Решение № 9661 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2016 г.

Решение № 9661 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез юрк. Славова срещу Решение № 1857 от 17.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9212/2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба са изложени доводи, че съдебното решение е постановено по просрочена жалба и е недопустимо. Ако съдът приеме решението за допустимо, касационният жалбоподател обосновава неговата неправилност на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК и моли да бъде отменено като спорът се реши по същество чрез отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - Н. Ю. Ш., гражданин на Ирак, чрез адв. Станчева обосновава правилност на постановено решение и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалбата на Н. Ю. Ш. Решение № 5246 от 12.08.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ и е изпратил преписката на административния орган за продължаване на процесуалните действия. С обжалваното пред административния съд решение заместник-председателят на ДАБ на основание чл. 78, ал. 5, вр. чл. 17, ал. 1, т. 1, вр. ал. 15, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е прекратил хуманитарния статут на Н. Ю. Ш., гражданин на Ирак. За да отмени административния акт, съдът е приел, че решението е издадено при неправилно приложение на закона, тъй като не е установено по безспорен начин наличие на основания по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗУБ, водещи като последица до прекратяване на предоставения хуманитарен статут на чужденеца. С оглед установените факти по делото е направил е извод, че чужденецът наистина е посетил страната си на произход, но за погребението на баща си, а не да се възползва от закрилата на страната на произход и да се установи там. Според съда изводите на административния орган са необосновани с конкретни факти и обстоятелства, от които да се заключи намерение за възползване от закрилата на страната и действително получаване на такава закрила, както и установяване там. Според съда единствено ползването на иракски паспорт при пътуване не може да обоснове възползване от закрилата на държавата по произход и не е изпълнена хипотезата на чл. 17, ал. 1, т. 1, вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. По отношение на втората посочена хипотеза - на чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗУБ според решаващия съд липсва доказване на установяване на територията на Ирак, като не са налице данни дори за намерение от страна на чужденеца за такова установяване. Съгласно акт за смърт от 22.12.2014 г., издаден в Ирак и представен по делото, бащата на жалбоподателя е починал на 22.12.2014 г., а съгласно приложените по делото медицински документи бащата на жалбоподателя се е лекувал от онкологично заболяване от началото на 2014 г. в Германия, гр. М., което кореспондира на даденото обяснение от жалбоподателя относно периода и причините за отсъствие от България. Воден от изложеното, съдът е отменил Решение № 5246 от 12.08.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което е прекратен хуманитарният статут на чужденеца, като е приел, че обжалваното решение на заместник-председателя на ДАБ е издадено при недоказване на предпоставките по чл. 17, ал. 1, т. 1, вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗУБ. Решението е валидно и допустимо. Неоснователен е доводът в касационната жалба за недопустимостта на жалбата пред първостепенния съд. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗУБ препис от решението на председателя на Държавната агенция за бежанците се връчва на чужденеца, търсещ международна закрила, или на неговия законен представител или адвокат. Съдържанието на решението, както правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на език, който разбира. Съгласно ал. 2 от същия чл. връчването се удостоверява с подписи на чужденеца, търсещ международна закрила, и на преводача, съответно тълковника. Отказът да подпише решението се удостоверява с подписите на двама свидетели. Регламентираният начин за връчване на решенията на председателя на ДАБ в чл. 76, ал. 1 от ЗУБ е водещ и изчерпването му е предпоставка за съобщаване на решението с обратна разписка, т. е. изчерпването на първия способ обуславя приложението на втория. В ал. 3 от чл. 76 от ЗУБ е предвидено, че ако решението не бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, на чужденеца се изпраща съобщение с обратна разписка. Двата способа не са поставени в отношение на алтернативност и административният орган няма право на избор кой от тях да предпочете. За да се премине към втория способ, по делото следва да се удостовери, че първият е обективно неприложим. Ал. 4 и 5 дават последиците от приложението на втория способ, но те настъпват само ако вторият способ е приложен редовно, т. е. след изчерпване на възможностите за приложение на първия способ и надлежното удостоверяване на това обстоятелство. В случая няма доказателства по делото, че административният орган е положил усилия да връчи лично решението на чужденеца. Данните по делото сочат, че административният орган е преминал директно към съобщаване с обратна разписка, с което е нарушил чл. 76, ал. 3 от ЗУБ. Следователно няма доказателства за редовно съобщаване на административния акт на жалбоподателя и административният съд правилно е приел, че жалбата срещу него е подадена в срок. Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано в частта, с която е отменен административният акт. Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай не е установено по безспорен начин наличие на основания по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗУБ. За да са налице хипотезите по чл. 15, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗУБ, при които се прекратява производството за предоставяне на международна закрила, се изисква чужденецът доброволно да се възползва от закрилата на държавата си по произход или доброволно се установи в държавата, в която е бил преследван. Видно от доказателствата по делото, чужденецът е посетил страната си на произход - Ирак за погребението на баща му, а не за да се възползва от закрилата на страната си. Преминаването на границата на Ирак не е достатъчно да се приеме като възползване от закрилата на държавата по произход. Видно от доказателствата по делото, липсва и доказване на установяване на територията на Ирак. Водим от изложеното, обжалваното решение на заместник-председателя на ДАБ е издадено, без да са установени предпоставките по чл. 17, ал. 1, т. 1, вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗУБ, поради което правилно е отменено от първоинстанционния съд като незаконосъобразно на основание чл. 159, т. 4 от АПК. В тази част няма касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която преписката е изпратена на административния орган за продължаване на процесуалните действия. Административният акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е издаден по инициатива на административния орган, неблагоприятен е по своя характер и е отменен от административния съд поради нарушение на материалния закон. След като административното производство е започнало служебно, приключило е с неблагоприятен акт за засегнатото лице и спорът е решен по същество от съда, то няма основание за изпращане на преписката на административния орган. По изложените съображения решението в тази част следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,