Решение № 13851 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14261/2019 г.

от 11.04.2018 г. Към преписката е приложено и становище изх. № 33-НН-795/7.11.2018 г. на Министерство на културата за съгласуване на част "Архитектура" от инвестиционния проект в съответствие с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство. Началникът на РДНСК приема, че обособената топла връзка (входното пространство към новото стълбище) се явява пристройка към първи жилищен етаж на двуфамилната жилищна сграда, тъй като попада извън застроената площ на сградата. Техническото осъществяване на основния ремонт и новото стълбище не води до промяна в начина, характера на застрояването и предназначението на самостоятелния обект в двуфамилната жилищна сграда. Разрешеният ремонт е определен като основен ремонт от пета категория. Прието е, че в случая намира приложение специалната разпоредба на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ според която за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Според заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза в стария план на сградата (поддържан до 1954 г.) е отразено пристрояване към съществуващата сграда в североизточния ъгъл с квадратура 10, 70 кв. м. На ниво партер е отразена колона и образувана колонада, под която е стълбището за първия етаж, а на ниво втори етаж на това място е посочена баня. Вещото лице сочи, че пристрояването е извършено преди 1954 година, тъй като на кадастралния и регулационен план, одобрен със заповед № 4126/27.07.1954 г., това пространство от сградата е затворено и строителството изпълнено. Вещото лице е категорично, че е налице пристрояване в източната част на сградата и тази пристройка е конструктивно свързана с изградената колона. Входното пространство за новопредвиденото стоманобетоново стълбище се получава в пространството на тази колона след неговото зазиждане и изравняване със зида на втория етаж. Според вещото лице тази част е в обема и контура на сградата. Въз основа на възприетите факти съдът е приел, че оспорването е неоснователно и е отхвърлил жалбата. В мотивите е посочил, че се касае по-скоро за преустройство на собствен обект в хипотезите на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, отколкото за нов строеж и пристрояване по смисъла на чл. 183 от ЗУТ. Изложил е и доводи относно приложимостта на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Решението е правилно като краен резултат. Направеното в касационната жалба оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на съдебното производство, е неоснователно. Твърди се, че съдът не е обсъдил ключови за спора доказателства, а именно писма от община Пловдив до Д. Черняев, с които го уведомяват, че за да му бъде издадено разрешение за строеж, е необходимо в негова полза да бъде учредено право на строеж; представен проект на нотариален акт за учредяване на право на пристрояване. Сочените доказателства не установяват относими към предмета на делото факти, поради което правилно същите не са и обсъждани от първоинстанционния съд. Заключението на съдебнотехническата експертиза е обсъдено от съда и въз основа на него са формирани и част от правните му изводи. Изложени са и мотиви относно спазването на изискванията на Закона за културното наследство. Касационната инстанция също приема, че не е налице нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗКН предвид даденото становище от Министерство на културата за съгласуване на част "Архитектурна" от инвестиционния проект. Касационната инстанция обаче не споделя направения от първоинстанционния съд извод, че в случая се касае само за преустройство на собствен обект и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и 44 от ДР на ЗУТ. Основният спорен между страните въпрос е дали разрешеното ново стълбище към първи жилищен етаж представлява пристройка по смисъла на ЗУТ и дали е налице хипотезата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Касационната инстанция счита, че обособяването на затворено входно преддверие към жилището на първия етаж представлява пристрояване. Действително тази площадка представлява тераса по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ, а съобразно § 5, т. 15 от допълнителните разпоредби тази площ не се включва в застроената площ на жилището на първия жилищен етаж. Със затварянето на съществуващата тераса на ниво терен по контура на втори жилищен етаж се увеличава застроената площ на самостоятелния обект. Поради това следва да се приеме, че обособяването на затворено входно пространство от североизточната страна на сградата представлява пристройка към първия етаж на двуфамилната жилищна сграда. В конкретната хипотеза следва да се приложи нормата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, която изключва приложението на чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ. От заключението на съдебнотехническата експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че към втория етаж, на който е разположен самостоятелния обект на жалбоподателката Динчева, също е налице пристрояване в североизточната част на сградата и то попада над стълбището на първия етаж и над новопредвиденото затворено входно пространство към първия етаж. Вещото лице сочи, че този обем на сградата се появява допълнително в извадката от плана от 1937 година. В него към съществуващата сграда с червен цвят и щрих е отразено пристрояването като на ниво партер е отразена колоната и образуваната колонада, а на ниво втори етаж на това място е посочена баня. Обособяването на затворено входно пространство към първия етаж попада изцяло под описаната по-горе пристройка към втория етаж и е изцяло в обема и контура на сградата, определен от втория етаж. След като към самостоятелния обект на жалбоподателката е налице пристрояване, което напълно съответства на допуснатото с разрешението за строеж пристрояване, следва да намери приложение хипотезата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Съобразно цитираната норма за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Установено е, че жалбоподателката В. Динчева и Д. Черняев, ответник в настоящото производство, са съсобственици при равни права на процесния УПИ. Той е предназначен за ниско жилищно застрояване. Жалбоподателката Динчева е реализирала съответното строителство в имота- към собствения й самостоятелен обект, разположен на втори етаж, от североизточната стена е изградена пристройка, представляваща стоманобетонова плоча- покрита тераса, подпряна на единична колона и замонолитена в конструкцията на сградата от две страни. Предвиденото в разрешението за строеж обособяване на затворено преддверие към първия етаж попада изцяло в контура на тази пристройка. Съгласието на останалите собственици се обективира в договор в нотариална форма, а такова не се изисква, когато съсобственият имот е предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване и останалите съсобственици са реализирали съответното строителство в имота. Следва да се отбележи, че е без значение дали строителството на пристройката е извършено от жалбоподателката или от неин праводател. От значение в случая е, че покритата тераса над стълбището също представлява пристройка и допуснатата с разрешението за строеж пристройка е "съответна" по смисъла на закона. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника Д. Черняев за присъждане на направените в производството съдебни разноски в размер на 900 лева се явява основателна. Съобразно представения договор за правна помощ, ответникът е заплатил 900 лева възнаграждение на процесуалния си представител, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.