Решение № 10165 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2017 г.

Решение № 10165 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище "Просвета – 1892" гр. Стралджа срещу решение № 69 от 2.05.2017 г. по адм. дело № 28/2017 г. по описа на Административния съд - Ямбол, с което е била отхвърлена жалбата на читалището срещу решението от 9.01.2017 г. на Комисията за разпределение на предвидените от държавния и общински бюджет средства за 2017 г. на народните читалищата на територията на община Стралджа. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което решението на комисията се отмени или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Моли да се присъдят направените разноски. Ответникът - Комисия по чл. 23 от Закона за народните читалища при община Стралджа изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила съдебното решение. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Заинтересованите страни - Народно читалище "Съгласие-1924" с. Александрово, Народно читалище "Съгласие-2009" с. Атолово, Народно читалище "Иван Вазов-1942", с. Богорово, Народно читалище "Просвета-1928" с. Воденичане, Народно читалище "Възраждане-1928" с. Войника, Народно читалище "Изгрев-1958", с. Джинот, Народно читалище "Възраждане-1926" с. Зимница, Народно читалище "Просвета-1927", с. Иречеково, Народно читалище "Проф. Асен Златаров-1927" с. Каменец, Народно читалище "Светлина-1928" с. Лозенец, Народно читалище "Просвета-1928" с. Люлин, Народно читалище "Пробуда-1997" с. Маленово, Народно читалище "Съзнание-1899", с. Недялско, Народно читалище "Пеньо Енчев-1929" с. Палаузово, Народно читалище "Ал. Константинов-1928" с. Правдино, Народно читалище "Просвета-1908" с. Първенец, Народно читалище "Изгрев-1929" с. Саранско, Народно читалище "Светлина-1932" с. Тамарино, Народно читалище "Пробуда-1934" с. Чарда, Народно читалище "Христо Ботев 1922" - с. Поляна, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Производството пред Административния съд - Ямбол е било образувано по жалбата на Народно читалище "Просвета – 1892" гр. Стралджа против решението от 09.01.2017 г. на Комисията по разпределение на предвидените от държавния и общински бюджет средства за народните читалища за 2017 г. на територията на община Стралджа. По делото е било установено, че кметът на община Стралджа е определил комисия за разпределение на предвидените от държавния и общински бюджет средства за 2017 г. за читалищата на територията на община Стралджа със заповед № 3-858/22.12.2016 година. На заседание, проведено на 9.01.2017 г., с участието на трима представители от общинската администрация и 17 председатели или секретари на читалища от общо 21, комисията приела решение, съобразно приложение № 1 по протокол, с което разпределила субсидията между читалищата на територията на община Стралджа. Административния съд е установил, че на заседанието били представени Механизъм за разпределение на годишната субсидия по точкова система и Проект за разпределение на субсидиите. С решение от същата дата комисията приела решение за разпределение на субсидиите на Народните читалища от Община Стралджа, съобразно приложение № 1 към Протокола, което решение било подписано от всички присъстващи с изключение на председателя на НЧ "Просвета – 1892" гр. Стралджа. Имало един "въздържал се", като всички останали гласували "за". Съдът е установил от приложената справка, че за жалбоподателя е определена субсидия от 43 500 лв. и численост от 6 човека. Протоколът е бил одобрен от Кмета на общината. С Писмо № ХД-83/26.01.2017 г. е бил изпратен до Министъра на културата и Областния управител на гр. Ямбол. По делото били представени и Вътрешни правила за разпределение на субсидиите между читалищата на Общината, утвърдени на 27.12.2016 г. от Кмета на Общината, както и Механизъм за разпределение на годишната субсидия на читалищата по точкова система, придружен с резултатите от извършеното оценяване, Указания на МК, както и отчетите на всички читалища, за които установено от придружителните им писма били постъпили в общината преди заседанието на комисията. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните правни изводи: По отношение на решението от 9.01.2017 г. административният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона компетентност. Съдът счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че съставът на комисията противоречи на законовите разпоредби, тъй като е установил, че Комисията е назначена със заповед по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, като временен колективен орган, който се създава с цел-разпределяне на субсидията по ЗДБ за читалищна дейност за съответната година. Установил е, че от текста на закона изискването е в комисията да присъства представител на Общината и на всички читалища, с оглед представяне на интересите на всички участващи в процеса по разпределяне на субсидиите, но никъде не е определен конкретният брой представители на общината. В Указанията на МК от 22.01.2015 г. е било посочено, че в комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ следва да присъства един представител на Общината, но тези указания имали само пожелателен характер. Съдът е посочил, че заповедта на кмета за определяне на комисията е разпратена до всички читалища от община Стралджа, като същата не е обжалвана. Административният съд е приел, че решението на комисията не е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, тъй като се е установило, че заседанието на комисията е проведено при наличието на изискуемия по т. 11 от Вътрешните правила кворум от 2/3 от общо 24 членове, тъй като присъствалите на заседанието били 20, при необходим кворум-16. Решението било взето с мнозинство 50% плюс 1 от присъствалите членове /чл. 11 от Вътрешните правила/. Административният съд – Ямбол е заключил, че оспореният акт е издаден в установената форма - писмена, с ясно посочване наименование, автор и адресати, ясен и изпълним диспозитив. Правните и фактически мотиви се съдържали в определените Вътрешни правила и Механизъм за разпределяне на годишната субсидия, както и в резултатите от извършеното оценяване. Съдът е приел, че комисията по чл. 23 ЗНЧ е действала при условията на оперативна самостоятелност, при предоставена възможност за преценка за начина за разпределение на субсидията между читалищата на съответната община, което тя е извършила по целесъобразност, която не можела да се контролира от съда. Посочил е, че размерът на субсидията се определя ежегодно и обстоятелството, че през изтеклата година той е бил един, не означава, че през предстоящата той следва да е същият. Съдът е посочил като недоказано твърденето на жалбопадателя, че през 2017 г. дейността му е по-голяма. Съдът е приел, че с оспореното решение е спазена и целта на закона, а именно отпусната от държавния бюджет субсидия да бъде разпределена от общината при спазване на принципа за равнопоставеност и участие на всяка заинтересована страна. Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс и е образувано по касационна жалба на Народно читалище "Развитие – 1869" гр. Дряново, чрез пълномощника си по делото, против решение № 59 от 23.07.2015 г., постановено по адм. д. № 67/2015 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против решение за разпределение на годишната субсидия за 2015 г., отпусната от държавния бюджет за читалищна дейност по Протокол № 5 от 11.03.2015 г. на комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища при община Дряново, определена със Заповед № 52 от 17.02.2015 г. на кмета на община Дряново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответната страна - Комисията за разпределение на държавната субсидия на читалищата в Община Дряново, назначена със Заповед № 52 от 17.02.2015 г. на кмета на община Дряново взема становище за неоснователност по жалбата. Претендира разноски. Ответниците - Народно читалище "Дряновска пробуда – 2008" гр. Дряново, Народно читалище "Денчо Славов – 1900" с. Ганчовец, Народно читалище "Върбан Генчев – 1924" с. Царева ливада, Народно читалище "Хр. Ботев -1894" с. Гостилица, Народно читалище "Надежда 1925" с. Туркинча, Народно читалище "Ботьо Пенев – 1900" с. Длъгня и Народно читалище "Наука 1922" с. Зая, не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и излага мотивирано становище за оставяне в сила на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, Административния съд Габрово е отхвърлил жалбата на Народно читалище "Развитие – 1869" гр. Дряново против решение за разпределение на годишната субсидия за 2015 г., отпусната от държавния бюджет за читалищна дейност по Протокол № 5 от 11.03.2015 г. на комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища при община Дряново, определе на със Заповед № 52 от 17.02.2015 г. на кмета на община Дряново. Установено е, че комисията е назначена със Заповед № 52 от 17.02.2015 г. на кмета на община Дряново, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища и във вр. с решение № 521 от протокол № 53 от 16.02.2015 г. и РМС № 801 от 3.12.2014 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности през 2015 г. с натурални и стойностни показатели, е назначена деветчленна комисия, включваща председател и осем членове, с посочени имена и длъжности, която следва да разпредели предвидените средства по бюджета на общината за дейност "Читалища" за 2015 г., които са в общ размер на 187 380. 00 лв. и се определя дата на заседанието й на 18.02.2015 г. На процесния протокол не е положен подписът на един от членовете на тази комисия - М. Лилова, председател на Народно читалище "Развитие-1869", Дряново, като същата не е присъствала на проведеното гласуване и е отсъствала през втория ден от заседанието на комисията. С обжалваното пред административния съд решение комисията, след проведено гласуване с 7 (седем) гласа "за" и 1 (един) глас "против", е разпределила субсидията между читалищата на територията на община Дряново. Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващия съд е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, произнесъл се в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона писмена форма в рамките на предоставената му със закона компетентност- назначената със заповед комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, временен колективен орган, който се създава с цел разпределяне на отпусната субсидия за читалищна дейност за съответната година. Законодателят е предвидил, че този орган взима окончателното решение, без да е необходимо то да бъде утвърждавано от други органи или лица, поради което липсата на одобряване на протокола, в който е инкорпорирано решението, не опорочава последното, нито го прави недействително. Първоинстанционния съд е установил, че са налице вътрешни правила за работа на комисията и критерии за оценка, приети от самата нея. Според съдът, законодателят не изисква одобряване на решението от други органи или лица. Кметът има правомощие само да назначи комисията, но не и да оказва влияние върху решенията й, вкл. и да "връща" същите за ново разглеждане. Решаващият съд е счел, че отпуснатата в по-голям размер през предходната година субсидия не мотивира отмяна на решението затова, че през настоящата година тази субсидия е в по-малък такъв. Извел е извод, че размерът на субсидията се определя ежегодно, като всяка година назначената от кмета комисия има правото да определя нова методика, нови показатели и критерии за разпределението й. Съдът е направил извод още, че след като държавния и общинския бюджет се определя ежегодно и от тях се предвиждат всяка година средства за читалищна дейност, то е правилно и законосъобразно ежегодно да се разпределят тези средства между читалищата за дадена община. Според съдът жалбоподателят не е доказал твърденията си, че дейността му през 2015 г. е по-голяма от тази през 2014 г. Счел е, че субсидията не е сума, която получателят й "изработва реално", т. е. нейната основна функция е подпомагане, дотиране посредством безвъзмездното й предоставяне и не се очаква срещу отпускането на такава сума насрещна престация, включително "изработка" или заработване на някакви конкретни резултати. Съдът е установил, че законодателят не е предвидил и уредил законово случаите при които има претенции към получателите на субсидии. Воден от изложеното, съдът е приел, че решението на комисията е взето от компетентен орган, в надлежната писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимия материален закон. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата, от комисия с участието на представител на съответната община и на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Административният съд е направил правилна преценка, че оспореното пред него решение е прието от компетентен орган и с необходимото мнозинство. При назначаването на комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, кметът на Община Стралджа е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което обаче не може да се определи като съществено в конкретния случай, тъй като не е повлияло на крайния резултат. Основателно е възражението на жалбоподателя, че представителят на общината в тази комисия трябва да е един. Това следва от граматическото тълкуване на законовата норма в чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, в която съществителното "представител" на съответната община е в единствено число. В конкретния случай, видно от заповедта за назначаване на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, представителите на общината са трима - заместник кметът и две други длъжностни лица. Допуснатото нарушение в броя на представителите на общината в комисията, не е повлияло на решението на комисията, тъй като дори, без другите двама представители на общината, има нужния кворум за провеждането на заседанието, на което решението за разпределение на субсидията е взето с необходимото мнозинство. Едва в касационната жалба се прави възражение за недоказаност на обстоятелството, че именно лицата, изброени в състава на комисията са надлежни и легитимни представители на читалищата. Видно от заповедта за назначаване на комисията е, че е определено в нея да участват председателите на читалищните настоятелства. В оспореното решение срещу името на читалището фигурира и името на председателя му, а срещу името и подпис. Жалбоподателят не е оспорил истинността на този документ, респективно не е открита процедура по оспорването му и не са давани указания от съда във връзка с това. Въпреки това, от съдържанието на оспореното решение става ясно, че на заседанието на комисията са присъствали "председатели или секретари". От изявлението на Христо Христов, който се е явил за Народно читалище "СВетлина-1928", с. Лозенец, в съдебно заседание, проведено на 18.04.2017 г. става ясно, че той не е присъствал на заседанието на комисията и подписът върху решението за разпределение на субсидията не е негов, а според него това бил подписът на секретаря на общината, който не е бил упълномощен. При тези данни по делото следва да се приеме, че председателят на НЧ "Светлина-1928", с. Лозенец не е участвал в комисията, нито лично, нито чрез представител. Въз основа на приетото и при липса на други данни по делото, следва да се приеме, че 16, а не 17 председатели на читалища са участвали в заседанието на комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, проведено на 9.01.2017 година. Следователно, заседанието на комисията е проведено при участие на 17 нейни члена (изключват се останалите двама представители на общината, извън заместник кмета). В Закона за народните читалища не са предвидени правила да кворум на тази комисия и мнозинство за вземане на решения от нея. Законът в чл. 30 от него препраща за неуредените случаи към Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 27 от ЗЮЛНЦ, общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от членовете му. В конкретния случай пълният законов състав на комисията е 22 члена, от които са присъствали 17, т. е. повече от половината, поради което комисията е имала кворум за провеждане на заседанието й. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите. В конкретния случай се установява, че против решението е имало един глас, а въздържали се два гласа, тоест от присъстващите 17 законни члена на комисията 14 са гласували положително, следователно решението е прието с мнозинството от присъстващите. Налице е кворум от членовете на комисията и от гледна точка на прилагането на т. 11, параграф 2 от утвърдените на 27.12.2016 г. Вътрешни правила за разпределение и отчитане на субсидиите на народните читалища в Община Стралджа. Съгласно посоченото правило, за да е налице кворум, на заседанието на комисията следва да присъстват 2/3 от нейните членове. Приложението на това правило изисква присъствието на поне 8 члена, а се установи, че на заседанието, на което е взето оспореното решение са присъствали 16 члена на комисията. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила от Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, изразяващи се в допускане до участие на повече от един представител на общината и на секретар на едно от читалищата, в конкретния случай не са повлияли на крайното й решение, тъй като за приемането му е бил налице изискуемият се кворум на членовете й, и решението е взето с необходимото мнозинство. Основателно е прието от съда, че Комисията при Община Стралджа е действала съобразно изработения Механизъм за оценка и Вътрешни правила, поради което неоснователно е оплакването на касатора, че решението на комисията е немотивирано и необосновано. Видно от т. 8 на Вътрешните правила (индивидуализирани по-горе) е, че в тях са посочени критериите въз основа на които е извършено разпределението на субсидията като механизмът за разпределение на общинската годишна субсидия е само един от тези критерии. От значение са и отчетите на читалищата за дейността им за годината, предхождаща разпределението, както и субсидираната численост и стандарт за субсидирана бройка. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, че така посочените критерии не са спазени и спазването им би довело до друг по-благоприятен за него резултат. Оплакването на жалбоподателя, че Вътрешните правила и Механизмът за оценка не са приети от Комисията, а само са одобрени от кмета на Община Стралджа, не може да се обсъжда в настоящото производство, тъй като касае валидността на административен акт, а косвеният съдебен контрол е недопустим. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователни оплакванията в касационната жалба. Решението на административния съд като правилно като краен резултат и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд