Решение № 6344 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2018 г.

Решение № 6344 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение № 1378/18.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2653/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е: 1) отменил Решение № 2153-15-170/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15- 20/16.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, 2) изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания и 3) осъдил ТП на НОИ – Пловдив, да заплати на Б. разноски в размер на 750 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът – Б. Стайкова в писмено становище по делото, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва подадената жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационните жалби и при извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е Решение № 2153-15-170/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Б. Стайкова срещу Разпореждане № [ЕГН], Протокол № 2141-15-20/16.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Разпореждането е постановено на осн. чл. 99, ал. 3 КСО в изпълнение на влязло в сила Решение № 9/4.01.2016 г., по адм. дело № 2170/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив и с него се отменят Разпореждане № [ЕГН] / 03.01.2000 г., както и всички последващи разпореждания, с които на Стайкова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.09.2007 г., при условията на чл. 68, ал. 4 КСО. Административният съд при осъществения контрол за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК е приел, че актът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК да установи фактите и обстоятелствата, които са от значение по случая и поради това е приложил неправилно материалния закон – чл. 68 КСО. Така формираните съображения на съда се основават на вярна преценка на фактите по делото и след изпълнение задължението по чл. 171, ал. 4 АПК, да разпредели доказателствената тежест между страните относно подлежащите на доказване обстоятелства. Съдът е приел, че е неправилна преценката на решаващия орган, че жалбоподателката не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1, б. "в" от Закона за пенсиите (отм.); за наличие на 20 години осигурителен стаж по условията на III категория труд, тъй като има 18 години, 05 месеца и 29 дни, сумиран стаж от II и III категория труд, съгласно чл. 35, ал. 4 от ППЗП (отм.);. Решението на Административен съд Пловдив е правилно. Касационните доводи на директора на ТП на НОИ – Пловдив са неоснователни. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, по искане на Стайкова, по делото е приобщено писмо изх. № 1012-15-242#7 от 03.01.2018 г. на Началник на отдел "ООА" при ТП на НОИ Пловдив, Удостоверение обр. УП-14 № МП-11913#5/2243/18.03.2014 г., страници от партидите на Р. Стоева и К. Стоев, Обр. УП-15 № 1012-15-242#5/03.01.2018 г. на осигурител ТКЗС с. Дрангово и Обр. УП-15 № 1012-15-242#6/03.01.2018 г. на осигурител ТКЗС с. Върбен, както и удостоверения за раждане. При обсъждането им поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът констатира, че по делото и административната преписка са налични доказателства, че жалбоподателката не е била член на ТКЗС, но е била член на домакинството на К. Стоев (до момента, в който е сключила брак с В. Стайков, който също е член - кооператор) и е работила в ТКЗС с. Върбен. Поради тези обстоятелства административният орган е бил длъжен съобразно спорните периоди от време, да установи момента на навършване на 16 годишна възраст на жалбоподателката, момента на напускане на домакинството, сключване на брак и създаване на ново семейство, характерът на участието с труд – временен или постоянен. Тези факти не са били изяснени от директора на ТП на НОИ - Пловдив, за да се установи със сигурност дали на лицето следва да се признае осигурителен стаж по чл. 76, ал. 1, б. "е" от ППЗП (отм.); като член на домакинството на член кооператори. Приетото заключение на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза е кредитирано от съда, при постановяване на обжалвания съдебен акт. Изчислен е индивидуален коефициент - 0. 668 и на основание чл. 70 от КСО. За база е приет доход на жалбоподателката Б. Стайкова за 36-месечен период с крайна дата 31.10.1974 г. по данни от удостоверение образец УП - 14 № МП-11913#5- 2243 от 18.03.2014 г. и УП - 15 № 1012-15-242#5 от 03.01.2018 година. Процесното Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15- 20/16.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е постановено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г", чл. 68, ал. 4 КСО. Производството по чл. 99 КСО се осъществява при настъпването на определени факти след отпускането на пенсията, които са от значение за нейния размер. