Решение № 8125 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2015 г.

Решение № 8125 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производство по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на "АЙ ПИ ЕС" ООД, представлявано от управителя Радослав Цветанов, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила Решение № 1002/10.11.2014 г. постановено по адм. дело № 637/2014 г. на Административен съд - София област. В искането се твърди, че съдебният акт следва да се отмени на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречието му с влязло в сила Решение № 914/30.11.2011 г. по адм. д. № 686/2011 г. по описа на Административен съд - София област. Твърди се, че е налице идентичност между страните, исканията и основанията по двете дела. Ответникът по искането - кметът на Община Ихтиман, поддържа неоснователност на искането по съображения, изложени в писмения отговор. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (арг. чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като съгласно чл. 239, т. 4 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви два акта на Административен съд - София област: Решение № 914/30.11.2011 г. по адм. дело № 686/2011 г. и Решение № 1002/10.11.2014 г. по адм. дело № 637/2014 г., постановени по жалби от "Ай Пи ЕС" ООД срещу два различни акта на кмета на община Ихтиман. По дело № 686/2011 г. жалбата е насочена срещу отказ на кмета на Община Ихтиман, обективиран в писмо изх. № ДЛВ003801/26.07.2011 г., за осъществяване на процедура по § 8, ал. 1 от ПЗ на ЗУТ по неприложено ЧИРП между парцели V и VII в кв. 205 по ЗРП на гр. Ихтиман, одобрено със Заповед № 343/11.08.2000 г., и да се прекрати отчуждителното действие, породено от заповедта, касаещо придадените по регулация 548 кв. метра, а Решението по адм. дело 637/2014 г. е по повод жалба против решение с изх. № ДЛВ021123/20.05.2014 г. на кмета на Община Ихтиман, с което е прието, че "Ай Пи Ес" ООД чрез управителя Радослав Цветанов няма правен интерес от поисканото в заявлението изменение на регулационния план, тъй като безспорно не се идентифицира като собственик на придадената и приложена по регулация част от парцел VII към парцел V, предвид което искането е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК. Цитираните по-горе съдебни дела са с различен спорен предмет, от което следва, че не са тъждествени, а това поначало изключва противоречие между тях. В конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание искането по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли. В този смисъл виж Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед тези констатации, заявените обстоятелства не обосновават приложението на чл. 239, т. 4 АПК и искането за отмяна се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,