Решение № 96 от 7.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение07.06.2017 г.докладчик Златка Русева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ по молба на Н. Г. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязло в сила решение № 1250/10.10.16 по г. д. № 1704/16 на Окръжен съд Пловдив, 9 с., с което е потвърдено решение № 1605/14.05.16 по г. д. № 20/16 на Пловдивски районен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 96 от 7.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязло в сила решение № 1250/10.10.16 по г. д. № 1704/16 на Окръжен съд Пловдив, 9 с., с което е потвърдено решение № 1605/14.05.16 по г. д. № 20/16 на Пловдивски районен съд за признаване за установено, че молителят дължи на ЕС на адрес [населено място], [улица], 10 лв. разходи за поддържане на общи части за м. 01-м. 02.15 г. Сочи се, че констатациите в решението - че възражението за прихващане на молителя и съпругата му не е конкретизирано по основание, размер и ответник - са неверни, твърдението прави решението с невярно съдържание, а действията на съдиите са престъпни. Ответната страна ЕС на сграда на [улица], [населено място], оспорва молбата. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, когато по надлежен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху кеото е основано решението, или престъпно действие на страна, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на установени по надлежен ред неистинстинност на документ и престъпни обстоятелства, вкл. действие на чл. на състава на съда. Този ред е влязла в сила присъда, респективно споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК/. Такива доказателства по делото не са представени от молителя - и следователно основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Следва да се има предвид, че отмяната по реда на чл. 303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл. 303- чл. 304 ГПК /т.е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Н. К. е изчерпал възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл. 303 ГПК /и което, в случая, както е посочил и въззивният съд, не препятства възможността му да предяви заявените с неприетото възражение за прихващане претенции в самостоятелно производство/. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл. 303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващи изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,