Решение № 106 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2012 г.

Решение № 106 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив, против решение № 1189 от 17.05.2012 г. по адм. дело № 3019 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана с изх. № 16-0743 от 21.10.2011 г. на Директора на РЗОК - Пловдив за доброволно внасяне на сумата 29 035.30 лв., представляваща превишение на регулативните стандарти за I-во, II-ро, III-то и IV-то тримесечие на 2010 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на § 10 от ПЗР на НРД 2011 г. като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е писмена покана изх. № 16-0743 от 21.10.2011 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пловдив, с която "Диагностично-консултативен център Пловдив" ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по индивидуален договор (ИД) № 160743 от 2.02.2010 г. - е задължен да внесе сумата 29 035.30 лв., произхождаща от превишение на регулациите (регулативни стандарти) за 2010 г., както следва: за първото тримесечие на 2010 г. - 12 318.36 лв. от превишение на стойността на назначените медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 и 5684 лв. от превишение на броя на назначените специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3; за второто тримесечие на 2010 г. - 1708.65 лв. от превишение на стойността за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4; за третото тримесечие на 2010 г. - 1914.30 лв. от превишение на стойността на МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4; за четвъртото тримесечие на 2010 г. - 7409.99 лв. от превишение на стойността на МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административно- производствените правила на чл. 76а във вр. с чл. 72, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. и клаузите на чл. 43, ал. 3 и 5 от ИД № 160743 от 2.02.2010 г. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът законосъобразно е приел, че изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности, назначени извън регулациите. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Неправилно се твърди, че административният орган не е ангажирал доказателства, че допуснатите превишения на регулациите за 2010 г. са довели до изразходване на средства над определения бюджет на НЗОК. Съгласно мотивите към решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравно-осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. На основание чл. 3 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2010 г. (отм.), приети с Решение на НЗОК № РД-УС-04-153/21.12.2009 г. по законова делегация от чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (отм.), Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ за всяко календарно тримесечие брой на назначаваните СМД и стойности на МДД, по следните елементи: брой издавани "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3); стойност на назначената с "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) дейност; брой издавани "Медицинско направление за високоспециализирани дейности" (бл. МЗ-НЗОК № 3А). Съгласно чл. 24, ал. 1 от цитираните правила регулацията на дейностите за броя на назначаваните СМД и стойността на МДД се определят от РЗОК за лечебните заведения и за лекарите в тях, сключили договор с НЗОК за изпълнение на СИМП, като с всеки изпълнител се подписва протокол съгласно Приложение № 2 "Протокол за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) на изпълнител на СИМП за тримесечие", които са неразделна част от индивидуалния договор на ИМП с НЗОК. Назначаването от изпълнителя на СИМП на медицински дейности с бланки на НЗОК над определения брой и стойност за съответния период причинява непланирани плащания над разрешените бюджетни средства за НЗОК. Не се установява нарушение на разпоредбата на § 10 от ПЗР на НРД за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (отм.), която е посочена като едно от процесуалноправните основания за издаване на писмената покана. Разпоредбата препраща към реда на ЗЗО за налагане на санкции и за установяване на нарушения, извършени до 31.12.2010 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалните изисквания, създадени с чл. 76а, алинеи 1 - 3 от ЗЗО. Материалноправните основания за възстановяване на причинените разходи в нарушение на бюджетните норми се съдържат в чл. 42 и чл. 43 от индивидуалния договор. Нарушението на поетото задължение по чл. 42, ал. 1 и 2 от ИД за 2010 г. за назначаване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове в рамките, определени с подписаните протоколи за съответното тримесечие, поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и не следва да бъде уважено искането на административния орган, отправено в представената писмена защита, за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В касационното производство РЗОК - Пловдив не е била представлявана от юрисконсулт, а за процесуално представителство в първоинстанционното производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1030.71 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,