Решение № 2190 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2012 г.
ВАСIV отделение14.02.2013 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4713 от 14.08.2012 г., постановено по адм. д. № 11271/2011 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Уведомително писмо, изх. № 02-100/6500/4377 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция. ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателната агенция за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" с адрес гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, да заплати на Иван Веселинов Николов със съдебен адрес гр. София бул. "Витоша" № 140, чрез адв. Юлия Благоева разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на 815 /осемстотин и петнадесет/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2190 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Веселинов Николов, чрез процесуалния представител адвокат Юл. Благоева, срещу решение № 4713 от 14.08.2012 г., постановено по адм. д. № 11271/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо, изх. № 02-100/6500/4377 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция /ДФЗ - РА/. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез упълномощения си процесуален представител поддържа жалбата. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Посочва, че недопустими за подпомагане са площи които не се обработват - залесени с храсти, ерозирали пътища, сгради, водни площи и др. и сумата, която е отказана като финансово подпомагане, се определя по компютърен път съгласно чл. 51 от регламент 796/2004 г. и зависи от процентната разлика между заявени и недопустими за подпомагане площи, като в случая следва да се има предвид, че не се не касае за грешка на компетентните органи съгласно чл. 73, т. 4 от регламент 796/2004 г., а за прецизиране на ИСАК съгласно изискванията на регламентите за общата стопанска политика и схемите за директно подпомагане. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против против Уведомително писмо, изх. № 02-100/6500/4377 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция, с което е отказано финансиране на земеделския производител по общо заявление за единно плащане на площ УИН10/210510/25425 от 30.03.2010 г., по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 5 627.4 лева и по мярка Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР 1/ в размер на 6617.64 лева, т.е. оторизирани си суми в размер на 0 лева и поради това, че процентът наддекларирана площ, т.е. съотношението между наддекларирана площ /10.91 ха/ спрямо установената площ /19,85 ха/ е изчислен на 54,96 %, са му наложени санкции за бъдещ период - по СЕПП - 1995.94 лв. и по НР 1 - 2347.16 лв. Оспорващият възразил че не е уведомен за извършената проверка, както и против констатациите по извършената проверка досежно състоянието на стопанисваната земя, с твърдения, че е нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР 1, респ. и да търпи санкция за бъдещ период. Намирал за незаконосъобразен оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателната агенция, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Обосновал извод, с оглед представените в преписката доказателства, че е и мотивиран, като изрично посочил, че в случая фактическите и правните основания, изложени в оспореното уведомителното писмо са непълни, на места взаимноизключващи се, което затруднява защитата на заявителя. На следващо място приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като не е дал възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, включително да бъде запознат с допустимия слой, не му дал възможност да представи допълнителни доказателства във връзка с поддържане на заявените БЗС, както и че фактите и обстоятелствата, които са от значение за спора, не са служебно изяснени от административния орган, освен че са нарушени и основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост, но преценил тези административнопроцесуални нарушения, макар и драстични, за несъществени, поради това, че не са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Преценил оспореното писмо и за материално-законосъобразно. Последният извод извел от резултатите от извършената административната проверка чрез ИСАК, отразяваща състоянието на БЗС, определяща някои от тях за изцяло или частично недопустими, в случая - недопустима площ по СЕПП и по НР 1 в размер на 10.91 ха от БЗС 31200-4-1-2, както и с оглед разпоредбите на чл. 39 - 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 15 и 16 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Горният решаващ извод обосновал и с оглед още на две обстоятелства - първото, че жалбоподателят не изпълнил дадените от съда указания да докаже, че заявените от него площи са допустими за подпомагане и че за периода на кампания 2010 г. е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние приетата за недопустима площ от процесния БЗС, и второто - че процесния БЗС за кампания 2011 г. е заявен от жалбоподателя в настоящото производство с площ от 10.33 ха, а не със заявената за 2009 г. площ - 22,24 ха. По тези съображения отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд са незаконосъобразни и необосновани. По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, т.е. стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели. Не се спори и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане по образец. Административният орган е изчислил общата сума чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, като на основание чл. 43, ал. 3, т. 4, поради това, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - поради това, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, изчислил като недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР 1 в размер на 10.91 ха от БЗС 31200-4-1-2, целият с площ от 22.24 ха, поради което оторизираната сума за подпомагане по процесното заявление за кампания 2010 г. по тези две схеми определил на нула лева. Уведомителното писмо съдържа като приложение Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, като в допълнение към нея е описано съдържанието на съответните колони. Обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимата материалноправна уредба, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 23 от посочения в оспореното уведомително писмо Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, "определена площ" означава площта, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, в случай на схема за единно плащане обявената площ може да се счита за определена, само ако действително е снабдена със съответен брой права на плащане. Правилен е изводът на съда, че фактите и обстоятелствата, които са от значение за спора, не са служебно изяснени от административния орган - л. 7 от мотивите на решението. В тази връзка по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която установила, че размерът на площите, заявени за финансово подпомагане за 2010 г. от жалбоподателя са: по СЕПП и по НР 1 - 30.76 ха /БЗС 31200-4-1 и 31200-12-3/ и че предвид момента на извършване на заключението и времевата дистанция до 2010 г. с периода на кампанията, извършване на проверка на място през 2012 г., както е поискал оспорващият, не би могла да установи дали са ползвани заявените площи, а това не е видимо и от съдържащите се в преписката черно-бели карти на БЗС, освен че актуални ортофото и сателитни изображения за територията на с. Злогош, общ. Трекляно, обл. Кюстендил, където са процесните БЗС няма разчетени. Съдът не съобразил, че при извършената на 15.02.2011 г. теренна проверка, за процесния БЗС 31200-4-1-2 е посочено, че "има шипка, без да е извършено измерване", т.е. въпреки приетото "захрастяване", в графа № 5 - легитимни площи е посочено "ДА", а за изключени части - "НЕ" /л. 42 от делото/. Не отчел посоченото в тази връзка в експертизата, че в случая става дума за ниско продуктивни пасища, в които се позволява до 75 дървета в хектар. Не съобразил, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, издадена от Министерството на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 22 от 19 Март 2010г, в сила от 19.03.2010 г., за слабопродуктивните пасища по чл. 14, ал. 5 от наредбата максималният брой дървета и/или храсти на хектар по ал. 1, т. 1 е 75 броя, а мозаечно разположените сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени по ал. 1, т. 3 заемат не повече от 20 % от общата площ на пасището. Съдът не отчел и посоченото при изслушването на двете вещи лица, /протокол от о. с. з. на 23.05.2012 г. - л. 57 от делото/, че на предоставените карти, т. е. скици, в частта за процесните кв. метри недопустима площ, "не личи да са неизползваеми", както и посоченото в експертизата, че при извършеното измерване на БЗС № 31200-12-3 на площ от 8,52 ха парцелът е оставен изцяло в слоя поради липса на забележки по поддържането му в добро състояние. Въпреки правилната преценка на чл. 28 § 2 от посочения по-горе регламент, определящ, че данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място, решаващия съд е стигнал до неправилния извод, че са налице доказателства за предпоставките на основанието, посочено от издателя на оспореното писмо. Извод в горния смисъл се налага от т. 2, 3 и 4 на неоспореното от страните заключение по допусната съдебно-техническа експертиза /л. 33 от делото/, ведно със скиците към него - л. 40 и 41 от делото. Горното рефлектира и върху изводите за процентно отношение на недопустимата към установената площ, с оглед приложението на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. досежно санкциите за бъдещ период, тъй като установените разлики в съвкупност променят процента относно частичния или пълен отказ на подпомагането, респ. и налагането на санкции. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът е следвало да го отмени и да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК, като върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Основателни са и доводите на касационния жалбоподател, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, с което е затруднил защитата му срещу него. Такива, с оглед нормата на чл. 170, ал. 1 АПК, са и доводите досежно приетото, че жалбоподателят е следвало да докаже, че заявените от него площи са допустими за подпомагане и че за периода на кампания 2010 г. е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние приетата за недопустима площ от процесния БЗС. Възражението, че съдът е извел неправилен извод за допустимите площи за кампания 2010 г. от обстоятелството, че процесният БЗС за кампания 2011 г. е заявен от оспорващия с площ от 10.33 ха, а не със заявената за 2009 г. площ - 22,24 ха е основателно, тъй като изводът е изведен от неотносим към спора факт, освен че е посочен в неприет като доказателство по делото контролен лист. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не е допуснал твърдяното в настоящата жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК, като не е допуснал исканата от адв. Благоева допълнителна експертиза, тъй като на поставения в о. с. з. на 23.05.2012 г. от нея въпрос, с оглед отдалечения период от време от 2010 г., вещите лица не биха могли да дадат отговор, още повече да извършат исканата "теренна проверка". По тези съображения настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият съд е постановил решение, несъответстващо на приложимия материален закон, а правните му изводи са необосновани. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства и с оглед изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Преписката следва да се върне на административния орган със задължителни указания да проведе процедура на административна проверка с оглед установяване на действителния размер на допустимите за финансиране земеделски площи и точно приложение на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., като се съобрази и с констатациите на съдебно-техническа експертиза относно неточностите при установяване на действителния размер на наддекларираните площи от земеделския стопанин, както и да изложи ясно фактическите основания, поради наличието на които издава, на съответното правно основание, своя акт за финансово подпомагане, за да може адресатът на акта, в случай на отказ или намаляване на финансирането, да организира адекватна защита срещу него, както и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките при отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези. В този смисъл напр. решения № 1152 от 24.01.2013 г. по адм. дело № 12472/2012 г. и № 12997 от 18.10.2012 г. по адм. д. № 925/2012 г. - двете - на IV отд. на ВАС. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4АПК, вр. с чл. 228 АПК е основателно и доказано, с оглед данните в представената на л. 11а от делото вносна бележка, установяващи плащане на депозит за вещо лице в размер на 400 лева, и договор за правна защита, установяващ изплатено възнаграждение за процесуално представителство пред АССГ, в размер на 400 лева /л. 18 от делото/, както и 15 лева държавна такса за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора общо сумата 815 /осемстотин и петнадесет/ лева, представляващи разноски за двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение