Решение № 10036 от 9.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), подадена чрез процесуален представител срещу решение 7912/29.12.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 4527/2021 г., с което се отменя Решение 346/23.03.2021 г., постановено по преписка 38/2019 г. на КЗД и се връща преписката на комисията за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на евентуално заплатено адвокатско възнаграждение от ответниците по жалбата. Ответниците по жалбата Сдружение Младежка ЛГБТ организация Действие", чрез процесуален представител оспорва жалбата, а Фондация Глас България" и Сдружение Нов Живот не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е Решение 346/23.03.2021 г., постановено по преписка 38/2019 г. на КЗД, с което КЗД - Пети специализиран заседателен състав на основание чл. 64 вр. чл. 65 и чл. 66, установява, че ответната страна Д. Иванова - управител на Сдружение Нов Живот, [ЕИК], с изявлението си в телевизионно предаване Тази сутрин от 14.12.2018 г. не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 по признак сексуална ориентация, дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 , т. 3 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. под формата на тормоз, подбуждане към дискриминация и преследване, с което не е нарушила забраната на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; Оставил е без уважение жалба с вх. 14-30-4/09.01.2019 г. и допълнения към нея с вх. 44-30-22/06.02.2019 г., подадени от Сдружение Младежка ЛГБТ организация Действие, представлявана от председателя В. Лимберова и Фондация Глас България, представлявана от управителя С. Василев. Изяснявайки фактическата обстановка по случая първоинстанционният съд е приел, че са допуснати множество нарушения на административнопроизводствените правила, които поотделно и в своята съвкупност обуславят отмяната на оспорения административен акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК и връщане на преписката за ново разглеждане, с даване на ясни указания за разпределението доказателствената тежест между страните /чл. 9 от ЗЗдискр./, събирането на всички възможни и необходими доказателства за изясняване на спора, обсъждането на всички наведени от жалбоподателя твърдения и доводи /чл. 35 от АПК/, осъществяване на дължимата преценка на всички събрани по преписката доказателства /чл. 36, ал. 3 от АПК/ и в крайна сметка излагане на дължимите мотиви по всички фактически и правни въпроси по преписката от компетентния специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Според съдебния състав допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са довели и до ненадлежна мотивираност на акта, а липсата на мотиви или тяхната недостатъчност водят до невъзможност за правилно упражняване на съдебния контрол върху оспорения административен акт. Както се посочи, според настоящия състав първоинстанционното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. На първо място твърдяното от първоинстанционния съд смесване на двете качества у лицето, инициирало производството пред КЗД (ответник по настоящото дело Сдружение Младежка ЛГБТ организация Действие), а именно в един случай на сигналоподател, а в друг на жалбоподател, не се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилото на чл. 50, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр. урежда активно легитимираните лица, които имат възможност чрез различни процесуални способи сигнал или жалба, да инициират образуване на производство пред КЗД. Действително в т. 1 на чл. 50 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 15, ал. 2 от АПК се касае за процесуално право на лица, които имат правен интерес от образуването на производство т.е. такива лица, чиито права са били засегнати пряко или за които са възникнали задължения. В този случай способът за иницииране на производство е жалба. В т. 3 от чл. 50 се касае за друг случай предвидена в закона възможност на всички физически и юридически лица, както и на държавни и общински органи да сигнализират за извършено нарушение по принцип, без да бъдат засегнати техни интереси. Дали означаването на подадения документ от страна на активно легитимираното лице по чл. 50 ще е жалба или сигнал, зависи от това какво всъщност се явява то. Във всички случаи, ако лицето попада в хипотезата на кръга от лица, посочени в т. 1 на чл. 50, то по аргумент на по-силното основание ще попада и в хипотезата на нормата в т. 3 на чл. 50, тъй като последната обхваща по-широк кръг от правоимащи субекти. В този смисъл формалното квалифициране от страна на КЗД на подадения иницииращ документ, съответно на иницииращото производството лице веднъж като жалбоподател, в разпореждане 163/14.02.2021 г. и в решение 346/23.03.2021 г. и втори път като сигналоподател протокол от заседание на 10.03.2020 г. и доклада-заключение по чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр., не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да е налице такова, трябва да е било ограничено правото на защита на някоя от страните, участвали в производството, до такава степен, че административният орган да е стигнал до извод, до който не би стигнал, ако административнопроизводствените правила не са били опорочени. В процесния случай страната, инициирала производството, се явява безспорно активно легитимиран субект по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., тъй като безспорно е лице с правен интерес. Това е така, защото целите на Сдружение Младежка ЛГБТ организация Действие, съгласно данните, налични в ТРРЮЛНЦ, се основават на защита на човешките права и в частност на правата на ЛГБТ хората, като това включва да спомогне развитието на информирана и социално отговорна българска ЛГБТ общност; Повишаване на обществената информираност относно сексуалната ориентация, половата идентичност, гражданските права и правата на човека; Повишаване на обществената толерантност към ЛГБТ общността; Премахване на всички форми на правна, социална, културна и икономическа дискриминация на основа на сексуална ориентация и/ или полова идентичност. Представляване на този въпрос пред община и държавни органи, вътрешни и международни организации, както правилно отбелязва първоинстанционният съд. Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено процесуално нарушение относно неразпределянето на доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. Видно от протокол от заседание, проведено на 10.03.2020 г., стр. 12, съдът е приел за изследване, анализ и доказване като нови оплаквания 12 заверени принтирани копия от публичния профил във Фейсбук на заинтересованата Д. Иванова и е дадена възможност на ответната страна за становище относно автентичността на материалите и за ангажиране на доказателства. КЗД е приела като годни писмените доказателства, като е установила, че не са оспорени (протокол от 25.08.2020 г., стр. 3) и ги е ценила по същество, доколкото не е спорен факта, че са изявления, направени в социална мрежа. При тази фактическа установеност, необосновано съдът е приел за несъобразено правилото по чл. 9 от ЗЗД за размяна на доказателствената тежест. Необоснован от фактическа и правна страна е изводът на съда, че оспореното решение на КЗД е немотивирано. Решението на първоинстанционния съд се явява и необосновано, тъй като липсват мотиви защо не се съобразява със заключението на вещото лице във връзка с назначената съдебно-психологична експертиза. Констатира се само, че същото не може да служи като аргумент за саниране на допуснатите от КЗД съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са обсъдени и оценени в пълнота изводите на вещото лице, до които то стига (вж. стр. 23-25 от заключението, л. 191-193 от делото), а са коментирани произволни откъси от него, които не представляват самостоятелен годен обект за оценка, поради това, че изводите на вещото лице трябва да се тълкуват в своята съвкупност, а не поотделно чл. 144 от АПК във вр.с чл. 202 от ГПК. Още повече вещото лице констатира, че процесното изявление не представлява словесно поведение, което може обективно да има за резултат, накърняване на достойнството на хората с различна сексуална ориентация и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашаваща среда в обществото. Изявлението представлява начина на мислене на лице, което не подкрепя и не споделя начина на живот и начина на мислене на хора с различна сексуална ориентация вж. л. 191 от делото. Аргументация във връзка с това защо съдът не се съгласява с тезата на вещото лице липсва, включително и в оценката на цялостното поведение на заинтересованата. Не без значение е и фактът, че заключението на вещото лице всъщност потвърждава изводът, до който е стигнала КЗД, а именно, че обективираното в тел. предаване Тази сутрин на 14 декември 2018 г. в интервю мнение на Д. Иванова Тези билбордове са в нарушение с Наказателния кодекс на Република България и по-точно чл. 149 - чл. 155, където се забранява към склоняване към разврат и блудствени действия, не представлява словесно поведение, което да има резултат да осъществи акт на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак сексуална ориентация, дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр., под формата на тормоз, подбуждане към дискриминация и преследване, с което не е била нарушена забраната на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Въпросните билбордове представляват снимани в гръб прегърнати хомосексуални двойки с поставени върху снимката надписи: "Няма страшно, това е просто любов... Различни хора, равни права". За да е налице дискриминация по признак сексуална ориентация, трябва лицето, което основава своите твърдения върху това, да докаже в условията на пълно и главно доказване, че е налице дискриминация чл. 9 от ЗЗДискр. В процесния случай такова доказване не е било налице. От самото твърдение на заинтересованата Д. Иванова не може да се направи категоричен извод, че става въпрос за насочено поведение, провокиращо дискриминационно отношение. Напротив, от заключението е видно, че у Д. Иванова не се наблюдават данни за формирана хомофобия и страх, както и враждебност спрямо хората с различна сексуална ориентация. Според вещото лице, посланието е преди всичко изразяване на лично мнение, което всеки може да направи в обществото ни, както и в общественото пространство. Това е своего рода изразяване на страх да се наложат върху българските семейства и детската психика норми на поведение и възпитание, които са в разрез с традиционните семейни ценности. От друга страна квалификацията на определени явления в обществото - като например снимката на хомосексуална двойка върху процесните билборди, като престъпни състави от НК не води до тормоз или дискриминация по признак сексуална ориентация. Това е така, тъй като съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Видно от изводите на вещото лице действията на заинтересованата не са целели да накърнят достойнството на хората с хомосексуална ориентация, а е било изразяване на собствено мнение. Поради тази причина и подбуждане към дискриминация също не би могло да се установи, тъй като от разпечатките, приложени по делото не може да се направи категоричен извод, че става въпрос за насърчаване някое от посочените действия в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. От своя страна свободното изразяване на мнение е конституционно закрепено право чл. 39, ал. 1 от КРБ и е европейски принцип, заложен в чл. 11, пар. 1 на ХОПЕС и то може да се упражнява свободно стига то да не се използва за насилие или дискриминация чл. 39, ал. 2 във вр. с чл. 6, ал. 2 от КРБ във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Поради това, че свободното мнение не е незакономерно действие, дотолкова доколкото не нарушава принципите на недискриминация чл. 21 от ХОПЕС във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр., то не би могло да бъде установено нарушение в рамките на производството за защита от дискриминация пред КЗД. Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и поради това следва да бъде отменено, а жалбата срещу Решение 346/23.03.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, платими от ответника. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,