Решение № 4709 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2019 г.

Решение № 4709 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на К. Е. в качеството му "АИППМДП-д-р К. Е." ЕООД срещу решение № 152/12.04.2019 г. по адм. д. № 839/2018 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на "АИППМДП-д-р К. Е." ЕООД срещу заповед за налагане на санкция №РД-09-1404/04.10.2018 г. на директора на РЗОК В. Т.. Със заповедта е наложена на лечебното заведение санкция "частично прекратяване на договора – по пакет за първична извънболнична дентална помощ спрямо лекаря по дентална медицина отчел неизвършената дейност-д-р К. С.". Оспорва се решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски, за което се представя списък. Ответникът – Директорът на РЗОК В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. Заповедта за налагане на санкция е издадена на изпълнителя на дентална помощ /ИДП/, поради отчитане на дентални дейности, които не са реално извършени. Налице е хипотезата по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване /ЗЗ0/ и чл. 152, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2018 г. Представени са неверни данни по сключения договор, изразяващи се в отчитане на дейност, която не е извършена от д-р Енчев в подаден към РЗОК В. Т. амбулаторен лист с вх. № 279/11.07.2018 г. Това е установено с Протокол № 152/14.09.2018 г. съставен за извършена проверка въз основа на Заповед № РД-09-1129/22.08.2018 г. на директора на РЗОК В. Т.. Проверката е извършена във връзка с представен от д-р Енчев АЛ № 279/11.07.2018 г. за извършен преглед на ЗОЛ Б. Н., за която е установено, че е починала на 18.01.2018 г. За установеното нарушение във връзка с извършената проверка е издадена на основание чл. 152, ал. 1 от НРД 2018 г. за дентални дейности процесната заповед за налагане на санкции, с която е прекратен частично договора на ИППДП за един пакет здравни дейности със НЗОК, който е бил и единствения за ИДП, поради което като краен резултат заповедта е имала прекратяването въобще на договорните отношения на ИППДП със НЗОК. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при правилно приложение на материалния закон. Съдът безспорно е установил извършването на нарушение изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена и е приел, че правилно е приложен материалния закон. Във връзка с гореизложеното Административен съд В. Т. е отхвърлил жалбата на "АИППМДП-д-р К. Е." ЕООД срещу заповедта на директора на РЗОК В. Т.. Решението е неправилно. Както бе посочено по-горе със заповедта на директора на РЗОК В. Т. е наложена санкция частично прекратяване на договора, което по същество обаче представлява цялостно прекратяване на договорните отношения между "АИППМДП-д-р К. Е." ЕООД и РЗОК като се има предвид правно организационната форма на лечебното заведение и че в същото работи само д-р Енчев, т. е. заповедта е издадена от компетентен орган – директора на РЗОК, на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон – тъй като не е налице повторно нарушение по смисъла на чл. 152, ал. 2 от НРД за 2018 г. във връзка с § 1, т. 2 от ДР на НРД 2018 г. Спорен в случая е въпросът дали правилно е наложена с процесната заповед санкцията -прекратяване на договора на ИППДП. Видно от доказателствата по делото, а и не се твърди противното, нарушението е извършено за първи път, т. е. не е повторно. По смисъла на § 1, т. 4 от ДР на АПК и на § 1, т. 16 от ДР на ЗЗО, "Повторно" административно нарушение е такова извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. Съгласно определението по § 1, т. 2 от ДР на НРД ДД 2018 г. /в приложимата му редакция – Обн. ДВ. бр. 26 от 23 Март 2018 г., по смисъла на този договор - "Повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – изпълнител на дентална помощ /ИДП/, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. От материалите по делото не се установява, ИППДП да е извършил два пъти нарушения от вида на процесното – изразяващи се в отчитане на медицински дейности, които не са извършени. Следователно при хипотезата на повторно нарушение се налага санкция прекратяване на договора с изпълнителя изцяло, която в случая не е налице. Въпреки, че заповедта за налагане на санкция е издадена на основание чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. – т. е. за първо нарушение, а не по чл. 152, ал. 2 от НРД ДД 2018 г. за повторно, със заповедта е прекратен изцяло договора на ИППДП със НЗОК за пакета дентални дейности, а не само по отношение на конкретния специалист. Прекратената дейност е по един пакет, но тъй като той е единственият за изпълнителя на денталната помощ поради спецификата му – дентална практика по един пакет здравни дейности, изпълнявана от едно физическо лице – дентален специалист, регистриран като ЕООД – ИППМП по Търговския закон, това има за резултат фактическото прекратяване на договорните му отношения със НЗОК. Последното следва да се вземе предвид, тъй като такава санкция е налице в хипотезата на повторно нарушение по чл. 152, ал. 2 от НРД ДД 2018 г. но налагането и не е предвидено в хипотезата по чл. 152, ал. 1 от НРД 2018 г. В процесната заповед като правно основание за издаването и е посочен чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, но реално последиците, които се постигат с нея е санкция, наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО. В този смисъл, в заповедта липсват мотиви обосноваващи цялостното прекратяване на договора. Установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Това нарушение, което не е повторно, а е първо, представлява основание за налагане на финансова санкция, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО. Налагането на тази санкция обаче в настоящия случай води до прекратяване на договора изцяло, което от друга страна се налага само в установените случаи на повторно нарушение. На база събраните доказателства по делото следва да се приеме, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в ЕООД на практика, означава загубване на качеството "лечебно заведение" и същото не може да бъде страна по договор с НЗОК, което означава, че договорът се прекратява изцяло. Като е приел обратното на гореизложеното Административен съд В. Т. е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповед № РД-09-1404/04.10.2018 г. като неправилна и незаконосъобразна. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски по делото, което с оглед изхода на спора съдът намира за основателно. Следва да се осъди РЗОК В. Т. да заплати на "АИППМДП-д-р К. Е." ЕООД разноски по делото в размер на 300 лева адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса за производството пред Административен съд В. Т., както и разноски пред ВАС в размер на 300 лева адвокатски хонорар и 200 лева държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение