Решение № 14843 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2014 г.

Решение № 14843 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на областния управител на област с административен център Русе против Решение № 5 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 446/2013 г. от Административен съд Русе с оплаквания за недопустимост, алтернативно - неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Бойко Георгиев Никифоров пледира за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил мълчалив отказ на областния управител на област с административен център Русе за "заверка" на удостоверение по молба-декларация към заявление вх. № 94-01-573 от 10.10.2013 г., подадено от Бойко Георгиев Никифоров и е върнал преписката на административния орган "за заверка на удостоверение по молба - декларация към заявление вх. № 94-01-573 от 10.10.2013 г. от Бойко Георгиев Никифоров от гр. Русе", като е определил 7-дневен срок за това. За да постанови този резултат е приел за установено, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като областният управител не се е произнесъл по заявената пред него административна услуга, а именно: заверка на удостоверение по молба-декларация във връзка със снабдяване от оспорващия с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 от ГПК. Вместо това е издал (постановил) удостоверение № 01-754 от 08.11.2013 г., в което се е позовал на предходно издадено такова № 182 от 15.09.2009 г. с изявление, че не е налице промяна в обстоятелствата. В случая съдът е приел, че компетентният орган не е изпълнил законово регламентираното му задължение да отрази реалното фактическо и правно състояние на имота, поради което отказът му е незаконосъобразен. Съдът е направил още извод, че преценката за възникване на право на собственост поради владение по давност в случая е на нотариуса в бъдещото охранително производство. Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество. Неправилно съдът е приел, че предмет на оспорването е мълчалив отказ на административния орган по заявено искане за извършване на административна услуга. Бойко Никифоров е заявил пред областния управител на област Русе да му бъде издадено удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост за поземлен имот с идентификатор 63427.2.5688.2, стар идентификатор № 63427.2.1.2, находящ се в гр. Русе, на осн. чл. 77 и чл. 82а от ЗДС, което да му послужи пред нотариус за съставяне на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Към заявлението, вх. № 94-01-573 от 10.10.2013 г., молителят е приложил 2 бр. молба-декларация, оригинална скица на имота с нанесени площи на терена и сградите, актуално удостоверение за данъчна оценка и документ за платена такса по Тарифата за таксите, които се събират по ЗДС. С писмо изх. № 94-01-573 от 30.10.2013 г. Венцислав Калчев, в качеството си на областен управител на област Русе, е уведомил г-н Никифоров, че по силата на влезли в сила съдебни актове поземленият имот, в който се намира сградата с идентификатор 63427.2.5688.2 по КК на гр. Русе е държавна собственост и е актуван с АПДС № 4664 от 10.08.2009 г. Тъй като се извършва допълнително проучване относно статута на сградата, исканото удостоверение може да бъде издадено след неговото приключване. Недоволен от изложението заявителят е депозирал отговор с вх. № 94-01-573#2 с дата 01.11.2013 г., в който настоява да се завери молбата-декларация "Предвид наличието на решен съдебен спор относно правото на собственост, от който е видно, че държавата не е собственик на сградата... ". На 08.11.2013 г., в отговор на заявление вх. № 94-01-573 от 10.10.2013 г. и като неразделна част от приложената молба-декларация, областният управител е издал удостоверение № 01-754, в което е обективиран изричен отказ да бъде извършена исканата административна услуга. За да постанови отказа, административният орган се е мотивирал с факта, че е налице пречка за заверка на молбата-декларация не само защото по силата на влязъл в сила съдебен акт е установено, че теренът в който се намира сградата е държавна собственост, за който е съставен акт за публична държавна собственост, но и поради това, че е налице конкуренция за правото на собственост върху сградата между заявителя и Държавата, в лицето на областния управител на област Русе. Ето защо молбата-декларация не може да се завери със съдържанието, което удовлетворява молителя. При това положение съдът неправилно е определил предмета на спора. В подкрепа на този извод е и съдържанието на самата жалба, в която жалбоподателят е посочил, че оспорва "отказа на