Решение № 3283 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2008 г.

Решение № 3283 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13718/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Ичко Лозев" със седалище и адрес на управление в с. Арбанаси, обл. В. Търново срещу решение № 343/30.09.2008 г. по адм. д. № 483/2007 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена изцяло жалбата му срещу ревизионен акт № 040020/19.04.2007 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 509/06.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново в обжалваната част. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени РА в обжалваната част. Претендира заплащане на разноските за всички инстанции. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, в представен писмен отговор по касационната жалба и чрез процесуалния представител юрк. Иванов оспорва жалбата като неоснователна, желае решението да бъде оставено в сила и да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 676,62 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд в подробни мотиви е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и е обосновал изводи за законосъобразност на РА. Решението е правилно. При извършена данъчна ревизия на предприятието на едноличния търговец органите по приходите с РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд, в обжалваната част по ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 865, 04 лв. за данъчни периоди - за 2001 г. всички месечни, с изключение на м. 02.2001 г., за 2003 г. - м. 02, 06, м. 10, м. 11 и м. 12, за 2004 г. - м. 01., м. 11 и м. 12 и за 2005 г. - м. 03. Кредитът е отказан по фактури с доставчици: ЕТ "Нел-Христо Бъров", "Народен магазин" ЕООД, "Бор Вал" ООД и "Оникс авто" ООД, като са начислени и лихви върху допълнително определените данъчни задължения в размер на 5 966, 26 лв. Основанието за отказ е по чл. 64, т. 2 от ЗДДС , вр. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС . Обсъдено е първото възражение на ДЗЛ за погасяване по давност на задълженията за 2001 г. и правилно съдът е приел същото за неоснователно. Правилно и тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. Задължение за подаване на справка-декларация задълженото лице има за всеки данъчен период, който е месечен. Следователно срокът, изчислен съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК за данъчните периоди по ЗДДС за 2001 г. започва да се брои от началото на 2002 г. и изтича с изтичането на 2006 г. А видно от заповедта за възлагане на ревизията № 159 тя е с дата 17.10.2006 г., т. е. преди изтичането на 2006 г., поради което към момента на образуване на ревизионното производство давностния срок за задълженията за 2001 г. не е бил изтекъл. Съобразно изложеното, касационната жалба в тази част, съдържаща възражения за изтекла давност за данъчните задължения за 2001 г., е неоснователна. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал изводи относно постановения отказ за всеки доставчик поотделно, както следва: За доставките от ЕТ "Нел - Христо Бъров" - гр. Габрово е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 206, 65 лв. за данъчни периоди месеци 03.2001 г, 07.2001 г. и 08.2005 г. по 8 бр. фактури, издадени на ревизираното ДЗЛ. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на този доставчик и същият не е представил исканите му счетоводни документи във връзка с доставките по издадените на ревизираното ДЗЛ фактури. Налице е приложена декларация от същия, че не може да представи счетоводни документи. В хода на съдебното обжалване е приета експертиза, вещото лице по която в основното си заключение отразява, че не е могло да провери счетоводство на този доставчик. Не е опровергана констатацията на ревизията за липса на водено редовно счетоводство от този доставчик, поради което и изводът на съда в обжалваното съдебно решение за законосъобразност на постановения отказ за признаване на право на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС , е правилно. За доставките от "Бор-Вал" ООД - гр. В. Търново е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 142, 69 лв. по 15 бр. фактури, издадени на ревизирания ЕТ "Ичко Лозев". Констатацията на ревизията е, че фактурите не са били включени в дневниците за продажби през съответните данъчни периоди. Отказът е постановен на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС . Правилно първоинстанционния съд, при установеност на тази фактическа констатация и неопровергаването й в хода на обжалване на РА, е приел, че отказът е незаконосъобразен. Неоснователни са възраженията на касатора, които е поддържал като защитна теза, че неотразяването на конкретни фактури в дневника за продажби съгласно изискванията на ППЗДДС не е нарушение на закона, а данъкът по фактурите е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС . Правилно съдът е приел, че тези възражения не намират законова опора. Липсата на отразяване на издадените фактури в отчетните регистри - дневници за продажби е безспорно установен по делото факт. Видно от представените по делото заверени копия на подаваните в ТДД - В.Търново справки-декларации и дневници за продажби, в отчетните регистри по чл. 104, ал. 3 са били извършвани записвани само на дневни отчети от ЕКАПФ, но не и издавани фактури. Съдът правилно при този неопроверган факт не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената СИЕ, че данъкът по процесиите фактури е начислен като задължение към бюджета в счетоводството на "Бор-Вал" ООД. Липсата на отразяване на конкретните фактури в дневниците за продажби прави извода на вещото лице неособснован и в противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДДС , съгласно който регистрираните по този закон лица водят задължително регистрите "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите" и разпоредбата на ал. 2, съгласно която получените данъчни документи по доставките, по които регистрираното лице е получател, се отразяват в "Дневника за покупките".