Решение № 13955 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2018 г.

Решение № 13955 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "С. М." ЕАД, представлявано от проф. д-р В. Игнатов д. м., в качеството му на изпълнителен директор, чрез процесуални представители, срещу решение № 2204/08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1668/2017 г. по описа на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата им срещу разпоредбите на: чл. 34, ал. 1 и 3; чл. 36, ал. 1, т. 2; чл. 37, ал. 5, 6, 7 и 8; чл. 38, ал. 1 и 2; чл. 43, ал. 2, т. 1 и чл. 44, ал. 1, 2 и 6 от договор № 030811/31.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – В., като възложител, и МБАЛ "С. М." ЕАД като изпълнител; чл. 38, ал. 1 и 3; чл. 40, ал. 1, т. 2; чл. 41, ал. 5, 6, 7 и 8; чл. 42, ал. 1 и 2; чл. 47, ал. 2, т. 1 и чл. 48, ал. 1, 2 и 6 от договор № 031895/31.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури, сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – В., като възложител, и МБАЛ "С. М." ЕАД като изпълнител; чл. 25, ал. 1 и 3; чл. 27, ал. 1, т. 2; чл. 28, ал. 5, 6 и 7; чл. 29, ал. 1 и 2; чл. 34, ал. 2, т. 1; чл. 35, ал. 1, 2 и 6 от договор № 032104/31.05.2017 г. за извършване на клинични процедури, сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – В., като възложител, и МБАЛ "С. М." ЕАД като изпълнител; Приложение № 2 "Стойности и обеми на дейностите в болничната медицинска помощ /БМП/ и стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП", Част Б, в частта, в която директорът на РЗОК – В. е определил за МБАЛ "С. М." ЕАД за периода м. май – м. юли 2017 г. размера на стойностите за дейностите по чл. 4 ЗБНЗОК, както следва: за м. май 2017 г. – 3 332 324 лв. /за извършени дейности през м. април 2017 г. /; за м. юни 2017 г. – 3 215 534 лв. /за извършени дейности през м. май 2017 г. / и за м. юли 2017 г. – 2 571 603 лв. /за извършени дейности през м. юни 2017 г. /. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени са доводи за необсъждане от първоинстанционния съд възраженията на касатора досежно нарушение на чл. 34 АПК, предвид неосигуряване на възможност за участие от негова страна в производството по приемане на типови договори. Развити са оплаквания относно мотивите на първоинстанционното решение във връзка с материалната законосъобразност на обжалваните договорни клаузи. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отменят договорите, в обжалваните части. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В., в писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По същество обжалваното решение е недопустимо. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство са сключените между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – В., като възложител и МБАЛ "С. М." ЕАД като изпълнител договор № 030811/31.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор № 031895/31.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури и договор № 032104/31.05.2017 г. за извършване на клинични процедури, в частите, в които е посочено, че потвърдени за заплащане ще бъдат дейностите, които са в рамките на стойностите за съответния месец в Приложение № 2 към договорите. Оспорено е и Приложение № 2 "Стойности и обеми на дейностите в болничната медицинска помощ /БМП/ и стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП", Част Б, в частта, в която директорът на РЗОК – В. е определил за МБАЛ "С. М." ЕАД за периода м. май – м. юли 2017 г. конкретния размер на стойностите за дейностите по чл. 4 ЗБНЗОК, както следва: за м. май 2017 г. – 3 332 324 лв. /за извършени дейности през м. април 2017 г. /; за м. юни 2017 г. – 3 215 534 лв. /за извършени дейности през м. май 2017 г. / и за м. юли 2017 г. – 2 571 603 лв. /за извършени дейности през м. юни 2017 г. /. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт, решаващият съд приема, че процесните договори, в обжалваните части, по съществото си представляват административни договори, които могат да се оспорят пред съда по силата на разпоредба на чл. 19 ж, ал. 1 АПК и по реда на глава Х, раздел І АПК. Развити са съображения, съобразно които нормите, регламентиращи реда и основанията за оспорване на административния договор, са относими изцяло и при оспорването на отделни клаузи на договора при съобразяването на чл. 19е, ал. 2 АПК, според който, когато недействителността засяга само част от договора, която е несъществена за обществения интерес, договорът произвежда действие, ако може да се приеме, че би се сключил и без