Решение № 9584 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12711/2009 г.

Решение № 9584 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12711/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Пенка Стефанова Петрова от с. Велчово, община Априлци, област Ловеч против решение от 22.07.2009 г., постановено по адм. дело № 60/2009 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-113/29.12.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София в частта й за имот с идентификатор 20300.350.270 по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Дебнево, община Троян и е прекратено производството по делото по отношение на жалбата в частта й, касаеща имот с идентификатор 20300.350.271 в същото землище. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София, чрез пълномощника си е не е взел становище по касационната жалба. Ответниците Васил Илиев Цонков и Никола Илиев Цонков, чрез пълномощника си адв. Близнаков поддържат становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Ответниците Станка Стефанова Катева, Петър Пенков Петров, Александър Пенков Петров и Анка Тончева Пенкова не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на Пенка Стефанова Петрова срещу заповед № РД-18-113/29.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, в частта, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Дебнево, община Троян, област Ловеч в частта й за имот с идентификатор 20300.350.270 и и е прекратил проозводството по делото в частта, касаеща имот с идентификатор 20300.350.271. Установено е било по делото, че със заповед № РД-16-48/05.09.2006 г. изпълнителният директор на АККК София е открил производство по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за няколко землища в област Ловеч, между които и това на землището на с. Дебнево, община Троян, като заповедта е била обнародвана в ДВ, бр. 79/29.09.2006 г. В срока за подаване на възражения жалбоподателката не е упражнила това свое право. Със заповед № РД-18-113/29.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Дебнево, община Троян, област Ловеч, като в 30-дневния срок от датата на обнародване в ДВ бр. 10/06.02.2009 г. жалбоподателката е оспорила същата в частта й за имоти с идентификатор 20300.350.270 и 20300.350.271, с оплакване, че изготвената карта не отговаря на действителното положение на имотите по отношение на собствеността им и има неточно и погрешно отразяване на границите на същите. Съдът е установил, че от разписния лист на имот с кад. № 270 по плана на село Дебнево, за който е отреден парцел ХХХV-270,271 в кв. 57 и извадка от предходния кадастрален план от 1976 г. имот кад. № 270 е собственост на Стефан Василев Цонков, чиито наследници са жалбоподателката Пенка Стефанова Петрова и Станка Стефанова Катева, а имот с кад. № 271 е собственост на Илия Василев Цонков /чиито наследници са Васил Илиев Цонков и Никола Илиев Цонков/. С протокол № 1 и протокол № 2 от 27.03.1990 г. и вносни бележки към тези протоколи е установено, че е извършена оценка на придаваеми се места по регулация както следва: дворно място от 125 кв. м от имот № 271, собственост на Васил Илиев Цонков и Никола Илиев Цонков е придадено към парцел ХХХVI - 287, собственост на Пенко Петров Пенков и Александър Петров Пенков; и дворно място от 95 кв. м от имот пл. н. 270, собственост на Станка Стефанова Катева и Пенка Стефанова Петрова е придадено към парцел ХХХVI - 287. Придадените места са заплатени на собствениците на имотите. Дворищната регулация е била приложена. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че северната граница на двата поземлени имота с идентификатори 20300.350.270 и 20300.350.271 по новата кадастрална карта на с. Дебнево не съответства на северната граница на тези имоти по предходния кадастрален план от 1976 г., като тази граница е идентична със северната граница на парцел ХХХV в кв. 57 по регулационния план на селото. Разликата е в резултат на придадените към парцел ХХХV части от имоти 270 и 271 и прилагането на дворищната регулация през 1990 г. между парцели ХХХV и ХХХVI. Границата между двата парцела е материализирана като ограда от бетонови колове и градинска мрежа и като такава е заснета и нанесена в кадастралната карта. При така обсъдените доказателства, АС с решението си е оставил без разглеждане жалбата на касаторката по отношение на имот с идентификатор 20300.350.271, като е приел, че същата не е доказала правото си на собственост върху този имот, и поради това за нея не налице правен интерес от оспорването. Жалбата е отхвърлена по отношение на имот с идентификатор 203000.350.270, като са изложени съображения, че административният орган се е съобразил с разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, като правилно е отразена северната граница на имота, която съвпада с границата по приложения регулационен план на населеното място от 1990 г. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗКИР заповедта на изпълнителния директор на АГКК подлежи на обжалване, като по смисъла на общата процесуална норма това право се поражда за заинтересованите лица, т. е. чиито права и законни интереси са засегнати от издадения административен акт. Специалният ЗКИР определя заинтересованите лица в § 1, т. 13 от ДР, като дефинира заинтересуваните лица по чл. 54, ал. 1, като собственици и носители на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Жалбоподателката не е представила доказателства за собственост на имот с идентификатор № 20300.350.270. При липсата на нотариален акт за собственост е недопустима собствеността на имота и доводите, че той е наследствен и никога не е разделян, да се установява със свидетелски показания в настоящето производство, в която насока са оплакванията в касационната жалба. Вписването в разписния лист към кадастралния план не е доказателство, установяващо собствеността на имота. Поради това са правилни изводите на АС за липса на правен интерес от оспорване от страна на касаторката по отношение на този имот. Обосновани правилни са и изводите за неоснователност на жалбата в частта й, касаеща имот идентификатор 20300.350.270, и решението в тази част съответства на разпоредбите на материалния закон. Следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., по силата на която съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от посочените в 5 точки източници, които се преценяват в изброената последователност. На първо място между тях е местоположението на имота върху терена, означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или от посочените от собствениците гранични точки. Последното предполага, че граничните точки следва да са посочени от собствениците в процеса на изработване на съответната кадастрална карта и кадастрален регистър, а не впоследствие, преди приемането на същите по реда на чл. 45 от ЗКИР чрез възражение до административния орган. След като в случая, границата на процесния имот със съседния на него имот е била означена по реда на т. 1 и тъй като на място е съществувала материализирана граница, кадастралната карта следва да бъде определена по нея. Освен това така отразената граница съответства на влезлия в сила и приложен регулационен план на населеното място от 1990 г., поради което кадастралната карта правилно е изработена въз основа на него. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че изменението на влязлата в сила и приложена регулация не е било попълнено и отразено в предходния кадастрален план, тъй като този пропуск е отстранен с изработването на новата кадастрална карта на населеното място. Предвид на изложеното, решението на АС следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендира, поради което такива не се присъждат в настоящето производство. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,