Решение № 3815 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2014 г.

Решение № 3815 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Николай Илиянов Илиев, чрез пълномощника му адв. Галя Митева против решение от 1.04.2014 г., постановено по адм. дело № 8587/2013 г. на Административен съд София- град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-11737/26.07.2013 г. на ВНД директора на Столична дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на СДВР, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № з-11737/26.07.2013 г. на ВНД директора на Столична дирекция на вътрешните работи, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), с която на Николай Илиянов Илиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за това, че касаторът, на 11.04.2012 г., около 22,45 часа в град София на околовръстен път в посока на движение от ул. "406-та" към Самоковско шосе, при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол (установено след направено съдебнохимическо изследване № А31/12.04.2012 г., с резултат наличие на 1,8 промила алкохол в кръвта ) марка Нисан, модел Примера с рег. № СА2525НХ, полицай Николай Илиянов Илиев "младши автоконтрольор" в 03 група "Контрол и регулиране в централна градска част и осигуряване на маршрути", на 02 сектор към отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи самокатастрофирал на около 25 метра, преди кръстовището със Самоковско шосе, като излиза вдясно преди платното за движение. Местопроизшествието било посетено от служители на отдел "Пътна полиция" при СДВР и екип на "Бърза помощ", с който пострадалият е бил транспортиран във ВМА, като полицай Николай Илиев не е изпробван с техническо средство алкотест дрегер, тъй като е бил в безпомощно състояние, но на същата дата му е взета кръвна проба с амб. № 3043/11.04.2012 г., като след направеното съдебнохимическо изследване № А31/12.04.2012 г. е установено наличие на 1,8 промила алкохол в кръвта на полицай Илиев и на служителя е съставен АУАН № 551527 от 11.04.2012 г. на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с което си деяние е нарушил разпоредбите на т. 4, т. 8, и т. 17, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.). На основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжността "младши автоконтрольор", първа степен в 03 група "Контрол, регулиране в централна градска част и осигуряване на маршрути", на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория Е - II степен. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № з-6897/23.05.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 230, ал. 1 от ЗМВР (отм.) и въз основа на предварителни данни - докладна записка рег. № я20660/11.05.2012 г. по описа на СДВР от ВНД началника на отдел "Пътна полиция" е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). От приложените по делото протоколи се установява, че Илиев многократно е отказвал да приеме покани за даване на писмени обяснения, което е удостоверено с подпис на свидетели на отказа на служителя да получи поканата. Същият е бил в болничен отпуск до 24.07.2013 г. Съгласно протокол от 21.06.2013 г., подписан от трима инспектори в СДВР, Илиев се е явил на 19.06.2013 г. и е отказал да се запознае с дисциплинарното дело по проведеното срещу него дисциплинарно производство, образувано със заповед рег. № з-6897/23.05.2012 г. на директора на СДВР, както и поканата за даване на писмени обяснения с рег. № я31860/19.06.2013 г., като същият е заявил, че ще запознае с материалите на 21.06.2013 г. С покана рег. № 20773/22.06.2012 г., връчена на Илиев на 25.07.2013 г., същият е бил уведомен, че има право в срок до 11.00 часа на 26.07.2013 г. да даде допълнителни обяснения и възражения, каквито не са постъпили в така определения срок. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка № я 20769/22.06.2012 г., връчена на служителя на 25.07.2013 г. Дисциплинарното производство е приключило със становище от 22.08.2012 г. за наличие на основание по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) за реализиране на дисциплинарната отговорност за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.). Въз основа на даденото становище от разследващия орган, дисциплинарно наказващият орган - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянието на лицето съставлява нарушение на т. 4, т. 8, и т. 17, б."а" и б."б" от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (отм.), като му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Според съда така издадената заповед по чл. 233 от ЗМВР (отм.) е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР (отм.) правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР (отм.), при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нормата на чл. 223, ал. 2 определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящият случая това е станало на 26.07.2013 г., на която дата е издадена и обжалваната заповед, поради което са спазени преклузивните срокове по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е осъществил визираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения, които обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че на 11.04.2012 г., около 22,45 часа в град София на околовръстен път в посока на движение от ул. "406-та" към Самоковско шосе, при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол (установено след направено съдебнохимическо изследване № А31/12.04.2012 г., с резултат наличие на 1,8 промила алкохол в кръвта на полицай Илиев) марка Нисан, модел Примера с рег. № СА2525НХ, полицай Николай Илиянов Илиев "младши автоконтрольор" в 03 група "Контрол, регулиране в централна градска част и осигуряване на маршрути", на 02 сектор към отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи самокатастрофирал на около 25 метра, преди кръстовището със Самоковско шосе, като излиза вдясно преди платното за движение, като местопроизшествието било посетено от служители на отдел "Пътна полиция" при СДВР и екип на "Бърза помощ", с който пострадалият е бил транспортиран във ВМА, като полицай Николай Илиев не е изпробван с техническо средство алкотест дрегер, тъй като е бил в безпомощно състояние, но на същата дата му е взета кръвна проба с амб. № 3043/11.04.2012 г., като след направеното съдебнохимическо изследване № А31/12.04.2012 г. е установено наличие на 1,8 промила алкохол в кръвта на полицай Илиев и на служителя е съставен АУАН № 551527 от 11.04.2012 г. на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Тези действия на жалбоподателя са станали обществено достояние на широк кръг служители, както в медицинското заведение, в което е лекуван, така и сред състава на полицията и това обосновава извод за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.). Това са разпоредбите на т. 4 от него, която задължава държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, на т. 8 от него, според която държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, както и на т. 17, б."а" и б. "б", които го задължава в качеството на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България и на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на разрешен отпуск. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.), като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Касационните оплаквания са насочени към необоснованост на решението, тъй като съдът според касатора не е възприел доводите му за немотивираност на заповедта за дисциплинарното му уволнение, допуснатите при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. В заповедта са посочени както фактическите, така и правните основания за постановяването й. Освен в самата заповед, фактическите обстоятелства се съдържат и в материалите към административната преписка, в които са изложени всички обстоятелства и доказателствата за тях, въз основа на които са направени изводи за извършените нарушения на служебната дисциплина и на етичните правила. Освен че обстоятелствената част на заповедта съдържа фактическите обстоятелства, в нея са посочени и приложимите правни норми, съответстващи на нарушенията. Следва да се има предвид, че деянието на служителя е станало достояние на контролните органи от отдел "Пътна полиция" при СДВР и екип на "Бърза помощ", посетили местопроизшествието, както и от екипа в медицинското заведение, в което е лекуван, което създава предпоставка за намаляване доверието в полицейската институция и уронва престижа на службата, с оглед обществената чувствителност към този род нарушения, които могат да бъдат свързани с тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората, още повече че в случая нарушението е допуснато от полицейски служител, чийто професионален дълг е да съблюдава спазването на закона и да работи за предотвратяване и пресичане на правонарушенията. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР. Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна е осъществено нарушение на Етичния кодекс за поведение - т. 4, т. 8 от него, както и на т. 17, б."а" и б. "б", които го задължава в качеството на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България и на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на разрешен отпуск. Същото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Правилна е преценката на съда, че след като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващия орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. Последното е основание за прекратяване на служебното правоотношение, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.). По повод останалите възражения в касационната жалба следва да се има предвид, че в чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) е прието, че неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представлява дисциплинарно нарушение. В чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.) са изброени тези тежки нарушения, като в т. 10 конкретно е записано, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание уволнение е "извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение". В разпоредбата чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) е прието, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.), като според ал. 2 от същата разпоредба "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са: "и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а именно осъществено деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение и с което се уронва престижа на службата. Възраженията, че Илиев не е извършил описаните по-горе нарушения са неоснователни. Обстоятелството, че същият е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол се установяват от кръвна проба с амб. № 3043/11.04.2012 г. и направеното съдебнохимическо изследване № А31/12.04.2012 г., от което е установено наличие на 1,8 промила алкохол в кръвта на полицай Илиев, както и от обясненията на контролните органи, посетили местопроизшествието, непосредствено след инцидента, а възражението на жалбоподателя, че не той е лицето е управлявало автомобила представлява защитна позиция, която се опровергава от останалите доказателства, още повече че самият жалбоподател не установява самоличността на друго лице, сочено като водач на автомобила по време на инцидента. Наличието на основания за реализиране на наказателната отговорност на Илиев за пътния инцидент, няма отношение към горните изводи. Наказателната отговорност е различна от дисциплинарната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР) и възниква и се осъществява при различни предпоставки, които не се обхващат от основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност. Управлението на лек автомобил след употреба на алкохол е установена от събраните по делото доказателства, а с това е установено и нарушението на т. 17, б " а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.), факт, който заедно с констатацията за негативната в нравствен аспект оценка на деянието и обстоятелството, че уронва престижа на службата, дават основания за санкциониране на служителя по реда на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение