Решение № 6011 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2011 г.

Решение № 6011 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Варна, чрез гл. юрисконсулт Христина Александрова, против решение № 1127/11.05.2011 г. по адм. дело № 1069/2011 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Джуниър 4" ЕООД. Ответникът - "Джуниър 4" ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Василева, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11-1457/18.02.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, като незаконосъобразна, поради липса на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и поради липса на мотиви относно определения срок за налагане на мярката. Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС по отношение на "Джуниър 4" ЕООД, гр. Варна, е наложена ПАМ - "запечатване на обект - снек бар "Ред Рок", находящ се в гр. Варна, плажна алея, кв. "Аспарухово" и на основание чл. 187 ЗДДС е забранен достъпът до него за срок от 15 дни. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по делото не е установено визираното в заповедта административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на касова бележка, тъй като липсва плащане на сумата от 1.10 лв. на 23.08.2010 г. Поради това, както и поради липсата на мотиви в заповедта относно срока на действие на ПАМ, е прието наличието на отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК за отмяна на акта. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на процесната принудителна административна мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за извършена продажба на стока във визирания в заповедта търговски обект на "Джуниър 4" ЕООД. Тежестта за доказване на това нарушение лежи върху издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото не е спорно, че издаденият в случая фискален бон от търговския обект на жалбоподателя не съдържа реквизитите по чл. 26 от цитираната Наредба, поради което правилно е прието, че такъв липсва. Това обаче не е достатъчно, за да се обоснове наличието на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, респ. за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Необходимо е установяването на причината за възникване на задължението за издаване на такъв бон, а именно осъществена продажба на стока или услуга в процесния търговски обект на датата 23.08.2010 г., в 19.20 часа, на стойност 1.10 лева. Съдът правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. Не е такова доказателство представената компютърна разпечатка от тип "закрита сметка", при положение, че разчетените данни от монтираното в обекта фискално устройство за касова наличност към деня на проверката, като крайна сума, съответства на установената фактическа наличност в тази каса, което обстоятелство е отразено в Протокола за извършена проверка от 23.08.2010 г. При тези данни крайния извод на съда за недоказаност продажбата на стока, срещу която е платена сумата от 1.10 лв. в обекта, а оттук и за материална незаконосъобразност на заповедта е правилен, тъй като при липса на продажба, липсва и задължение за издаване на фискален бон, а оттук липсва и административно нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като условие за налагане на ПАМ. Законосъобразни са и другите изводи на съда, за липсата на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни за запечатването на обекта, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на основните принципи, на които се основава налагането на ПАМ. При това положение, решаващият съд е бил лишен от възможността за преценка доколко административният орган е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона. С оглед на изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатски хонорар, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие, с предмет - защита по настоящото адм. дело, с отбелязване, че сумата е внесена в брой. Претендираните разноски за транспорт на ответника не се присъждат, тъй като не може да бъде доказано, че с представените фискални бонове за закупуване на гориво, са реализирани разходи именно във връзка с настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение