникът на ДНСК разрешение за ползване № СТ-05-1175/31.07.2015 г. на МВЕЦ "Роса" с описани в него подобекти и местонахождението им в съответните поземлени имоти. Поради това съдът правилно е приел, че доводите на касатора в тази насока са релевантни към следващите етапи на реализиране на инвестиционното предложение, но не и към оценката на действителността на решението по ОВОС на същото.

С оглед изложеното, съдът, при вярно установени фактически обстоятелства и коректен правен анализ, е приел, че обжалваното решение не е нищожно и отхвърлил оспорването на жалбоподателя в тази част.

1. По частната жалба:

Съдът правилно е приел, че оспорването за незаконосъобразност на обжалваното решение е просрочено.

С писмо изх. № 26-00-9072/20.08.2008 г. по чл. 16 от Наредбата за ОВОС, директорът на РИОСВ е определил като засегнати страни община Самоков и кметство с. М. Ц..

От материалите по делото е видно, че актът е съобщен по предвидения начин в чл. 99, ал. 4, т. 2 ЗООС и чл. 8, ал. 3 (ред., обн. ДВ, бр. 3 от 2006 г.) от наредбата. От значение за определяне на общината, на която се изпраща съобщение за решението е територията, на която ще се разполага инвестиционното предложение. С писмо изх. № 26-00-9072/16.12.2008 г. решението по ОВОС е изпратено на кмета на община Самоков и на кмета на с. М. Ц. - общините, на чиято територия се реализира инвестиционното предложение. За останалите субекти, в т. ч. заинтересованата общественост съобщаването се извършва чрез обявяването му по някои от описаните начини в чл. 99, ал. 4, т. 2 ЗООС - чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин. Видно от доказателствения материал е, че обжалваното решение е публикувано на интернет-страницата на РИОСВ - С.. Съгласно чл. 99, ал. 6 ЗООС, заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по чл. 99, ал. 4 ЗООС. Ж. е оспорил същото по административен ред и с решение № 163/25.07.2013 г. на министърът на околната среда и водите е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие. Оспорването пред съда с доводи за унищожаемост жалбоподателят е предприел с жалба от 27.03.2015 г. При това положение съдът правилно е приел, че жалбата е просрочена и я е оставил без разглеждане като прекратил производството по делото в тази част.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,