Решение № 5985 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2008 г.

Решение № 5985 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по молба от Любомир Станев Жеков от гр. София, чрез пълномощника му-адвокат Недялка Димитрова Паскалева-САК, за тълкуване на влязлото в сила решение № 8524/09.07.2008 г. , постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 4664/2008 г. Молбата за тълкуване е подадена от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. С решение № 1/11.02.2008 г. на Административен съд-Добрич, постановено по адм. д. № 496/2007 г. е отхвърлена жалбата на Любомир Станев Жеков от гр. София, срещу отказа на Областна дирекция "Земеделие и гори" - гр. Добрич, обективиран в писмо изх. № РД-05-02772 ()08.11.2007 г. С решението, чието тълкуване се иска, в образуваното касационно производство по адм. д. № 4664/2008 г., е обезсилено решение № 1/11.02.2008 г., постановено по адм. д. № 496/2007 г. на Административен съд-Добрич и е прекратено производството по делото. За да постанови решението си съставът на ВАС е приел следното: Налице е недопустима жалба, по която административният съд - Добрич не е дължал произнасяне по същество, а е следвало да я остави без разглеждане поради липса на предмет на обжалване. Оспореният пред АС-Добрич отказ, обективиран в цитираното писмо на Директора на ОД"ЗГ"-Добрич не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от АПК. Отказът няма белезите на такъв акт, защото нормативните актове по земеделска реституция - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не съдържат правила и норми, които да предоставят правомощия на ОСЗГ, респективно-на ОД"ЗГ", да издават решения (заповеди/ или да извършват действия по определяне стойността на индивидуалните поименни компенсационни бонове на наследниците, присъдени като обезщетение на техните наследодатели. След като законът не е предоставил такива правомощия на тези органи, не може да се счита, че отказът за издаването на искания от касатора документ, респективно-отказът за извършване на такова действие, е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Поради констатираната недопустимост на обжалваното решение и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, ВАС ще следва да го обезсили, като същевременно прекрати производството по делото. За касатора остава възможността да установи дела си от наследството, както и съответната на него част и стойност от присъдените на наследодателите му поименни компенсационни бонове, чрез установителен иск, по общия исков ред. В молбата за тълкуване на решението молителят твърди, че решението се нуждае от тълкуване, поради следните обстоятелства:В мотивите на решението си съдът препраща към водене на установителен иск за определяне на индивидуалния размер на поименните компенсационни бонове, съгласно Закона за наследството , по издадените три броя депозитарни разписки на името на общите наследодатели Мария Стефанова Жекова и Стефан Жеков Киров въз основа на влезлите в законна сила през м. януари 2000 г. три броя решения на ПК-гр. Генерал Тошево. Такъв установителен иск е предявен пред Районния съд-гр. Генерал Тошево и образуваното съд. производство е прекратено поради липса на правен интерес. Становището на ВАС за водене на установителен иск за определяне на индивидуалния размер съобразно закона за наследството от поименните компенсационни бонове на името на общите наследодатели противоречи на практиката на ВКС, изразена в определение № 140/13.09.2004 г., постановено по ч. гр. д. № 82/2004 г. С това определение ВКС приема, че "правото да се получи обезщетение по реда на чл. 35 от ЗСПЗЗ за земи, които са принадлежали на общия наследодател и не могат да бъдат възстановени реално по някой от определените в закона способи, представлява вземане и съответно всеки от наследниците може да получи съответната на наследствения си дял част от това вземане, тъй като ВЗЕМАНЕ, право на което имат няколко лица, се счита поделено между тях още с факта на възникването му, в случая от решението на Поземлената комисия, с което е било определено като начин на обезщетяване". Становището на ВАС за водене на установителен иск противоречи на разпоредбата на чл. 128 от ЗЗД, според който вземането на няколко лица възниква поотделно помежду им. При наличието на три броя решения на Поземлената комисия, с които е определен размера на дължимото обезщетение с поименни компенсационни бонове на името на общите наследодатели и при наличието на три броя депозитарни разписки, той не може да си получи собствения индивидуален дял от дължимото обезщетение поради неизвестност на другите наследници на общите наследодатели, които са станали чужди граждани, неизвестно на коя държава. Твърди, че той няма никакви претенции за техните индивидуални дялове, с оглед на което иска тълкуване на решението на ВАС относно цитираното препращане към водене на установителен иск. Ответната страна-Областна дирекция "Земеделие" - Добрич, редовно призована, не е взела становище по искането. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Искането за тълкуване на решение № 8524/09.07.2008 г. на ВАС-четвърто отделение е по силата на чл. 251 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Представените в молбата доводи по същество касаят обстоятелства, които не обосновават направеното искане. Решението е ясно и не се нуждае от тълкуване. Разгледана по същество молбата за тълкуване на решението е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 251 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, споровете за тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. На тълкуване подлежи неясното решение, а в конкретния случай то не е неясно. Съдът е приел, че обжалваното писмо-отказ за удовлетворяване на искането на заявителя по съображения, че производството по искането за обезщетяване за зем. земи на наследодателите им по реда на ЗСПЗЗ е приключило с решението на ОСЗГ, с което е признато и определено обезщетението с ПКБ с посочена стойност, не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване по реда на АПК . Достатъчно ясно е посочено, че административният орган се е произнесъл съобразно компетентността си по закон и няма нормативно определено задължение за издаване на последващо решение за определяне конкретния размер на всеки един от наследниците. При липса на компетентност за издаване на такова решение, отговорът на административният орган не е индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване и съдебно-административното производство е недопустимо. Обстоятелството, че съдът е посочил в мотивите си, че жалбоподателят може да установява правата си по общия исков ред не е относимо към разрешаването на административно-правния спор, предмет на жалбата, не е от съществено значение за него и не е основание за тълкуване на постановения съдебен акт. Освен това, производството по цитираното гр. дело е образувано по предявена по общия исков ред искова молба за разпределение на поименни компенсационни бонове и с определението по него е прието, че " в разглеждания случай с исковата си молба ищецът иска да се извърши делба на получените в обезщетение по реда на ЗСПЗЗ поименни компенсационно бонове, което производство е недопустимо, тъй като по съдебен ред е допустимо да се извърши делба само на вещни, но не и на облигационни права, дори и когато последните произтичат или се основават на притежавани от наследодателя вещни права върху недвижими имоти. Прието е също, че правото да се получи обезщетението представлява вземане и съответно всеки от наследниците може да получи съответната на наследствения си дял част от това вземане, тъй като вземане, право на което имат няколко лица, се счита поделено помежду им още с факта на възникването му-в случая с влизане в сила на решението на ПК, с което е било определено като начин на обезщетяване". С подадената жалба срещу отказът на административният орган да извърши исканото с подаденото заявление, молителят всъщност иска административният съд да извърши претендираната от него "делба" на обезщетението в поименни компенсационни бонове между наследниците, което също е недопустимо, още повече, че с мотивите в цитираното определение № 140/13.09.2004 г. на ВКС му е обяснено достатъчно ясно, че такава не само не е допустима, но не е и необходима. В останалата си част искането не касае тълкуване на постановеното съдебно решение, а всъщност се иска правна консултация как молителят да си получи съответното на наследствената му част от определеното обезщетение като вземане в ПКБ, което не е в компетентност на съда в настоящото производство. Молбата за тълкуване на решението като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 251 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,