недействителната част. Въз основа на изложеното, решаващият съд разглежда жалбата по същество, като отхвърля оспорването. Върховният административен съд, шесто отделение намира обжалваното решение на Административен съд - В. за процесуално недопустимо, което налага обезсилването му като такова. Сключените договори между съответната РЗОК като възложител и лечебното заведение като изпълнител на медицинска помощ, както и анексите към тях, не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК. Процесните договори, в обжалваните части, не притежават качеството на подлежащ на проверка по реда на съдебно-административното производство административен акт по смисъла на АПК. Оспорените договори, по своята правна същност, представляват двустранно подписан акт по съгласие на договарящите страни в съответствие с действащата нормативна уредба за задължителното здравно осигуряване. Обстоятелството, че договарянето е проведено по административния ред, установен в нормативните актове (ЗЗО, НРДМД 2017 г., ЗБНЗОК 2017 г., др.) обуславя правното естество на подписаното двустранно споразумение, което е административен по характера си договор, но към момента на сключването им в Закона за здравното осигуряване институтът на т. нар. "административен договор" нормативно не е уреден. Институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на чл. 19а -19ж АПК, обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 19а АПК в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. Нормата на чл. 19а от АПК е материалноправна, няма придадено обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред. Процесните договори, в обжалваните части, съдържат белезите на административен договор по смисъла на чл. 19а и сл. от АПК, но към момента на сключването им, в Закона за здравното осигуряване липсва изрична правна уредба, че договорите, по които страна са изпълнители на установените видове медицинска помощ по чл. 45 и сл. ЗЗО са административни договори. Съгласно чл. 59 ЗЗО, договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. В съответствие с изричната разпоредба на чл. 59б, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗЗО само отказите за сключване на договор, съответно допълнително споразумение, с изпълнителите на медицинска помощ в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на нормативно установените критерии, подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно в случая няма административен акт, подлежащ на съдебен контрол. За пълнота на изложението в този контекст следва изрично да се отбележи, че в същия смисъл вече е налице константна практика на Върховния административен съд, шесто отделение: определение № 11109 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10251/2015 г., VI о., определение № 8545 от 10.07.2015 г. по административно дело № 7684/2015 г., определение № 9884 от 28.09.2015 г. по административно дело № 10249/2015 г., и др. По силата на § 129 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) в Закона за здравното осигуряване се създава нова норма, разписана в чл. 45а, която въвежда изрично института на административния договор. С влизащата в сила от 01.01.2019 г. разпоредба на чл. 45а, ал. 4 ЗЗО законодателят изрично установява, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори, при което приложение ще намерят нормите на чл. 19а и сл. АПК. Доколкото към момента на сключването на процесните договори в ЗЗО не е уреден институтът на административния договор, то споровете относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, следва да се разглеждат по общия исков ред, което обуславя тяхната родова подсъдност на гражданския съд. Без значение за родовата подсъдност е също обстоятелството, че срокът на действие на тези договори се разпростира и след измененията и допълненията на АПК от ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК когато актът не подлежи на оспорване, жалбата като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, да се прекрати. Като не е сторил това, а е разгледал спора по същество и е постановил обжалваното с касационната жалба решение, Административен съд - В. е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилен, а образуваното пред него производство по делото прекратено. При този изход на спора разноски не се дължат. Съгласно чл. 143, ал. 2 и ал. 4 АПК при прекратяване на делото се дължат разноски само в хипотезите на оттегляне на оспорения акт или на жалбата, какъвто настоящият случай не е. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,