Решение № 6647 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2021 г.

Решение № 6647 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2021 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на Н. Т. от гр. София за отмяна на влязло в сила определение № 15303 от 10.12.2020 г. по адм. д. № 12082/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 7378/1.10.2020 г. по адм. дело № 3375/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Искателят твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, а именно множество постановени съдебни актове от Върховния административен съд и административните съдилища, от които се установява, че съдебни състави са приемали за допустимо съдебното оспорване на предписания за поставяне под карантина, издадени от държавен здравен инспектор, на основание заповеди от министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба 021/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Твърди също, че е лишен от възможността да участва по делото пред Върховния административен съд, тъй като не са му изпратени копия от постъпилите от ответната страна материали, поради което не е могъл да представи възражение. Иска отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане по същество. Ответникът държавният здравен инспектор при Столична регионална здравна инспекция, чрез пълномощник, оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От данните по делото се установява, че по жалба на Н. Т. срещу предписание изх. № COV-22-30081/6.04.2020 г., издадено от държавен здравен инспектор в отдел "ЕКЗБ", дирекция "НЗБ" при Столична регионална здравна инспекция, за поставяне на жалбоподателя под карантина за срок от 14 дни, пред АССГ е образувано адм. д. № 3375/2020 г. С определение № 7378/1.10.2020 г. по делото съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. на основание чл. 159, т. 1 АПК - оспореното предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки не притежава белезите на индивидуален административен акт, и е прекратил производството по делото. Определението на АССГ е обжалвано с частна жалба, по която е образувано адм. д. № 12082/20 г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 15303/10.12.2020 г. тричленен състав на ВАС е приел, че актът, който евентуално би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя, би била евентуално приложена принудителна административна мярка, но не и оспореното предписание. В определението е посочена многобройна съдебна практика на Върховния административен съд в подкрепа на извода за недопустимост на съдебното оспорване. Н. Т. твърди, че след постановяване на влязлото в сила определение, чиято отмяна иска, са постановени достатъчно съдебни актове на Върховния административен съд и на други административни съдилища в страната, с които съдебните състави са приели извод за допустимост на съдебното обжалване на издавани от здравни инспектори предписания за поставяне под карантина, поради което е формирана и противоречива съдебна практика по сходни казуси. В покрепа на твърдението си Т. е приложил решение № 1065 по адм. дело № 324/2020 г. на Административен съд - Благоевград, решение по адм. дело № 1427/2020 г. на Административен съд - Варна, решение № 944/30.09.2020 г. по адм. дело № 840/2020 г. на Административен съд - София област, решение № 5847/26.10.2020 г. по адм. дело № 7174/2020 г. на Административен съд София-град, решение № 6264/11.11.2020 г. по адм. дело № 4897/2020 г. на Административен съд София-град, определение № 15303/10.12.2020 г. по адм. дело № 12082/2020 г. на ВАС, решение № 2515/23.02.2021 г. по адм. дело № 11937/2020 г. на ВАС, с които обосновава искането си за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Те касаят непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита, след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. В конкретния случай искателят не се е позовал и не е представил такива доказателства. Фактическото основание, на което Т. се позовава, е противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона, което не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Представените съдебни решения не представляват писмени доказателства от съществено значение за делото, тъй като в случая те не представляват доказателствени средства, с помощта на които се установяват факти, релевантни за спорното право. Неоснователно е искането за отмяна и на уточненото от Т. основание по чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно посочената разпоредба може да се иска отмяна на влязло в законна сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, т. е. основание за отмяна е такова процесуално нарушение, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. Ако нарушението не е засегнало нейни процесуални права, които тя е могла да упражни или да се защити, то не представлява отменително основание. Искателят твърди, че съдът не му е дал възможност да се запознае с представения отговор от ответника и да изрази становище, в което да посочи съдебна практика. Конкретното производство по частната жалба пред тричленния съдебен състав се е развило по реда на чл. 229 и сл. АПК. Съдът е администрирал частната жалба и е изпълнил задължението по чл. 232 АПК да изпрати препис от нея на насрещната страна, която в указания срок е подала възражение. На основание чл. 234, ал. 1 АПК частната жалба е разгледана в закрито заседание. Съдът в това производство няма задължение да изпраща представеното от насрещната страна възражение на частния жалбоподател, поради което не е нарушил разписаните процесуални правила, което от своя страна да е довело до лишаване от възможност на Т. да участва по делото. Предвид изложеното искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,