областен управител да извърши заявената" от него административна услуга заверка на молба-декларация ...", който отказ е получил на 11.11.2013 г. Това е датата на издаване на удостоверение № 01-754, което удостоверение представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-процесуалните правила и материалния закон при следните съображения: Понятието "заверка на документ" не е законово дефинирано, но е придобило гражданственост и под това понятие се разбира удостоверяване на верността на преписи и извлечения от документи и книжа, вкл. и за нуждите на нотариалните удостоверявания на правото на собственост върху недвижим имот по чл. 569, т. 2 от ГПК. Заверката на документ, в случая молба-декларация, обаче не е техническо действие, изразяващо се в попълването й. По дефиниция - § 1, т. 2, б. "а" и "б" от ДР на ЗА - административна услуга е както издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, така и издаването на индивидуални административни актове, с които се признават или отричат права или задължения. От така определеното в закона понятие става ясно, че извършването на административна услуга е свързано с издаване на индивидуален административен акт, което от своя страна означава да се направи преценка както за допустимост, така и за основателност на искането въз основа на законовите критерии - АПК и специален материален закон. Да се приеме, че административният орган е длъжен да извърши "заверка" означава, че тази услуга представлява фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на закона и неизвършването на това фактическо действие да подлежи на оспорване по реда на чл. 256 от АПК - в 14-дневен срок от подаване на искането до органа за извършването му, а не по реда на чл. 145 и сл. от същия кодекс. Спорът между страните е още и за това дали административният орган е отговорил на конкретното искане на г-н Никифоров. От съдържанието на приложената бланка на молба-декларация е видно, че длъжностно лице от отдел "Държавна собственост" следва да удостовери, че описаният от гражданина имот НЕ Е или Е държавна собственост, за което да положи подпис и печат. С други думи така съставената бланка изисква от административния орган, или упълномощеното от него длъжностно лице, да заяви или отрече, че е носител на правото на собственост върху процесния имот. Вярно е, че областния управител, в качеството му на административен орган, извършващ административна услуга, е издал индивидуален административен акт, в който е отказал да се съгласи с целяното от гражданина съдържание - че процесният имот не е държавна собственост, като е посочил и причините за това - като гражданско-правен субект счита имота за държавна собственост, посочвайки, че този имот, по силата на законова разпоредба - чл. 104 от ППЗДС, не подлежи на актуване. Очевидно в случая е обстоятелството, че е налице спор за правото на собственост върху процесния имот между физическото лице, което иска да се снабди с констативен нотариален акт за собственост в охранителното нотариално (и безспорно) производство по обстоятелствена проверка, от една страна и Държавата, в лицето на областния управител на област Русе от друга, който се позовава на собственост по силата на нормативен акт и този спор следва да намери разрешение в граждански процес с предявяването на положителен установителен иск за доказване на изтекла в полза на г-н Никифоров придобивна давност (вж. решение по адм. дело № 9090/2013 г. на ВАС, трето отделение). Предвид изложеното настоящият състав намира, че в случая административният орган е извършил исканата административна услуга като е постановил индивидуален административен акт - изричен отказ да "попълни" молбата-декларация със съдържащото се в нея волеизявление. Актът е издаден от компетентен административен орган, действащ в рамките на законовите му правомощия, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. В мотивите на този административен акт ясно е посочено становището на областния управител и като носител на правото на собственост, а именно - че счита имота за държавна собственост, за който по силата на законова разпоредба не се съставя официален удостоверителен акт - акт за държавна собственост. Затова като е отменил изричния отказ на областния управител на област Русе да извърши "заверка" на молба-декларация, приложена към заявлението на Бойко Никифоров относно процесния имот и е върнал преписката на органа, съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което ще следва да се отмени, а вместо него - да се постанови друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение