Решение № 16852 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2011 г.

Решение № 16852 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Парацелз" ЕООД, гр. Варна, подадена против решение № 675/19.03.2011 г. по административно дело № 650/2011 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил оспорването на касатора срещу заповед № РД - 09 - 994/13.10.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна досежно наложена финансова неустойка в размер на 240,00 лева на основание чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 3 от индивидуален договор № 03-0920/29.05.2009 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на РЗОК - Варна счита същата за неоснователна. Развива подробно съображенията си в представена писмена защита. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Отбелязва, че административният орган не е посочил фактически основания за съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Релевантните по спора факти сочат, че на "щанд НЗОК" в аптеката, собственост на търговското дружество са съхранявани 1 (една) опаковка "Лизиноприл" 5 mg с код по НЗОК CF376, партиден № А 570708 с маркиран срок на годност върху опаковката на лекарствения продукт за търговия и лечение до месец юли 2010 г. и 1 (една) опаковка "Глипер" 2 mg с код по НЗОК AF321, партиден № 081005 с маркиран срок на годност върху опаковката на лекарствения продукт за търговия и лечение до месец юли 2010 г. Проверката е осъществена на 29.09.2010 г. при спазване на административнопроизводствените правила и съставяне на изискуемите документи, удостоверяващи фактите по нарушенията. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, забранен е вноса, търговията, лечението, профилактиката и диагностиката с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. Проверяващите контрольори са установили, че процесните количества не са извадени от наличността на лекарствата в аптечния софтуер, предназначени за продажба във връзка с поетите ангажименти по индивидуален договор № 03-0920/29.05.2009 г. с НЗОК. Нарушен е чл. 47 от същия, във връзка с което е наложена предвидената по чл. 35, ал. 1, т. 8 санкция. Определеният размер съответства на тежестта на нарушението. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. С разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване е предвидено, че контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари - контрольори, и лекари по дентална медицина - контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. Административнопроизводствените правила по реализиране на правомощията на контролните органи са детайлно разписани и в сключения между жалбоподателя и НЗОК индивидуален договор. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че липсват процесуални пропуски по констатирането на допуснатите нарушения. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В мотивите към нея, както и в приложения констативен протокол и постановеното решение № РД - 15 - 5/27.01.2011 г. на директора на НЗОК са изложени достатъчно основания досежно размера на наложената санкция и във връзка с прилагането на материалноправните разпоредби. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на РЗОК - Варна искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение