Решение № 3064 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез главен юрисконсулт С. Илиева, против Решение 6324/19.06.2024 г., постановено по административно дело 605/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С оспореното решение е прогласена нищожността на мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление АГУП19000036АС_007АС/27.10.2021 г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 10135.5012.3024, находящ се в гр. Варна, кметство [заличен текст] , с.о. [заличен текст] и преписката е върната за ново произнасяне, в едномесечен срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че в изпълнение на влязло в сила Определение 2854/17.10.2023 г. по адм. д. 2086/2023 г. по описа на АС Варна, във връзка с дадените задължителни указания от съда по тълкуването и прилагането на закона, административният орган не е дал указания по реда на чл. 5в ЗУТ на жалбоподателя, защото същият е отстранил нередовностите по своя инициатива, а по отношение на останалите четири основания административния орган е дължал произнасяне като в случая е формулирал мълчалив отказ. Посочва съдебна практика за приравняването на мълчаливия на изричния отказ за издаване на актове по ЗУТ. В молба от 19.02.2025 г. излага доводи за недопустимост на оспорването, депозирано против мълчалив отказ по заявление АГУП19000036АС_007АС/27.10.2021 г. като преждевременно предявано. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно моли съда същото да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Н. В. Е. и Б. Е. Ж., чрез адвокат Калев, оспорват касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Молят съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендират присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Пред Административен съд Варна Н. В. Е. и Б. Е. Ж. са оспорили мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по заявление АГУП19000036АС_007АС­/27.10.2021 г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 10135.5012.3024, находящ се в гр. Варна, кметство [заличен текст] , с.о. [заличен текст] , което е преподписано и от Б. Ж. на 30.01.2024 г.. Съдът е прогласил за нищожен този отказ, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Този извод е правилен, като развитите от съда мотиви за обосноваването му напълно се споделят от настоящата инстанция. По делото няма спор, че процесният мълчалив отказ е формиран след връщане на административната преписка на компетентния орган в изпълнение на влязло в сила съдебно Определение 2854/17.10.2023 г. по адм. дело 2086/2023 г. Административен съд Варна. С цитираното определение АС Варна е отменил заповед Г-296/3.08.2023 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е прекратено производството по одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ 3023 за мотел и търговски обект и УПИ 3024 за мотел и търговски обект , местност [заличен текст] , землище [заличен текст], гр. Варна и се прекратява административното производство по заявление с рег. АГУП19000036АС_007АС/27.10.2021 г., като преписката е върната на органа за ново произнасяне. В мотивите на съдебното определение, съдът е приел, че посочените в диспозитива на заповедта фактически основания по т.1-т.4 като мотиви за прекратяване на образуваното адм. производство, в самите мотиви на заповедта са изложени също като т.1-т.4. Всички те имат характера на въпроси, по които органът следва да се произнесе по същество, т.е. с адм. акт, с който се одобрява поисканото със заявлението на Е. изменение на ПУП или такова се отказва. Според съда в тези случаи адм. производство не подлежи на прекратяване, включително и в процесната хипотеза на чл.5в ЗУТ, която както във всички обичайни случаи има предвид нередности или допълнителни документи свързани с редовността и допустимостта на адм. производство. По тези съображения, Административен съд Варна счита, че като не се е произнесъл с акт по същество, а е прекратил на посочените основания адм. производство, органът е постановил материално незаконосъобразен административен акт. Това определение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в определението. Вместо това, органът без да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт, е формирал мълчалив отказ. В тази връзка правилен е извода на съда, че при новото произнасяне органът не действа в условията на оперативна самостоятелност, а на обвързана компетентност. Преценката за съдържанието на бъдещия акт, чието издаване е дължимо в тази хипотеза, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Правилно съда е посочил, че е преклудирано е правото на административния орган да не се съобразява с извършеното тълкуване от съда по конкретното дело, върнато му като преписка за ново произнасяне. Ето защо, формираният мълчалив отказ на кмета на община Варна се явява постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно определение, поради което на основание чл. 177, ал. 2 АПК се явява нищожен, съответно правилно е прогласен за такъв от административния съд. С оглед изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответниците Н. В. Е. и Б. Е. Ж. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1250 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,