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа - когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ?. След като за лицето вече веднъж е възникнало субективното материално право на ПОСВ, освен в предвидените в закона хипотези, пенсионните органи дължат плащане в определения размер. Този извод се обосновава с обстоятелството, че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни на осн. чл. 35 и чл. 36 АПК фактите и обстоятелствата от значение по случая. В разпореждането от 16.06.2017 г. длъжностното лице намира, че Стайкова не е удостоверила наличие на осигурителен стаж от 20 г., не е удостоверила и осигурителен стаж и осигурителен доход за тригодишния период 1.01.1988 г. – 31.12.1990 г., както и наличие на осигурителен стаж от 3 категория труд – 23 г., 07 м. и 17 дни, при които е отпусната и се изплаща пенсията. Административният съд правилно не е възприел тези изводи, които са посочени и от директора на ТП на НОИ – Пловдив в издаденото от него решение. В конкретната хипотеза доводите на съда са обосновани с обстоятелството, че от 1961 г. до 1975 г. е действал Закон за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори (ЗПЗСК) (отм.);. В чл. 2 от него е предвиден ред на задължително осигуряване и пенсиониране на земеделските стопани - кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили 16-годишна възраст. В текста на чл. 17 от ЗПЗСК е разписано, че земеделски стопанин - кооператор по смисъла на този закон е всяко лице, което членува в трудовокооперативно земеделско стопанство или е член на домакинството на член - кооператор. С разпоредбата на чл. 76, ал. 1, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/ (отм.); трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили. Съдът е анализирал правното положение на родителите на жалбоподателката, а именно К. Стоев е бил член-кооператор, а Р. Стоева съответно член от домакинството на член - кооператор. Установено е по делото, че домакинството на член - кооператора Стоев за 1958 г., 1959 г. и 1960 г. е изработило 328 трудодни в повече от определения минимум трудодни. След като жалбоподателката е твърдяла, че през този период е била член именно на домакинството на родителите си и предвид съдържанието на Удостоверение обр. УП — 14 изх. № МП-11913#5-2243/18.03.2014 г., съдът правилно е заключил, че като е отказал да извърши проверка, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Нарушението е съществено, защото органът е издал решението без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Самият директор на ТП на НОИ - Пловдив посочва, че от значение са и други обстоятелства, а именно: моментът на навършване на 16 г. възраст, моментът на напускане на домакинството, сключване на граждански брак и създаване на ново домакинство или промяна на постоянното местожителство, характера на участието с труд - временен или постоянен. Установяването на тези обстоятелства е възприето от съда като относимо за правния спор, защото Стайкова е била член на домакинството На К. Стоев (до момента, в който е сключила брак с В. Стойков, който също е член - кооператор) и е работила в ТКЗС с. Върбен. На следващо място с Постановление № 60 на Министерския съвет от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.) е предвидено, че на жените - майки или осиновителки, които са членове на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в постановлението платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките - работнички и служителки. В Инструкция № 0 - 4 за уреждане на трудовия стаж на жените - майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. дв, бр. 15 от 20 февруари 1970 г." изм. дв. Бр. 85 от 1 ноември 1983 г.) е уредено, че на майките и осиновителките, родили или осиновили дете преди 1.01.1968 г. не следва да се зачита трудов стаж, макар към посочената дата да не са изтекли сроковете на платения и неплатения отпуск, който се дава при болест и раждане (осиновяване) на жените-майки, които са работнички и служителки. При така посочените нормативни актове административният съд законосъобразно е приел, че тъй като децата на Стайкова са родени преди 1.01.1968 г., не намира приложение т. 9, ал. 4 и 5 от Постановление № 60 на Министерския съвет от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта. По отношение на обстоятелството, че жалбоподателката Стайкова не е посочила най – благоприятния за нея тригодишен период преди 1997 г. следва да бъдат споделени аргументите на първоинстанционния съд, че при издаването на акта органът е допуснал нарушение на чл. 34 АПК, като не е осигурил възможност на страната да участва в административното производство по издаване на акта. В този случай органът е бил длъжен на осн. чл. 9, ал. 4 АПК да съдейства на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, като й укаже възможността да посочи друг тригодишен период, който е по – благоприятен за изчисление на пенсията, по арг. на чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и съобразно чл. 70 и сл. КСО. В случая при служебната проверка е възникнало съмнение, че пенсията на Стайкова е отпусната законосъобразно. Поради това е следвало да бъде извършена цялостна преценка на доказателствата, след което административният орган да издаде разпореждане на основание чл. 99 КСО. При неизвършване от страна на административния орган на тази проверка в съответствие със задължението, което има по чл. 35 и чл. 36 АПК, решението правилно е било отменено от административния съд, а преписката върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите по приложението на закона. По така изложените съображения касационната инстанция приема, че решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, пред касационната инстанция на Б. Стайкова следва да се присъди и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, сумата от 400 лева за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат по делото и на основание представен договор за правна защита и съдействие № 5373 от 30.03.2019 г. (лист 20 от касационното дело). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение